всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Rantos

Генерален адвокат – Rantos

Дело C-28/21: TM (Manque à gagner à la suite d’un accident de la circulation), Определение от 31 януари 2022 г.

Възможно ли е националното право да ограничи обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като изключи определени вреди (например пропуснати ползи), без това да противоречи на член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО?
Съвместимо ли е с правото на Съюза въвеждането на национални ограничения в обхвата на застрахователното покритие, ако тези ограничения се прилагат еднакво спрямо всички пострадали лица, независимо от тяхната държава членка на местоживеене?
Може ли държава членка да въведе разпоредби, които имат дискриминационен ефект спрямо пострадалите лица въз основа на държавата им на местоживеене при обезщетяване на вреди от ПТП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/21: TM (Manque à gagner à la suite d’un accident de la circulation), Определение от 31 януари 2022 г.

Изисква ли правото на Европейския съюз държавите членки да включват в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покриване на всички видове вреди, включително пропуснати ползи?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално ограничение, което изключва обезщетяване на пропуснати ползи по задължителната застраховка, ако то се прилага без дискриминация спрямо държавата членка на местопребиваване на увреденото лице или собственика на превозното средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-817/19: Ligue des droits humains, Заключение от 27 януари 2022 г.

1) Трябва ли член 23 от [ОРЗД] във връзка с член 2, параграф 2, буква г) от този регламент да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като Закона [за PNR], който транспонира Директивата [за PNR], както и Директивата [за API] и Директива [2010/65]?
2) Съвместимо ли е приложение I […] с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата] в смисъл, че изброените в него данни са с много широк обхват — по-специално посочените в точка 18 от [това приложение I] към Директивата [за PNR] данни, които надхвърлят тези по член 3, параграф 2 от Директивата [за API] — и доколкото, взети заедно, те биха могли да разкрият чувствителни данни и по този начин да надхвърлят границите на „строго необходимото“?
3) Съвместими ли са точки 12 и 18 от приложение I […] с член 7, член 8 и с член 52, параграф 1 от [Хартата], доколкото с оглед на изразите „[по-специално]“ и „включително“ данните, до които се отнасят, са посочени примерно и неизчерпателно, така че не е спазено изискването за точност и яснота на правилата за намеса в правото на зачитане на личния живот и в правото на защита на личните данни?
4) Съвместими ли са член 3, точка 4 от Директивата [за PNR] и приложение I […] с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата], доколкото системата за общо събиране, предаване и обработване на данните за пътниците, които се въвеждат с тези разпоредби, се отнася до всяко лице, което използва съответното транспортно средство, без оглед на каквито и да било обективни критерии, позволяващи да се приеме, че това лице може да представлява риск за обществената сигурност?
5) Трябва ли член 6 от Директивата [за PNR] във връзка с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, в който се предвижда като цел на обработването на „PNR“ данни да се извършва контрол на съответните дейностите от разузнавателните служби и службите за сигурност, като по този начин посочената цел се включва в рамките на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на терористични престъпления и тежки престъпления?
6) Съвместим ли е член 6 от Директивата [за PNR] с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата], доколкото предварителната оценка, която предвижда посредством взаимозависимост между бази данни и предварително установени критерии, се прилага систематично и общо към данните за пътниците, без оглед на каквито и да било обективни критерии, позволяващи да се приеме, че тези пътници могат да представляват риск за обществената сигурност?
7) Може ли понятието „друг компетентен национален орган“ в член 12, параграф 3 от Директивата [за PNR] да се тълкува в смисъл, че се отнася до ЗДП, създадено със Закона [за PNR], което поради това би могло да разреши достъпа до PNR данните след изтичането на шестмесечен срок в рамките на ad hoc търсения?
8) Трябва ли член 12 от Директивата [за PNR] във връзка с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, който предвижда общ срок от пет години за съхраняване на данните, без да се прави разграничение дали при предварителната оценка се установява, че съответните пътници могат да представляват риск за обществената сигурност?
9) a) В съответствие ли е Директивата [за АPI] с член 3, параграф 2 [ДЕС] и с член 45 от [Хартата], доколкото предвидените в нея задължения се прилагат за полети в рамките на Европейския съюз
б) Трябва ли Директивата [за API], тълкувана във връзка с член 3, параграф 2 [ДЕС] и с член 45 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, който за целите на борбата с незаконната имиграция и подобряването на граничния контрол разрешава система за събиране и обработване на данните за пътниците „към, от и преминаващи през територията на страната“, което би могло да доведе до непряко възстановяване на контрола на вътрешните граници?
10) Ако въз основа на отговорите на предходните преюдициални въпроси Cour constitutionnelle би трябвало да стигне до извода, че оспорваният закон, с който по-специално се транспонира Директивата [за PNR], не е в съответствие с едно или повече задължения, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли да се запазят временно последиците от Закона [за PNR] с цел да се избегне правна несигурност и да се позволи вече събраните и съхранявани данни да могат да продължат да се използват за целите на закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/20: Sātiņi-S, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.

