Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли да се приеме, че принципът на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 […], позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 […], и конкретно съдържащите се в тях изрази „като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна“ и „има търговска стойност поради това, че е тайна“, както и разпоредбата, че „възлагащият орган не може да разкрива информация, която икономическите оператори са определили като поверителна“, да се тълкуват в смисъл, че икономическият оператор може да декларира всякаква информация за конфиденциална като представляваща търговска тайна, поради това че не иска тя да бъде разкрита на конкуриращите се с него икономически оператори?
2) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат изцяло или частично да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към Директива 2014/24, в частност що се отнася до списъка във връзка с притежавания опит, референциите, списъка на лицата, предложени да изпълняват поръчката, и професионалната им квалификация, наименованията и капацитета на субектите, чийто капацитет ще се използва, или на подизпълнителите, ако тези документи се изискват за целите на доказването на изпълнението на условията за участие в процедурата или за оценката по критериите за оценяване на офертите, или за установяването на съответствието на офертата с други изисквания на възлагащия орган, съдържащи се в документацията за поръчката (обявление за поръчката, спецификация на поръчката)?
3) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 58, параграф 1, член 63, параграф 1 и член 67, параграф 2, буква б) от Директива 2014/24 позволява на възлагащия орган да приеме едновременно декларацията на икономическия оператор, че разполага с изискваните от възлагащия орган или самостоятелно декларирани лични ресурси, субекти, чиито ресурси смята да използва, или подизпълнители, което в съответствие с приложимите разпоредби трябва да се докаже на възлагащия орган, и декларацията му, че още самото разкриване на данните за тези лица и субекти (имена, наименования, опит, квалификация) пред конкуриращите се с него икономически оператори може да доведе до „открадването“ им от тези икономически оператори, поради което е необходимо тази информация да се третира като търговска тайна
В това отношение може ли такава неустойчива връзка между икономическия оператор и тези лица и субекти да се приеме за доказателство, че той разполага с тези ресурси, и в частност да му се присъдят допълнителни точки по критериите за оценяване на офертите?
4) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, изисквани за целите на преценката на съответствието на офертата с изискванията на възложителя, съдържащи се в спецификацията на поръчката (в това число в описанието на предмета на поръчката), или за целите на оценяването на офертите по критериите за оценяване на офертите, в частност ако тези документи се отнасят до изпълнението на изискванията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, в правните разпоредби или в други документи, които са общодостъпни или са достъпни за заинтересованите лица, в частност ако оценяването не се извършва по обективно сравними схеми и математически или физически измерими и сравними показатели, а по индивидуална преценка на възлагащия орган
Като последица от това може ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че може за търговска тайна на съответния икономически оператор да се приеме направената от него в офертата декларация за изпълнение на предмета на поръчката съгласно указанията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, проверявани и оценявани от възлагащия орган от гледна точка на съвместимостта с тези изисквания, дори ако икономическият оператор следва да избере методите за постигане на изисквания от възлагащия орган резултат (предмет на поръчката)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че освобождаването, което тази разпоредба предвижда за сделки по отпускане, договаряне и управление на кредити, се прилага за описания в главното производство договор за синтетична секюритизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Трябва ли Директива 2006/112 във връзка с принципа на данъчна неутралност да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните органи, съгласно която на данъчнозадължено лице се отказва правото да приспадне платения по получени доставки ДДС, когато при придобиването на недвижими вещи това лице е знаело (или е трябвало да знае), че поради неплатежоспособността си доставчикът няма да внесе (или няма да може да внесе) ДДС по извършени доставки в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли заявление за събиране на семейството, подадено в интерес на гражданин на трета страна, член на семейството на лице, което е гражданин на Съюза и на тази държава членка, и което никога не е упражнявало свободата си на движение, само и единствено поради това, че този гражданин на Съюза не разполага с достатъчно средства за себе си и за посочения член на своето семейство, така че последният да не се превърне в тежест за националната система за социално подпомагане, без оглед на това дали между споменатия гражданин на Съюза и посочения член на семейството му съществува отношение на зависимост от такова естество, че при отказ да се признае производно право на пребиваване на последния, този гражданин на Съюза би бил принуден да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би бил лишен от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, които му предоставя неговият статут на гражданин на Съюза?
