4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-105/23: Firearms United Network и др./Комисия, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да откаже назначаването на съдебна експертиза по въпроси на токсикологията, почвената наука, балистиката, материалознанието, производството и използването на огнестрелни оръжия и лова, когато жалбоподателите твърдят, че съществуват научни и икономически съмнения относно основателността на оспорвания регламент?
Изопачил ли е Общият съд фактическите обстоятелства и представените от жалбоподателите документи, като е приел, че няма достатъчно основания да се съмнява в заключенията на Комисията и ECHA относно рисковете от използването на оловна сачма в зони с влажни местообитания?
Нарушил ли е Общият съд разпоредби на първичното право на Европейския съюз, включително принципите на правовата държава, презумпцията за невиновност и свободното движение на лица, като е потвърдил валидността на оспорвания регламент и неговите дефиниции и презумпции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/23: Umweltforum Osnabrücker Land, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/42 във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че всички правила в даден правен акт, с който държава членка определя дадена територия за специална защитена зона съгласно Директива 92/43, независимо от съответното им регулаторно съдържание, следва да се считат за непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, и следователно правният акт като план не подлежи на екологична оценка съгласно член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/42 във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43 или в зависимост от съдържанието на отделните правила може да се прилага диференциран подход, така че отделни разпоредби на един такъв правен акт като (част от) план следва да се считат за непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, а други разпоредби на този акт като (част от) план — не?
Ако при отговора на първия въпрос се потвърди втората хипотеза: трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/42 във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че отделен режим в правен акт на държава членка, с който дадена територия е определена за специална защитена зона по смисъла на Директива 92/43, с който са установени целите на съхраняването и с който се създават задължения и забрани, не следва да се счита за (част от) план, непосредствено свързан с управлението на територията или необходим за него, когато този режим, като определя конкретни критерии и условия, изключва дадени дейности на територията от приложното поле на създадените задължения и забрани и тези дейности не служат непосредствено за постигането на целите на съхраняването, а следва да се разглеждат като мерки за управлението и поддръжката с качеството „проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43, предназначени за други цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/23: Karl und Georg Anwander Güterverwaltung, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
В съответствие ли са с член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2, както и с член 32, параграф 1, буква а), параграф 2, първа алинея и параграф 3, втора и трета алинея от Регламент [№ 1305/2013] национална административна разпоредба и практика на подпомагане, които изключват плащането на компенсаторна добавка за площи в планински райони и в някои райони с ограничения само поради обстоятелството, че площите, за които следва да се предостави подпомагане чрез компенсаторна добавка, се намират извън предоставящия компенсаторната добавка регион на държавата членка по смисъла на член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент [№ 1305/2013]
Представлява ли седалището на стопанството на земеделския стопанин, който стопанисва площта, допустим критерий за разграничаване?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент № [1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка или на регион на държавата членка, който е взел решение за отпускане на плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013], трябва да са в смисъл, че плащането трябва да се отпуска и за площи, класифицирани като планински район, респ. друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013] от друга държава членка или от друг регион на същата държава членка, който също е взел решение да отпусне плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 да се тълкуват в смисъл, че от тази правна норма по принцип пряко произтича предвидено в правото на Съюза право на земеделски стопанин на отпускане на плащане (компенсаторна добавка) от страна на държавата членка, респ. региона на държавата членка, ако земеделският стопанин е действащ земеделски стопанин и стопанисва площи, класифицирани от държавата членка, респ. от региона на държавата членка като планински район или друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013], и съответната държава членка, респ. регионът ѝ са взели решение за предоставяне на плащания (компенсаторни добавки) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013]?
Спрямо кого е насочено произтичащото от правото на Съюза субективно право по член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]
Винаги ли е насочено спрямо самата държава членка или във всички случаи спрямо региона (член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент [№ 1305/2013]) на държавата членка, ако регионът, независимо от държавата членка, е взел решение за предоставяне на компенсаторни добавки на земеделски стопани съгласно член 31 от Регламент [№ 1305/2013]?
За да е налице произтичащото от правото на Съюза субективно право, необходимо ли е по принцип освен предвидените в член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент [№ 1305/2013] изисквания земеделският стопанин да изпълнява други изисквания, предвидени при транспонирането в националното право от държавата членка, отпускаща компенсаторната добавка, или от региона ѝ?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка, респ. на един от регионите ѝ, които съдържат условията за отпускането на плащането (компенсаторна добавка) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013], трябва да имат правно естество, което води до субективно право на земеделските стопани да им се отпусне плащане (компенсаторна добавка), ако изпълняват наложените от съответната държава членка, респ. от регионите ѝ условия за плащане, независимо от действителната практика на държавата членка, респ. на региона ѝ по отношение на подпомагането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/23: Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция в рамките на консултативния комитет при възобновяване на административната процедура след анулиране на предходни решения?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради това, че определени предприятия и сдружения не са били поканени на изслушването от 23 април 2018 г.?
