всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-687/24: C.B.S.-2009, Определение от 1 юли 2022 г.

Изискват ли представените документи недвусмислено установяване на съгласието за използване на марката от страна на притежателя ѝ?
Върху кого лежи доказателствената тежест за доказване на съгласие за използване на марката?
Следва ли преценката за изпълнение на доказателствената тежест от страна на адвокат Nunziante да се основава на обективен анализ на всички релевантни доказателства и конкретните обстоятелства по случая?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/20: Finanzamt Österreich, Определение от 29 юни 2022 г.

След като националният съд оттегли преюдициалното си запитване, кой има компетентност да се произнесе относно разноските по делото?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците, направени във връзка с представянето на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-577/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Psychothérapeutes), Съдебно решение от 16 юни 2022 г.

Трябва ли основните свободи, гарантирани в Договора за функционирането на ЕС и Директива 2005/36, да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на приемащата държава членка следва да прецени правото на заявителя да упражнява регламентирана професия в съответствие с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и съдебната практика в това отношение (по-специално решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, и от 6 октомври 2015 г., Brouillard, C‑298/14, EU:C:2015:652), въпреки че в член 13, параграф 2 от Директива 2005/36 би следвало да са хармонизирани условията за упражняване на регламентирана професия, при които приемащата държава членка трябва да разреши упражняването на професията на заявител, който притежава удостоверение за професионална квалификация от държава членка, в която професията не е регламентирана, но не отговаря на посоченото в тази разпоредба от [споменатата] директива изискване за упражняването на професията?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: като се имат предвид съображенията, изложени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, EU:C:2015:652, т. 55), относно изключителните критерии за преценка на равностойността на дипломите, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза в положение като разглежданото в главното производство компетентният орган на приемащата държава членка да основе преценката си относно равностойността на разглежданото обучение и на информация за точното съдържание и начина на провеждане на обучението, получена от различни от организатора на обучението лица или от органите на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/20: Комисия/Австрия (Indexation des prestations familiales), Съдебно решение от 16 юни 2022 г.

Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които предвиждат индексиране на размера на семейните обезщетения и данъчния кредит за дете на издръжка в зависимост от държавата на пребиваване на детето?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране въвеждането на механизъм за индексиране на семейните обезщетения и социалните и данъчни предимства за работници мигранти, чиито деца пребивават в друга държава членка, когато този механизъм води до непряка дискриминация въз основа на гражданството или местопребиваването на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-702/20: DOBELES HES, Заключение от 14 юни 2022 г.

1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящему ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията, в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от [Регламент 2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от [Директива 2002/20]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/21: Sambre & Biesme, Заключение от 9 юни 2022 г.

1) Следва ли член 12, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС […] да се тълкува в смисъл, че има директен ефект
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 12, параграф 3 от споменатата Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че условието възлагащият орган — в случая дружество за обществено жилищно настаняване — да бъде представляван в органите за вземане на решения на контролираното юридическо лице — в случая междуобщинско кооперативно дружество — е изпълнено само защото лице, заседаващо в управителния съвет на междуобщинското кооперативно дружество в качеството си на общински съветник на другия участващ възлагащ орган — в случая община — поради изключително фактически обстоятелства и без правна гаранция за представителство, е също член на управителния орган в дружеството за обществено жилищно настаняване, а общината е акционер (не единствен) както на контролирания правен субект (междуобщинското кооперативно дружество), така и на дружеството за обществено жилищно настаняване
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че възлагащ орган — в случая дружество за обществено жилищно настаняване — „участва“ в органите за вземане на решения на контролираното юридическо лице — в случая междуобщинско кооперативно дружество — само защото лице, заседаващо в управителния съвет на междуобщинското кооперативно дружество в качеството си на общински съветник на друг участващ възлагащ орган — в случая община — поради изключително фактически обстоятелства и без правна гаранция за представителство, е също член на управителния орган в дружеството за обществено жилищно настаняване, а общината е акционер (не единствен) както на контролирания правен субект (междуобщинското кооперативно дружество), така и на дружеството за обществено жилищно настаняване
4) Следва ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС […] да се тълкува в смисъл, че има директен ефект
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 12, параграф 4 от споменатата Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска без предварително обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка да се възлагат поръчки за задачи по оказване на съдействие при управление на строителни работи и за предоставяне на правни и екологични услуги на възлагащ орган — в случая междуобщинско кооперативно дружество — когато тези задачи попадат в обхвата на сътрудничеството между два други възлагащи органи — в случая община и дружество за обществено жилищно настаняване — когато е безспорно, че общината упражнява върху междуобщинското кооперативно дружество съвместен контрол „in house“, и когато общината и дружеството за обществено жилищно настаняване членуват в междуобщинското кооперативно дружество в сектора „проектиране, управление и централен орган за покупки“ от предмета му на дейност, за който именно се отнасят задачите, които тези възлагащи органи възнамеряват да му възложат и които съответстват на дейности, извършвани на пазара от дружества за проектантски и управленски услуги, специализирани в областта на проектирането, изпълнението и реализацията на проекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/21: Rigall Arteria Management, Заключение от 9 юни 2022 г.