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, от една страна, че не е налице отношение на зависимост, което може да обоснове предоставянето на производно право на пребиваване по силата на този член, само и единствено поради това, че съответният гражданин на държава членка, който е пълнолетен и никога не е упражнявал свободата си на движение, и съпруга(та) му, пълнолетен гражданин на трета страна, са длъжни да живеят съвместно в съответствие със задълженията, произтичащи от брака и предвидени в правото на държавата членка, чийто гражданин е този гражданин на Съюза и в която този брак е бил сключен, и от друга страна, че когато гражданинът на Съюза е малолетен или непълнолетен, преценката дали е налице отношение на зависимост, което да обоснове съгласно посочения член предоставянето на родителя на това дете, гражданин на трета страна, на производно право на пребиваване, трябва да се направи след като, с оглед на висшия интерес на съответното дете, се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай
Когато този родител живее трайно с другия родител, гражданин на Съюза, на това малолетно или непълнолетно лице, е налице оборима презумпция, че съществува такова отношение на зависимост.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице отношение на зависимост, което може да обоснове съгласно този член предоставянето на производно право на пребиваване в полза на малолетно или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, на съпруг — който от своя страна е гражданин на трета страна — на гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал свободата си на движение, когато от брака между този гражданин на Съюза и неговия съпруг има родено дете, гражданин на Съюза, което никога не е упражнявало правото си на движение, и в смисъл, че последното би било принудено да напусне територията на Съюза като цяло, ако малолетното или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, бъде принудено да напусне територията на съответната държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от [ОРГО] организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от [ОРГО] основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
3) Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от [ОРГО] да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
4) От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба [член 1 от Komerclikums (Търговски закон)], или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
5) За преценката дали дейността на подателя на проектното предложение е стопанска, имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентноспособно висше образование и конкурентноспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
1) Трябва ли член 2, точка 83 от [ОРГО] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
4) Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 63 от Директива 2014/24/ЕС във връзка с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предприятието, представител на група от икономически оператори, участваща в процедура за възлагане на обществена поръчка, трябва да отговаря на предвидените в обявлението за поръчката критерии и да извършва услугите по тази поръчка в по-голямата им част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква е) от тази директива и член 95 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че е допустимо национален надзорен орган при липса на национална правна разпоредба в обратен смисъл да изисква „съгласие“ на абоната по смисъла на [ОРЗД] като основание за публикуването на неговите лични данни в публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, предоставяни от самия оператор или от други доставчици?
2) Трябва ли правото на изтриване по член 17 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да квалифицира искане на абонат за изтриване от публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги като искане за изтриване по смисъла на член 17 от [ОРЗД]?
3) Трябва ли член 24 и член 5, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален надзорен орган да изведе от предвиденото в него задължение за отчетност, че администраторът трябва да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори, а именно доставчика на телефонни услуги и други доставчици на указатели на абонати и телефонни справочни услуги, които са получили данните от първия администратор, за оттеглянето на съгласието от съответното физическо лице съгласно член 6 във връзка с член 7 от [ОРЗД]?
4) Трябва ли член 17, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да разпореди на доставчик на публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, от когото се иска вече да не публикува данните на дадено лице, да предприеме разумни мерки, за да информира търсачките за това искане за изтриване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е изискването за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ), съгласно член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, при отказа на Комисията да предостави такъв статут на жалбоподателя?
Длъжна ли е Комисията да поиска и използва подробна информация за експортните сделки на производителя от държавата аналог при определяне на нормалната стойност, и нарушени ли са принципите на добра администрация и полагане на грижа при избора на метод за определяне на нормалната стойност?
Допуснала ли е Комисията нарушение при отказа да извърши поисканите от жалбоподателя корекции за целите на определяне на дъмпинговия марж, включително по отношение на тежестта на доказване и правото на защита?
Следва ли за целите на установяването на вреда да се прилагат корекции по член 2, параграф 10 от основния регламент, за да се гарантира обективно сравнение между експортната цена и цената на промишлеността на Съюза?
Длъжна ли е Комисията да провери и докаже, че цените на суровините между свързани лица в Съюза са пазарни, и спазени ли са принципите на добра администрация и полагане на грижа при тази проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 национална правна разпоредба, съгласно която на бенефициера на безвъзмездна финансова помощ е възложена тежестта да оспорва по съдебен ред пред компетентния съд акта, който разпорежда връщането на неправомерно получени суми поради установена нередност, като в противен случай, ако не бъде оспорен в определен срок, този акт ще стане необжалваем (т.е. когато бенефициерът не упражни своевременно предоставените му от националното право средства за защита) и следователно неправомерно платената сума може да бъде поискана съгласно правилата и сроковете, предвидени в националното право?
Допуска ли член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 национална правна разпоредба, съгласно която бенефициерът на безвъзмездна финансова помощ не може да се позове на изтекъл срок от 4 или 8 години в съдебното производство по принудително събиране срещу него, а може да постави този въпрос за преценка само в производството по оспорване на акта, с който се разпорежда връщането на неправомерно получени суми поради установена нередност?
Следва ли предвиденият в член 3, параграф 2 от Регламент № 2988/95 тригодишен срок да се счита за давностен срок по отношение на задължението, установено с акта, с който се разпорежда връщане на неправомерно получени суми в случай на нередности във връзка с финансирането
И трябва да се изчислява от датата на издаване на акта?
Допуска ли член 3 от Регламент № 2988/95 национална правна разпоредба, при която тригодишният давностен срок по отношение на задължението, установено с акта, с който се разпорежда връщане на неправомерно получени суми в случай на нередности във връзка с финансирането, се брои от издаването на този акт, прекъсва се с връчването на съобщението за принудително събиране на посочените суми и се спира до постановяване на окончателно решение, което слага край на производството в случай на обжалване по административен ред, оспорване по съдебен ред, обжалване пред по-горна инстанция или възражение, когато тези производства спират събирането на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Налице ли е съвместимост с Директива 2001/14/ЕО — по-специално с разпоредбите на тази директива относно независимостта на управлението на инфраструктурното предприятие (член 4), принципите на таксуване (членове 7—12) и функциите на регулиращия орган (член 30) — ако в конкретни случаи и независимо от надзора, упражняван от регулиращия орган, националните граждански съдилища упражняват контрол върху размера на изискваните такси в съответствие с член 102 ДФЕС и/или въз основа на националното право в областта на картелите?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.