Допуска ли прогласеното в член 17 от Хартата право на справедливо обезщетение при ограничаване на правото на собственост обезщетението, предоставено от дадена държава във връзка със загуби, причинени на аквакултурите в зона по „Натура 2000“ от страна на защитени птици съгласно Директивата за птиците, да бъде значително по-малко от размера на реално понесените загуби?
Представлява ли държавна помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС обезщетението, предоставено от дадена държава във връзка със загуби, причинени на аквакултурите в зона по „Натура 2000“ от страна на защитени птици съгласно Директивата за птиците?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, приложим ли е спрямо обезщетение като разглежданото в главното производство таванът от 30000 EUR за помощта de minimis, установен в член 3, параграф 2 от Регламент № 717/2014?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/20: Sātiņi-S, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.

Трябва ли член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че торфените терени са напълно изключени от плащанията по програма „Натура 2000“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, включени ли са торфените терени в селскостопанските или в горските райони?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат напълно торфените терени от плащанията по програма „Натура 2000“ и че съответните национални разпоредби са съвместими с предвидената в Регламент № 1305/2013 компенсационна цел на посочените плащания?
Трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена държава членка може да ограничи плащанията на помощта за включени в „Натура 2000“ зони, предвиждайки отпускането на помощта само във връзка с ограничаването на специфичен вид икономическа дейност, например само за горските дейности в горските райони?
Трябва ли член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изтъквайки плановете си за нова икономическа дейност, дадено лице има право на плащане по програма „Натура 2000“, въпреки че когато е придобило собствеността върху имота, вече е знаело за ограниченията, приложими спрямо него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-405/20: BVAEB, Заключение от 27 януари 2022 г.

1) Следва ли ограничението на прилагането във времето на изискването за равно третиране на мъже и жени съгласно решение Barber, C‑262/88, както и съгласно Протокол (№ 33) относно член 157 ДФЕС и член 12 от Директива [2006/54/ЕО] да се тълкува в смисъл, че е законосъобразно получаващо пенсия лице (от Австрия) да не може или да може само (частично) да се позове на принципа на равно третиране за частта от правото на пенсия, която се отнася до периоди на заетост след 1 януари 1994 г., за да претендира, че е дискриминирано от разпоредби относно предвиденото за 2018 г. адаптиране на пенсиите на държавните служители като приложеното в главните производства?
2) Следва ли изискването за равно третиране на мъже и жени (съгласно член 157 ДФЕС във връзка с член 5 от Директива 2006/54/EО) да се тълкува в смисъл, че непряка дискриминация като евентуално произтичащата от приложимите в главните производства разпоредби относно адаптирането на пенсиите през 2018 г. е обоснована и като се вземат предвид предприети по-рано подобни мерки и причинените от тяхното кумулативно действие значителни загуби на реалната стойност на пенсиите (в конкретния случай 25 %) в сравнение с индексацията вследствие на инфлацията, и по специално
– за предотвратяването на (възникваща при периодично адаптиране с единна ставка) драстична разлика между по-високите и по-ниските пенсии, въпреки че тази разлика би била чисто номинална и съотношението на стойностите на пенсиите би останало непроменено,
– за реализирането на общ „социален аспект“ като повишаването на покупателната способност на получателите на по-ниски пенсии, въпреки че: а) тази цел може да бъде постигната и без ограничение на адаптирането на по-високите пенсии; и б) законодателят не предвижда подобна мярка по същия начин за повишаването на покупателната способност при индексация вследствие на инфлацията на по-ниските заплати на държавните служители (за сметка на адаптирането на по-високи заплати) и също така не е приел разпоредба за подобна намеса в адаптирането на размера на пенсиите от други професионални социалноосигурителни схеми (без участие на държавата), с цел да бъде постигнато повишаване на покупателната способност на по-ниските пенсии (за сметка на адаптирането на по-високите пенсии),
– за запазването и финансирането на „схемата“, въпреки че пенсиите на държавните служители не се дължат от осигурителен институт, организиран по подобие на осигурителна схема, финансирана от вноски, а от федералната държава като работодател на пенсионирани държавни служители като възнаграждение за извършена работа, така че в крайна сметка решаващо значение имат само съображения от бюджетен характер, а не запазването или финансирането на схемата,
– тъй като формира самостоятелно основание или (преди това) изначално изключва възможността да се приеме, че е налице непряка дискриминация, основана на пола по смисъла на Директива 2006/54 в ущърб на мъжете, когато статистически значително по-високата степен на засегнатост на мъжете от групата на получателите на по-високи пенсии трябва да се квалифицира като последица от по-специално обичайната в миналото липса на равни възможности за жените в областта на заетостта и професиите, или
– тъй като разпоредбата е допустима като позитивна мярка по смисъла на член 157, параграф 4 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-525/20: Association France Nature Environnement (Impacts temporaires sur les eaux de surface), Заключение от 13 януари 2022 г.

