Дело C-129/21: Proximus (Annuaires électroniques publics), Заключение от 28 април 2022 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква е) от тази директива и член 95 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че е допустимо национален надзорен орган при липса на национална правна разпоредба в обратен смисъл да изисква „съгласие“ на абоната по смисъла на [ОРЗД] като основание за публикуването на неговите лични данни в публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, предоставяни от самия оператор или от други доставчици?

2) Трябва ли правото на изтриване по член 17 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да квалифицира искане на абонат за изтриване от публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги като искане за изтриване по смисъла на член 17 от [ОРЗД]?

3) Трябва ли член 24 и член 5, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален надзорен орган да изведе от предвиденото в него задължение за отчетност, че администраторът трябва да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори, а именно доставчика на телефонни услуги и други доставчици на указатели на абонати и телефонни справочни услуги, които са получили данните от първия администратор, за оттеглянето на съгласието от съответното физическо лице съгласно член 6 във връзка с член 7 от [ОРЗД]?

4) Трябва ли член 17, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да разпореди на доставчик на публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, от когото се иска вече да не публикува данните на дадено лице, да предприеме разумни мерки, за да информира търсачките за това искане за изтриване?