Rantos
Генерален адвокат – Rantos
Дело C-315/20: Regione Veneto (Transfert de déchets municipaux en mélange), Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Може ли компетентният орган по изпращането на основание Регламент № 1013/2006 и Директива 2008/98 да се противопостави на превоза на смесени битови отпадъци, предназначени за оползотворяване, които след механично третиране с оглед на енергийното им оползотворяване — без обаче това третиране да е променило съществено първоначалните им свойства — са били класирани в позиция 19 12 12 от Европейския каталог на отпадъците (ЕКО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/20: Dr. August Oetker Nahrungsmittel, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага само към храните, за които е необходимо приготвяне и начинът на приготвяне е предварително зададен?
При отрицателен отговор на първия въпрос: с формулировката „на 100 g“, използвана в член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011, единствено 100 g продукт във вида, в който се продава, ли се има предвид, или — най-малкото и —100 g от храната след приготвянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/19: Komisia za protivodeystvie na koruptsiyata i za otnemane na nezakonno pridobitoto imushtestvo, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления?
Необходимо ли е установените в член 8 от Директива 2014/42 минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директива 2014/42 предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
По-специално, следва ли член 8 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата, изискването за зачитане на правото на защита, установено в член 48, параграф 2 от Хартата и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (член 1, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (член 21, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
в) размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
г) въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
д) размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
е) допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75000 евро в продължение на 10 години)?
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (член 63, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (член 65 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) или
в) ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на член 76, алинея 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.?
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграфи 1—10 от Директива 2014/42 в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/19: CAK, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Трябва ли член 3, буква б), подточка i) и член 7, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС във връзка с член 1, буква в) и член 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че лице, което е пенсионер съгласно законодателството на държава членка и което има право съгласно член 24 от този регламент да получава обезщетения в натура, предоставяни от държавата членка по пребиваването му за сметка на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията, трябва да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Директивата, което може да получи възстановяване на разходи за здравно обслужване, получено в трета държава членка, без да е осигурено по схемата за задължително здравно осигуряване на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/20: Volvo и DAF Trucks, Заключение от 28 октомври 2021 г.
1) Следва ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба, съгласно което петгодишният давностен срок за предявяване на искове, предвиден в член 10 от Директива [2014/104], както и член 17 относно определянето на размера на вредата от съдилищата са неприложими с обратно действие, определяйки като референтна за обратното действие датата на налагането на санкцията, а не датата на предявяването на иска?
2) Следва ли член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 и понятието „обратно действие“ да се тълкуват в смисъл, че член 10 от същата директива е приложим спрямо иск като предявения в главното производство, който, макар и предявен след влизане в сила на Директивата и на акта за транспонирането ѝ, се отнася до предходни обстоятелства или санкции?
3) При прилагането на разпоредба като съдържащата се в член 76 от [Закон 15/2007], следва ли член 17 от [Директива 2014/104], уреждащ определянето на размера на вредата от съдилищата, да се тълкува в смисъл, че това е разпоредба с процесуален характер, приложима в главното производство, искът по който е предявен след влизане в сила на националния акт за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/21: Openbaar Ministerie (Droit d’être entendu par l’autorité judiciaire d’exécution), Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.
Следва ли лице, предадено на издаващия съдебен орган в изпълнение на европейска заповед за арест, да има право да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган при разглеждане на искане за съгласие по член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4, както и по член 28, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, във връзка с правото на ефективна съдебна защита?
Какви са изискванията и редът за упражняване на правото на изслушване на предаденото лице в тази процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/20: ZX (Régularisation de l’acte d’accusation), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Съответен ли е на чл. 6 ал.3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата национален закон — чл. 248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен?
При отрицателен отговор — ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/20: INSS (Pension de veuvage fondée sur le concubinage), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
1) Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 79/7, който изключва от обхвата си обезщетенията за преживели лица и семейните обезщетения, да бъде обявен за невалиден – или да се счита за такъв – на основание, че противоречи на основен принцип на правото на Съюза, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност на Европейския съюз в членове 2 и 3 ДЕС, член 19 ДФЕС и като основно право в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз?
2) Следва ли член 6 ДЕС и член 17, параграф 1 от Хартата, тълкувани в светлината на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
3) Следва ли толкова основен принцип на правото на Европейския съюз, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност в членове 2 и 3 ДЕС, и забраната за всякаква дискриминация, основана на пола, призната като основно право в член 21 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс, в ущърб на значително по-голям процент жени, отколкото мъже?
4) Следва ли забраната за всякаква дискриминация, основана на „раждане“ или, алтернативно, на „принадлежност към национално малцинство“, като основания или „мотиви“ за дискриминация, забранени по член 21, параграф 1 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/20: INSS (Pension de veuvage fondée sur le concubinage), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Първият преюдициален въпрос се отнася до валидността на клауза за изключване, съдържаща се в член 3, параграф 2 от Директива 79/7/ЕИО, която изключва от приложното поле на тази директива обезщетенията за преживели лица, по-специално наследствената пенсия, произтичаща от фактическо съпружеско съжителство.
Вторият, третият и четвъртият преюдициален въпрос се отнасят до тълкуването на член 21, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с национална правна уредба, която не съставлява мярка за прилагане на правото на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.