Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-86/21: Gerencia Regional de Salud de la Junta de Castilla y León, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Допускат ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 национална разпоредба като член 6, параграф 2, буква c) от Декрет 43/2009 от 2 юли 2009 г., която възпрепятства признаването на времето, прослужено в определена професионална категория в публичната в здравна служба на друга държава — членка на Европейския съюз?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли признаването на прослуженото време в публичната система за здравеопазване на държава членка да бъде обусловено от предварителното установяване на общи критерии за одобряване на системите за признаване на професионалното развитие на персонала в здравните служби между държавите — членки на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/22: Allianz Lebensversicherung, Определение от 27 април 2022 г.
Какви са правните последици при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/20: Airbnb Ireland, Съдебно решение от 27 април 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 5, буква a) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че спада към „данъчната област“ и поради това трябва да се счита за изключено от приложното поле на тази директива национално законодателство, което под страх от административна глоба задължава доставчиците на посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, да съобщават при писмено искане на данъчната администрация „данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година“, за да се установи кои са данъчнозадължените лица за регионален данък върху обектите за туристическо настаняване и облагаемите им приходи?
Трябва ли членове 1—3 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос
Трябва ли член 56 [ДФЕС] евентуално да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на такова законодателство?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос и разрешава такова законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/20: Admiral Gaming Network, Заключение от 7 април 2022 г.
1) Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от [Закона за стабилността за 2015 г.], с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
2) Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, алинея 649 от [Закона за стабилността за 2015 г.], с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/20: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Exonération des fonds d’investissement contractuels), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/20: MCM (Aides financières pour études à l’étranger), Заключение от 7 април 2022 г.
Може ли държава членка (държавата членка по произход), предвид финансовите си интереси и въпреки разпоредбите на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент [№] 492/2011, да предвиди изискване детето на завърнал се работник мигрант да има връзка с тази държава, за да му бъде отпусната финансова помощ за обучение в другата държава — членка на Европейския съюз, в която родителят на детето е работил по-рано (приемащата държава членка), когато:
i) след като се е завърнал от приемащата държава членка, родителят на детето е живял и работил в държавата членка по произход в период от поне осем години;
ii) детето не се е завърнало с родителя си в държавата членка по произход, а от рождението си живее в приемащата държава членка, и
iii) държавата членка по произход предвижда същото изискване за наличие на връзка по отношение на други свои граждани, които не отговарят на изискването за пребиваване и които кандидатстват за финансова помощ за обучение в друга държава от Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/21: Banka Slovenije, Заключение от 31 март 2022 г.
1. Трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Протокол № 4 да се тълкуват в смисъл, че забраняват национална централна банка, член на Европейската система на централните банки, да носи отговорност за обезщетение за вреди, което следва да изплати със собствени средства, по отношение на бившите притежатели на отменени финансови инструменти, за отмяната на които тя е взела решение при упражняване на предоставените ѝ от закона правомощия да приема извънредни мерки в обществен интерес с цел предотвратяване на заплахи за стабилността на финансовата система, в случай че в последващи съдебни производства се установи, че в рамките на тази отмяна на финансовите инструменти не е спазен принципът, съгласно който в резултат на извънредна мярка никой притежател на финансов инструмент не трябва да се намира в по-лошо положение от това, в което би се оказал, ако тази мярка не беше приета, когато в този контекст националната централна банка носи отговорност: 1) за вредите, които биха могли да бъдат предвидени въз основа на фактите и обстоятелствата, които са били налице при вземането на решението от централната банка и за които тя е знаела, или е трябвало да знае, и 2) за вредите, произтичащи от поведението на лицата, които са действали при упражняването на тези правомощия на централната банка от името на последната, които обаче в този контекст, предвид фактите и обстоятелствата, за които са знаели или би трябвало да знаят в съответствие с получените правомощия, не са действали с дължимата грижа на благоразумни експерти?
2. Трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Протокол № 4 да се тълкуват в смисъл, че забраняват национална централна банка, член на Европейската система на централните банки, със собствени средства да изплаща специални парични обезщетения на част от бившите притежатели на отменени финансови инструменти (съгласно критерия за имущественото състояние) поради отмяната на инструменти, за която посочената банка е взела решение при упражняване на предоставените ѝ със закон правомощия да приема извънредни мерки в обществен интерес с цел предотвратяване на заплахи за стабилността на финансовата система, когато в този контекст, за да се придобие правото да се получи обезщетение, е достатъчно финансовият инструмент да е бил отменен, като е без значение въпросът дали е бил нарушен принципът, съгласно който в резултат на извънредна мярка никой притежател на финансов инструмент не трябва да се намира в по-лошо положение от това, в което би се оказал, ако тази мярка не беше приета?