Трябва ли предвид формулировката и целта на член 7, параграф 1, буква б) от [Директива 86/653] тази разпоредба да се разбира в смисъл, че признава на самостоятелно заетия търговски представител абсолютно право на комисиона по договор, сключен през периода на действие на договора за представителство с трето лице, което преди това той вече е привлякъл като клиент за сделки от същия вид, или пък това право може да бъде изключено по договорен път?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/21: Louboutin (Usage d’un signe contrefaisant sur un marché en ligne), Заключение от 2 юни 2022 г.

1) Трябва ли член 9, параграф 2 от [Регламент 2017/1001] да се тълкува в смисъл, че използването на идентичен с марка знак в реклама, публикувана в уебсайт, може да се вмени на оператора на този сайт или на икономически свързани образувания поради смесването в посочения сайт на собствени оферти на оператора или на икономически свързани образувания и на оферти на трети лица продавачи чрез включването на тези оферти в собствената търговска комуникация на оператора или на икономически свързаните образувания
Подсилва ли се такова включване от факта, че: – рекламите са представени по еднакъв начин в сайта, – собствените реклами на оператора и на икономически свързани образувания и тези на трети лица продавачи се публикуват в рекламните рубрики на уебсайтове на трети лица под формата на изскачащо изображение (pop-up), без разлика, що се отнася до техния произход, но показвайки ясно логото на оператора или на икономически свързани образувания, – операторът или икономически свързани образувания предлагат цялостна услуга на третите лица продавачи, включваща съдействие при изготвянето на рекламите и при определянето на продажните цени, държането на стоките на склад и изпращането им, – сайтът на оператора и на икономически свързаните образувания е проектиран така, че да се представя под формата на бутици и на марки като „най-продаваните“, „най-търсените“ или „най-предлаганите“, без видима на пръв поглед разлика между собствените стоки на оператора и на икономически свързаните образувания и стоките на третите лица продавачи
2) Трябва ли член 9, параграф 2 от [Регламент 2017/1001] да се тълкува в смисъл, че използването на идентичен с марка знак в реклама, публикувана в сайт за онлайн продажби, по принцип може да се вмени на оператора на този сайт или на икономически свързани образувания, ако във възприятието на нормално информирания и разумно внимателен потребител в интернет този оператор или икономически свързано образувание има активна роля в изготвянето на тази реклама или ако последната се възприема като част от собствената търговска комуникация на този оператор
Ще се повлияе ли това възприятие: – от обстоятелството, че този оператор и/или икономически свързани образувания е/са известен дистрибутор на най-разнообразни стоки, включително на стоки от категорията на тези, които са предмет на рекламата, – или от обстоятелството, че така показаната реклама представлява заглавна част, в която е възпроизведена марката на услугата на този оператор или на икономически свързаните образувания, като тази марка е известна като марка на дистрибутор, – или пък от обстоятелството, че този оператор или икономически свързани образувания едновременно с това рекламиране предлага(т) услуги, обичайно предлагани от дистрибуторите на стоки от същата категория като тази, в която попада продуктът, предмет на рекламата
3) Трябва ли член 9, параграф 2 от [Регламент 2017/1001] да се тълкува в смисъл, че изпращането — в рамките на търговската дейност и без разрешението на притежателя на марка — до крайния потребител на стока, носеща идентичен с марката знак, съставлява използване, за което е отговорен изпращачът, само ако последният действително е запознат с поставянето на този знак върху стоката
Използва ли съответния знак такъв изпращач, ако самият той или икономически свързано образувание е уведомил(o) крайния потребител, че ще извърши изпращането, след като самият той или икономически свързано образувание е държал(о) стоката на склад за тази цел
Използва ли съответния знак такъв изпращач, ако самият той или икономически свързано образувание предварително е допринесъл/допринесло активно за публикуването в рамките на търговската дейност на реклама за стоката, носеща този знак, или е регистрирал(о) поръчката на крайния клиент с оглед на тази реклама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-199/21: Finanzamt Österreich (Recouvrement de prestations familiales), Заключение от 2 юни 2022 г.

Трябва ли член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че същият не допуска член 2, параграф 5 от FLAG 1967, съгласно който при развод правото на семейни добавки и на данъчния кредит за деца принадлежи на родителя, който се грижи за домакинството, докато пълнолетното дете студент е член на това домакинство, въпреки че този родител не е подал искане нито в държавата на пребиваване, нито в държавата на предоставяне на пенсия, така че другият родител, който живее като пенсионер в Австрия и всъщност понася изключителната тежест за финансова издръжка на детето, може да обоснове правото си на семейни добавки и на данъчния кредит за деца пред институцията на държавата членка, чието законодателство е приложимо с предимство, пряко с член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009?
Трябва ли освен това член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че за да се определи качеството му на страна в процедурата на държавата членка за предоставяне на семейни обезщетения, е необходимо също така лицето, което осъществява дейност като заето лице в Съюза, да отговаря основно за издръжката по смисъла на член 1, буква и), точка 3 от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-706/21: Petróleos de Portugal – Petrogal, Определение от 1 юни 2022 г.

Необходимо ли е актът за преюдициално запитване да съдържа подробно изложение на националната правна рамка и мотивите за поставяне на въпросите относно тълкуването на правото на Съюза, за да бъде допустим?
Възможно ли е ограничаването до изложение само на аргументите на страните да отговаря на изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците, когато преюдициалното запитване не изпълнява изискванията за съдържание, предвидени в член 94 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14748495051517 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form