всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - четвърти състав

Съдебен състав – Съд – четвърти състав

Дело C-594/19: Deutsche Lufthansa/Комисия, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.

Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателя и изискванията на член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото Общият съд не е разгледал дали жалбоподателят е лично засегнат с оглед на защитата на процесуалните права на заинтересована страна в административното производство пред Комисията?
Допуснал ли е Общият съд явна грешка в преценката и нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС и на задължението за мотивиране, като не е квалифицирал спорното решение като „подзаконов акт“ по смисъла на тази разпоредба?
Правилно ли е приложил Общият съд материалноправните условия за установяване на лично засягане по „втората алтернатива“ от съдебната практика, свързана със съществено засягане на пазарното положение на жалбоподателя?
Приложил ли е Общият съд твърде строги критерии относно доказването на съществено засягане на положението на жалбоподателя на съответния пазар, в нарушение на принципите на ефективна съдебна защита и на равни процесуални възможности?
Дали Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че посочените в спорното решение мерки не са засегнали съществено положението на жалбоподателя на съответния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/20: Spetsializirana prokuratura (Procès d’un accusé en fuite), Заключение от 13 януари 2022 г.

1) Чл. 8 ал. 2 б. „б“ вр. съобр. 36—39 от Директива 2016/343 и чл. 4а ал. 1 б. „б“ вр. съобр. 7—10 от Рамково решение [2009/299] следва ли да се тълкуват като обхващащи случая, при който подсъдимият е бил уведомен за повдигнатото против него обвинение, в неговия първоначален вариант и след това поради укриването си обективно не може да бъде уведомен за съдебния процес, като е защитаван от служебно определен адвокат, с когото не поддържа никаква връзка?
2) При отрицателен отговор:
Съответна ли е на чл. 9 вр. чл. 8 ал. 4 изр. 2 от Директива 2016/343 и на чл. 4а ал 3 вр. ал. 1 б. „г“ от Рамково решение 2009/299 национална правна уредба (чл. 423 ал. 1 и ал. 5 НПК), съобразно която не се предвижда правна защита срещу задочно извършени следствени действия и срещу задочно осъждане, ако подсъдимият, след като е бил уведомен за първоначалния вариант на обвинението, се е укрил и поради това не е можел да бъде уведомен за датата и мястото на съдебното заседание и за последиците от неявяването си?
[3)]
При отрицателен отговор:
Нормата на чл. 9 от Директива 2016/343 вр. чл. 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз] има ли директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/19: Subdelegación del Gobierno en Toledo (Séjour d’un membre de la famille – Ressources insuffisantes), Заключение от 13 януари 2022 г.

1) Може ли изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7, параграф 1 от [Кралски декрет 240/2007], за да получи малолетното или непълнолетното дете (от трета страна) на неговия съпруг/неговата съпруга от трета страна право на пребиваване съгласно член 7, параграф 2 от [Кралски декрет 240/2007], в случай на неизпълнение на тези условия да се смята за противоречащо на член 20 ДФЕС, ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от испанския Граждански кодекс предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно?
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 ДФЕС при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага съдържащото се в член 7 от [Кралски декрет 240/2007] правило и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на гражданин на трета страна, малолетно или непълнолетно дете от трета страна на съпруг/съпруга от трета страна на гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал правото си на свободно движение (като съпрузите на свой ред имат малолетно или непълнолетно дете с испанско гражданство, което също никога не е упражнявало правото си на свободно движение), само и единствено поради това че гражданинът на Съюза не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, който зависи от него, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
Особено в случай, при който испанският гражданин и неговият съпруг/неговата съпруга от трета страна на свой ред са родители на малолетно или непълнолетно дете с испанско гражданство, което също може да се окаже принудено да напусне територията на Испания, за да последва родителите си. За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз, и по-специално решение от 8 май 2018 г., C‑82/16, K.A. и др./Belgische Staat?
1) Може ли изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7, параграф 1 от Кралски декрет 240/2007, за да получи неговият съпруг/неговата съпруга от трета страна право на пребиваване съгласно член 7, параграф 2 от посочения кралски декрет, в случай на неизпълнение на тези условия, да се смята за противоречащо на член 20 ДФЕС, ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от испанския Граждански кодекс предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 ДФЕС при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз, и по-специално решение от 8 май 2018 г., C‑82/16, K.A. и др./Belgische Staat?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/20: HEITEC, Заключение от 13 януари 2022 г.