Могла ли е Комисията да откаже да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването от 2018 г., въпреки че преди това е била призната за такава?
Спазен ли е принципът за разумен срок при провеждането на административната процедура и довела ли е продължителността ѝ до нарушаване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е решението на Комисията да наложи санкция с оглед на целите за възпиращ ефект и предотвратяване на безнаказаност, като се вземат предвид особеностите на случая и промените на пазара?
Може ли като основание за налагане на санкция да се използва необходимостта да се гарантира правото на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната процедура е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/23: Voestalpine Giesserei Linz, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2006/112] относно правото на приспадане на ДДС национална практика, съгласно която, когато дадено дружество придобие стока, която впоследствие безвъзмездно предостави на подизпълнител с цел извършване на дейности в полза на първото дружество, на това дружество се отказва право на приспадане на ДДС във връзка с придобитата стока, с мотива, че се счита, че придобиването [на тази стока] е за целите не на неговите облагаеми сделки, а на облагаемите сделки на подизпълнителя?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112 относно правото на приспадане на ДДС национална практика, съгласно която на данъчнозадължено лице се отказва право на приспадане, тъй като то не е водило отделно счетоводство за постоянния си обект в Румъния и поради това данъчните органи не могат да проверят нито разходите за труда, който е положен за отливките, собственост на [това данъчнозадължено лице], нито цялата дейност по преработка, осъществена на територията на Румъния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/22: Staatssecretaris van Financiën (Intérêts relatifs à un emprunt intragroupe), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за целите на определянето на печалбата на едно данъчнозадължено лице не се приспадат лихвите по паричен заем към свързано с него предприятие, сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след тази сделка по придобиване или закупуване става свързано предприятие, тъй като посоченото парично задължение трябва да се квалифицира като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции), независимо дали само по себе си това парично задължение е поето при справедливи пазарни условия?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която приспадането на лихвите по паричен заем към свързано с дадено данъчнозадължено лице предприятие, квалифициран като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции) и сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след сключването на сделката по придобиване или закупуване става свързано предприятие, се отказва изцяло за целите на определянето на печалбата на данъчнозадълженото лице дори когато размерът на тези лихви сам по себе си не надвишава размера на лихвите, който би бил договорен между независими предприятия?
За отговора на въпроси 1 и/или 2 от значение ли е обстоятелството дали сделката по придобиване или закупуване се отнася до дялови участия в капитала на: а) предприятие, което вече е било свързано предприятие на данъчнозадълженото лице преди сключването на тази сделка по придобиване или закупуване, или б) предприятие, което става свързано предприятие с данъчнозадълженото лице едва след сключването на тази сделка по придобиване или закупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/22: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към Директива 2013/32, използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в ЕКПЧ, и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от ЕКПЧ — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от ЕКПЧ съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от ЕКПЧ, тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
Трябва ли членове 36 и 37 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от посочената директива, постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от тази директива, трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна страна на произход противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/23: E. Breuninger/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Съвместимо ли е с член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС определянето на критерия за допустимост по общия оборот на предприятието, а не по сектори на дейност, при одобряване на държавна помощ за покриване на неконтролирани фиксирани разходи във връзка с COVID-19?
Спазени ли са изискванията на четвъртата редакция на Временната рамка относно държавните помощи, по-специално относно целта и критериите за допустимост на помощта?
Пропорционален ли е критерият за допустимост, основан на спад на общия оборот на предприятието, спрямо целта на помощта и изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и член 5, параграф 4 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/23: UPL Europe и Indofil Industries (Netherlands)/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Извършено ли е изопачаване на доказателствата, нарушени ли са правата на защита и допуснати ли са процесуални грешки при прилагането на процедурните разпоредби на Регламент (ЕС) № 844/2012?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Дали е допуснато изопачаване на доказателствата и грешка при преценката относно евентуална пристрастност на Комисията?
Съответства ли мотивировката на Общия съд на принципа на правна сигурност при вземане предвид на становището на Комитета по оценка на риска (RAC) в процедурата по подновяване на разрешението за манкозеб?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания чрез действията на Комисията по отношение на допълнителната оценка от новия докладващ държавен член (RMS)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.