4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 16 от Регламент № 861/2007 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка пред прилагането на национална разпоредба, съгласно която, когато в производството са направени няколко иска или когато иск е уважен частично, разходите по производството може да не се присъждат или да се присъдят частично в зависимост от това дали исковете са частично уважени или частично отхвърлени?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, как конкретно следва да се тълкува изразът „страната, загубила делото“ в член 16 от Регламент № 861/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Позволява ли правото на Европейския съюз въвеждането на преклузивен срок за обжалване на решения на възлагащите органи, който започва да тече от момента, в който заинтересованото лице е узнало или е трябвало да узнае за твърдяното нарушение, и какви са изискванията към мотивирането на тези решения?
Допустимо ли е националното право да постанови, че ако не бъде подадена жалба срещу решение за допускане в преклузивния срок, по-късно не може да се повдига възражение за незаконосъобразност на това решение при обжалване на последващи актове?
Задължена ли е националната юрисдикция да провери при конкретните обстоятелства дали заинтересованото лице е имало реална възможност да се запознае с мотивите за решението и да подаде жалба в предвидения срок, и какви са последиците, ако такава възможност не е била предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли разпоредбите на Тринадесета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничава във времето възможността за коригиране на погрешно съставени фактури, например чрез корекция на първоначално вписания във фактурата идентификационен номер по ДДС, за целите на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли членове 56 и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези на Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла на член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение?
Трябва ли [Регламент № 1215/2012] — и по-специално член 4, параграф 1 и член 25 от него — да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 8, параграфи 1 и 2 от Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], в който се предвижда, че във възникналите спорове във връзка с договори за кредит с международен елемент по смисъла на този закон длъжникът може да предяви иск срещу неоправомощения кредитор пред съдилищата на държавата, в която е седалището на неоправомощения кредитор, или, независимо от седалището на неоправомощения кредитор, пред съдилищата по местоживеенето или седалището на длъжника, въпреки че неоправомощеният кредитор по смисъла на този закон може да предяви иск срещу длъжника единствено пред съдилищата на държавата, в която е местоживеенето или седалището на длъжника?
Налице ли е потребителски договор по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и останалите разпоредби на правото на Съюза, когато получател на кредита е физическо лице, сключило договор за кредит с цел инвестиция във ваканционни апартаменти за извършване на услуги по посрещане и настаняване на туристи в частни квартири?
Трябва ли разпоредбата на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че по делата за обявяване на нищожността на договор за кредит и на съответното съгласие за учредяване на ипотека, както и за заличаване на ипотека в имотния регистър, компетентни са съдилищата в [Хърватия], ако за обезпечение на изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за кредит, ипотеката е учредена върху недвижими имоти на длъжника на територията на [Хърватия]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли освобождаването съгласно член 138 от Директива [2006/112/ЕО] да бъде отказано за вътреобщностно прехвърляне от държава членка, когато данъчнозадълженото лице, което извършва това прехвърляне в друга държава членка, действително декларира в другата държава членка свързаното с посоченото прехвърляне вътреобщностно придобиване, но при последваща облагаема сделка със съответните стоки в другата държава членка извършва данъчна измама, като декларира невярно освободена от данък вътреобщностна доставка от тази друга държава членка?
Релевантно ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството дали към датата на вътреобщностното прехвърляне данъчнозадълженото лице вече е имало намерението да извърши данъчна измама при последваща сделка с тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Ограничено ли е обжалването пред Съда на Европейския съюз само до правни въпроси, когато не се твърди изопачаване на фактите или доказателствата?
Допустимо ли е преразглеждане на фактическата оценка на Общия съд относно връзката между марките, риска от вреда или неправомерно извличане на предимство, ако не се твърди изопачаване?
Може ли да се установи вреда или неправомерно предимство по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 при липса на доказана връзка в съзнанието на релевантната публика между спорните марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли [Решението за изпълнение] да се тълкува в смисъл, че не допуска установената в Унгария практика, съгласно която се счита, че националната законова разпоредба, приета въз основа на посоченото решение за изпълнение и предвиждаща дерогация от член 193 от [Директивата за ДДС], влиза в сила на 1 януари 2015 г. и следва да се прилага, считано от тази дата, при положение че решението за изпълнение не съдържа разпоредби за обратно действие или приложимост, макар в своето искане за разрешение за въвеждане на мярката за дерогация Унгария е посочила тази дата като начална дата на нейното прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с Правилника […] да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което забранява при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст на работник или служител въз основа на неговите вноски в тази държава членка да се взема предвид военната служба на заинтересованото лице, отбита в посочената държава членка, тъй като към момента на военната служба, както и след това, заинтересованото лице е било без прекъсване длъжностно лице на Европейския съюз и поради това не отговаря на изискванията за приравняване съгласно законодателството на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Предоставя ли член 267 ДФЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз право на националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да се произнесе по законосъобразността на решение за задържане под стража, и допустимо ли е дисциплинарно санкциониране на съдии за упражняването на това право?
Съвместима ли е с изискванията на презумпцията за невиновност национална практика, при която съдът извършва анализ и претегляне на уличаващи и оневиняващи доказателства при произнасяне относно задържане под стража, стига решението да не представя задържаното лице като виновно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.