3. Трябва ли член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална централна банка да бъде задължена да заплати обезщетения за вредите, настъпили в резултат на упражняването на законоустановените ѝ правомощия, в размер, който може да засегне способността на тази банка да изпълнява ефективно своите задачи
Релевантни ли са в това отношение законовите предпоставки, при наличието на които се носи посочената отговорност, за да се установи, че е нарушен принципът на финансовата независимост на националната централна банка?
4. Трябва ли членове 53—62 от Директива 2013/36/ЕС или членове 44—52 от Директива 2006/48/ЕО, които закрилят поверителността на поверителната информация, получена или изготвена в рамките на пруденциалния надзор върху банките, да се тълкуват в смисъл, че тези две директиви закрилят и поверителността на информацията, която е получена или изготвена в рамките на прилагането на мерки, предназначени за оздравяване на банките, за да се гарантира стабилността на финансовата система, когато рисковете за платежоспособността и ликвидността на банките не са могли да бъдат премахнати с обичайните мерки за пруденциален надзор, като тези мерки обаче са били счетени за мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли членове 53—62 от Директива 2013/36/ЕС или членове 44—52 от Директива 2006/48/ЕО относно закрилата на поверителната информация, получена или изготвена в рамките на пруденциалния надзор, да се тълкуват в смисъл, че за целите на предоставяната от тях закрила е релевантна приетата впоследствие Директива 2013/36/ЕС, включително когато става въпрос за поверителна информация, получена или изготвена през периода на прилагане на Директива 2006/48/ЕО, когато тази информация е трябвало да бъде оповестена през периода на прилагане на Директива 2013/36/ЕС?
6. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 53, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС (и в зависимост от отговора на предходния въпрос, член 44, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/48/ЕО) да се тълкува в смисъл, че вече не е поверителна информация, за която се прилага задължението за спазване на професионална тайна, информацията, с която разполага национална централна банка в качеството си на надзорен орган и която е била оповестена в определен момент след изготвянето ѝ, или информацията, която би могла да представлява професионална тайна, но която датира отпреди пет или повече години и за която следователно се счита по принцип, че поради изтеклото време представлява историческа информация и поради това е загубила поверителния си характер
Зависи ли запазването на статуса на поверителност в случай на историческа информация, датираща отпреди пет или повече години, от въпроса дали поверителността може да бъде оправдана на други основания освен търговското положение на банките под надзор или на други предприятия?
7. При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, трябва ли член 53, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/36/ЕС [и в зависимост от отговора на пети въпрос, член 44, параграф 1, трета алинея от Директива 2006/48/ЕО] да се тълкува в смисъл, че допуска поверителните документи, които не се отнасят до трети лица, участвали в усилията за оздравяване на кредитна институция, и които са правно релевантни за целите на решението на съда по гражданското дело за обезщетение, образувано срещу компетентния орган за пруденциален надзор, още преди началото на съдебното производство да бъдат автоматично оповестени на всички потенциални ищци и техните представители, без да бъде образувано специално производство за постановяване на решение относно законосъобразността на оповестяването на всеки отделен документ на всяко отделно легитимирано лице и без да бъде направено претегляне на интересите, съществуващи във всеки конкретен случай, дори в случай че става въпрос за информация относно кредитни институции, които не са в несъстоятелност или принудителна ликвидация, но които са се възползвали от помощта на държавата в процедурата, в която са били отменени финансови инструменти на акционери и кредитори от следващ ред на кредитните институции?
8. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 53, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС [и в зависимост от отговора на пети въпрос, член 44, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/48/ЕО] да се тълкува в смисъл, че допуска да се публикуват в интернет по общодостъпен начин поверителни документи или обобщения на тези документи, които не се отнасят до трети лица, участвали в усилията за оздравяване на кредитна институция, и които са правно релевантни за целите на решението на съда по гражданското дело за обезщетение, образувано срещу компетентния орган за пруденциален надзор, в случай че става въпрос за информация относно кредитни институции, които не са в несъстоятелност или принудителна ликвидация, но които са се възползвали от помощта на държавата в процедурата, в която са били отменени финансови инструменти на акционери и кредитори от следващ ред на кредитни институции, когато обаче се изисква в рамките на въпросната публикация в интернет да се прикрие цялата поверителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/20: TC Medical Air Ambulance Agency, Заключение от 24 март 2022 г.
Представлява ли застрахователен посредник по смисъла на член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 предприятието, което като притежател на полица за групова застраховка в застрахователно предприятие поддържа в полза на своите клиенти медицинска застраховка при пътуване в чужбина, както и застраховка, покриваща разходите за репатриране на застрахования от страната и от чужбина, като предоставя на потребителите членство, даващо им право да ползват застрахователни услуги в случай на заболяване или злополука в чужбина, и получава възнаграждение от привлечените членове за предоставеното им застрахователно покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.