1) Може ли търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да бъде изключена не само чрез действие за защита по административен или съдебен ред, но също така и чрез действия, извършени без намесата на административен орган или съд?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: представлява ли отправянето на предупреждение, с което притежателят на по-ранния знак изисква от притежателя на по-късния знак, преди да бъде заведено съдебно производство, да се задължи да преустанови използването на знака и да сключи споразумение за неустойка в случай на нарушение, действие, противостоящо на търпимостта по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
3) Кое е от значение за изчисляването на петгодишния период на търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 в случай на действие за защита по съдебен ред — подаването на жалбата до съда или получаването на жалбата от ответника
В този контекст от значение ли е обстоятелството, че по вина на притежателя на по-ранната марка получаването на исковата молба/жалбата от ответника се забавя до момент, в който петгодишният период вече е изтекъл?
4) Обхваща ли изгубването на права съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009, освен правото да се иска преустановяване на нарушението, и правото на последващи искания съгласно правото относно марките за възстановяване на вреди, предоставяне на информация и унищожаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-724/19: Spetsializirana prokuratura () и à la localisation), Съдебно решение от 16 декември 2021 г.

Съответен ли е на чл.2 б.“с“ т.i от Директива 2014/41 и на принципа за равностойност национален закон (чл. 5 ал. 1 т.1 ЗЕЗР), който посочва прокурора като орган, компетентен в досъдебната фаза на наказателното производство да издаде европейска заповед за разследване за предоставяне на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, при условие, че при идентичен национален случай компетентният орган е съдия?
Признаването на тази европейска заповед за разследване от компетентния орган в изпълняващата държава (прокурор или от съдия-следовател) замества ли съдебното нареждане, изисквано от правото на издаващата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/20: HRVATSKE ŠUME, Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Попадат ли исковете за връщане на неоснователно платена сума, при които се претендира неоснователно обогатяване, в обхвата на компетентността по Регламент № 44/2001 относно „квазиделиктите“, като се има предвид, че в разпоредбата на член 5, точка 3 от този регламент по-специално се предвижда, че „[с]рещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка: […] 3) по дела относно […] квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“?
Попадат ли исковите производства, започнати поради наличието на срок, в който връщането на неоснователно платените суми в производство по принудително изпълнение може да се поиска в същото съдебно изпълнително производство, в обхвата на изключителната компетентност по член 22, точка 5 от Регламент № 44/2001, където се предвижда, че по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения изключителна компетентност притежават съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено, независимо от местоживеенето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/20: Pro Rauchfrei, Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Налице ли е признакът „изображения на потребителски опаковки“ по член 8, параграф 8 от Директива 2014/40 и тогава, когато дадено изображение не е същинското изображение на оригиналната опаковка, но поради неговото оформление по отношение на очертания, пропорции, цветове и лого на марката потребителят го асоциира с опаковка на тютюнево изделие?
Независимо от използваното изображение, изпълнени ли са изискванията на член 8, параграф 8 от Директива 2014/40 и тогава, когато преди сключване на договора за покупка потребителят има възможност да види цигарените опаковки с изискваните от закона предупреждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-561/20: United Airlines, Заключение от 9 декември 2021 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) и член 7 от [Регламент № 261/2004], както Съдът тълкува тези разпоредби, да се разбират и в смисъл, че пътник има право на обезщетение от въздушен превозвач, който не е от Общността, когато пътникът достига крайния си пункт на пристигане с повече от три часа закъснение вследствие на закъснение при последната част от полет, която е с пунктове на излитане и на кацане на територията на трета държава и без междинно кацане на територията на държава членка, като тази последна част от полета е съставна част от директно свързан полет, чийто първоначален пункт на излитане е летище на територията на държава членка, изпълнява се изцяло от посочения въздушен превозвач и пътникът е резервирал този полет с една-единствена резервация при въздушен превозвач от Общността, който не изпълнява нито една част от този полет?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, нарушава ли [Регламент № 261/2004] по начина, по който се тълкува в отговора на първия въпрос, международното право, и по-специално принципа, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своето въздушно пространство с оглед на това, че съгласно това тълкуване правото на Съюза следва да се прилага към факти, които настъпват на територията на трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-884/19: Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) и GMB Glasmanufaktur Brandenburg, Съдебно решение от 2 декември 2021 г.

Тълкуван ли е правилно критерият за „значително нарушение на производствените разходи и финансовото положение, пренесено от предишната система на непазарна икономика“ по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от Регламент № 1225/2009?
Правилно ли е разпределена тежестта на доказване при преценката дали са изпълнени условията за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от Регламент № 1225/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-636/19: CAK, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Трябва ли член 3, буква б), подточка i) и член 7, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС във връзка с член 1, буква в) и член 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че лице, което е пенсионер съгласно законодателството на държава членка и което има право съгласно член 24 от този регламент да получава обезщетения в натура, предоставяни от държавата членка по пребиваването му за сметка на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията, трябва да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Директивата, което може да получи възстановяване на разходи за здравно обслужване, получено в трета държава членка, без да е осигурено по схемата за задължително здравно осигуряване на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13435363738266 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form