1) Трябва ли член 4 от Директива [2000/60] да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки при даване на разрешение за програма или проект да не вземат предвид нейните/неговите краткотрайни временни въздействия без дългосрочни последици върху състоянието на повърхностните води?
2) При утвърдителен отговор, на какви условия по смисъла на член 4 от Директива [2000/60], и по-специално на параграфи 6 и 7 от нея, следва да отговарят тези програми и проекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/20: Skeyes, Заключение от 13 януари 2022 г.

1) Трябва ли Регламент № 550/2004, и по-специално член 8 от него, да се тълкува в смисъл, че разрешава държавите членки да изключат от контрола, упражняван от съдилищата на тази държава членка, твърдяно неизпълнение на задължението за предоставяне на услуги от доставчик на аеронавигационно обслужване, или разпоредбите на [този регламент] трябва да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да предвидят ефикасна правна защита срещу твърдяното неизпълнение, като се взема предвид естеството на предоставяните услуги?
2) Трябва ли Регламент № 550/2004, доколкото пояснява, че „[о]сигуряването на аеронавигационно обслужване, както се предвижда от настоящия регламент, е свързано с упражняване на пълномощия от обществен орган, които нямат икономически характер, който да оправдае прилагането на правилата на Договора за конкуренцията“, да се тълкува в смисъл, че изключва не само правилата на самата конкуренция, но и всички други правила, приложими към публичните предприятия, действащи на пазара на стоки и услуги, които имат косвено влияние върху конкуренцията, като тези, които забраняват пречките пред свободата на стопанската инициатива и предоставянето на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/20: MONO, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.

Трябва ли член 12, параграф 1 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че акцизните стоки, предназначени за ползване в рамките на дипломатически и консулски отношения, се освобождават от облагане с акциз, при условие че е предвидено плащането за тези стоки да се извършва с непарични платежни средства, че плащането в полза на доставчика е извършено фактически и че са му платили действителните получатели на посочените стоки?
Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да определят условия и ограничения, които в рамките на дипломатическите и консулските отношения да поставят освобождаването на акцизните стоки от облагане с акциз в зависимост от изискването купувачът на тези стоки фактически да е платил за тях с непарични платежни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-562/21: Openbaar Ministerie (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission), Заключение от 16 декември 2021 г.

Нарушение на правото на ефективно средство за съдебна защита и на справедлив съдебен процес поради системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, включително липса на ефективно средство за защита срещу евентуално нарушение на правото на предварително създаден със закон съд.
Нарушение на правото на справедлив съдебен процес поради реален риск делото на издирваното лице да бъде разгледано от съд, който не е предварително създаден със закон, или поради невъзможност да се установи съдебният състав, който ще разгледа делото, както и поради липса на ефективно средство за защита за оспорване на действителността на назначаването на съдиите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1454647484959 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form