Дело C-21/16: Euro Tyre, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.

Трябва ли член 131 и член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка на стоки на продавач, установен на територията на тази държава членка, с мотива че купувачът, чието седалище се намира в друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, макар към момента на сделката да разполага с валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, като този номер е използван във фактурите по сделките, когато материалноправните изисквания за вътреобщностна доставка са изпълнени кумулативно, т.е. когато правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено към приобретателя и доставчикът е доказал, че тази стока е изпратена или превозена към друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване същата стока е напуснала физически територията на държавата членка [на изпращане] и е доставена на приобретател, данъчнозадължено лице или юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от държавата на изпращане на стоките?

Допуска ли принципът на пропорционалност тълкуване на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС в смисъл, че освобождаване може да бъде отказано, при положение че продавачът със седалище в държава членка знае, че купувачът, чието седалище е в друга държава членка, макар да притежава валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, но очаква да получи регистрация като вътреобщностен оператор с обратно действие?