4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е налагането на отделни глоби на Tudapetrol и групата H&R за едни и същи действия, при положение че се твърди, че те представляват една икономическа единица, без да се нарушава принципът ne bis in idem и изискването за мотивиране?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на индивидуалната отговорност на Tudapetrol за установеното нарушение, като се има предвид използването на колективното обозначение „H&R/Tudapetrol“ и начина на доказване на участието ѝ в срещите?
Нарушени ли са правата на защита на Tudapetrol поради недостатъчно яснота относно конкретните действия и доказателства, въз основа на които ѝ е вменено нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 8 от Регламент № 2201/2003 и член 3 от Регламент № 4/2009 да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка, постановили решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и се отнася до родителската отговорност за ненавършило пълнолетие дете и до задълженията за издръжката му, са компетентни да се произнесат и по искане за изменение на съдържащите се в това решение разпоредби, макар обичайното местопребиваване на детето да се намира на територията на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Достатъчно ясен и точен ли е текстът на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива, и по-конкретно думите „някои културни услуги“, така че член 13, A, параграф 1, буква н) да има за директен ефект да освободи доставките на тези културни услуги от публичноправни субекти или другите признати културни организации като доставките, извършвани от BFI по настоящото дело, при липсата на каквото и да било национално законодателство за транспониране?
Позволява ли текстът на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива, и по-конкретно думите „някои културни услуги“, на държавите членки каквато и да било свобода на преценка при прилагането им посредством законодателство за транспониране и ако да — каква?
Отнасят ли се същите изводи за член 132, параграф 1, буква н) от [Директива 2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Изисква ли правото на изслушване, уредено в правото на Европейския съюз, на лицето, което търси субсидиарна закрила, поискана съгласно Директива 2004/83, да се осигури устно изслушване по подадената от него молба, включително правото да призовава или разпитва свидетели, когато молбата е подадена при обстоятелства, при които съответната държава членка провежда последователно две отделни производства, за разглеждане съответно на молбите за получаване на статут на бежанец и на молбите за субсидиарна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че изходен материал с описанието „DESTAB Calcium Carbonate 90SE Ultra 250“, използван за производството на калциеви таблетки под формата на обикновени таблетки, ефервесцентни таблетки и таблетки за дъвчене, който се състои от определен химичен състав на калциев карбонат на прах и от добавено за целите на по-лесно таблетиране модифицирано нишесте с определено — съгласно Регламент (ЕС) № 118/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 900/2008 за определяне на методите за анализ и други технически разпоредби, необходими за прилагането на режима за внос на някои стоки, получени при преработката на селскостопански продукти — съдържание на нишесте, по-малко от 5 тегловни процента, следва да се класира в подпозиция 3824 90 97 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 33, параграф 1 от Регламент [№ 2038/1999], особено предвид решението от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrick Jülich (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, [EU:C:2012:591]), да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
Трябва ли член 33, параграф 2 от Регламент [№ 2038/1999], особено предвид решението от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrick Jülich (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, [EU:C:2012:591]), да се тълкува в смисъл, че пренасянията, които трябва да се вземат предвид (като дебит или кредит) при определянето на общата сума на налозите върху производството, следва да се изчислят, като за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи се раздели на сумата на реално изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валидни ли са Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи дори ако получава в държавата по пребиваването си, а именно Испания, толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) а)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е Конфедерация Швейцария, която не е държава — членка на Съюза, и също така не е част от Европейското икономическо пространство?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за приспадане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 131 и член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка на стоки на продавач, установен на територията на тази държава членка, с мотива че купувачът, чието седалище се намира в друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, макар към момента на сделката да разполага с валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, като този номер е използван във фактурите по сделките, когато материалноправните изисквания за вътреобщностна доставка са изпълнени кумулативно, т.е. когато правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено към приобретателя и доставчикът е доказал, че тази стока е изпратена или превозена към друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване същата стока е напуснала физически територията на държавата членка [на изпращане] и е доставена на приобретател, данъчнозадължено лице или юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от държавата на изпращане на стоките?
Допуска ли принципът на пропорционалност тълкуване на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС в смисъл, че освобождаване може да бъде отказано, при положение че продавачът със седалище в държава членка знае, че купувачът, чието седалище е в друга държава членка, макар да притежава валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, но очаква да получи регистрация като вътреобщностен оператор с обратно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на техническите регламенти, за които не е изпратено уведомление, се отнася само до посочените регламенти, или до цялото законодателство, в което те се съдържат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.