4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли членове 74 и 75 от Директива 2007/64, в редакцията в сила към 3 август 2015 г., които уреждат задълженията и ограниченията на отговорността на доставчика на платежни услуги, както са транспонирани в италианското право с членове 24 и 25 от Законодателен декрет № 11/2010, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат само по отношение на доставчика на платежни услуги на наредителя, който иска да му се предостави такава услуга, или в смисъл, че се прилагат и по отношение на доставчика на платежни услуги на получателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 3, буква г) от Регламент [№ 469/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на СДЗ, когато посоченото в член 3, буква б) [от този регламент] [РПП] е първото [РПП] в обхвата на основния патент на продукта като лекарствен продукт и когато продуктът е нова форма на предишна активна съставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Член 5 и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че член 5 от този регламент е приложим в процедура за възлагане, приключила преди 3 декември 2019 г., и следва ли компетентен орган, който с решение за възлагане, с което приключва конкурентна тръжна процедура, възлага преди тази дата договор за концесия на обществена услуга за местен пътнически превоз с автомобилен транспорт, да спазва споменатия член 5?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Попада ли годишната финансова вноска, която не е условие за получаване или поддържане на общо разрешение, в обхвата на директива 2002/20/ЕО?
Може ли държава членка да наложи финансова вноска на оператори с вече издадено общо разрешение, когато тази вноска е свързана с предоставянето на телевизионни услуги и фактуриране към крайните потребители?
Отговаря ли на изискванията на член 6 и приложение А от директива 2002/20/ЕО налагането на административни такси, които не покриват разходите по управлението, контрола и прилагането на режима на общото разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че, от една страна, служител на предприятие и неговият съпруг, които сключват с това предприятие договор за заем, какъвто по принцип могат да сключват само членовете на персонала на посоченото предприятие и който е предназначен за придобиването на недвижима вещ за частни цели, следва да се считат за „потребители“ по смисъла на този член 2, буква б), и от друга страна, що се отнася до предоставянето на подобен заем, дали същото това предприятие следва да се счита за „продавач или доставчик“ по смисъла на посочения член 2, буква в)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 32 от [Кодекса на шенгенските граници], който предвижда, че когато се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II (относно външните граници), да се тълкува в смисъл, че отново въведеният граничен контрол на вътрешната граница на държава членка може да бъде приравнен на граничния контрол на външна граница, когато става въпрос за преминаване на границата от гражданин на трета страна, който няма право на влизане?
Позволяват ли този [кодекс] и Директива [2008/115], при същите обстоятелства на отново въведен граничен контрол на вътрешните граници, да се приложи по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който преминава граница, на която е възстановен граничният контрол, овластяващата норма на член 2, параграф 2, буква a) от посочената директива, която дава възможност на държавите членки да продължат да прилагат опростени национални процедури за връщане по отношение на външните си граници?
В случай на утвърдителен отговор на последния въпрос, допускат ли член 2, параграф 2, буква a) и член 4, параграф 4 от [посочената] директива национална правна уредба като член L. 621‑2 от [Ceseda], който предвижда, че се наказва с лишаване от свобода за незаконно влизане на територията на страната гражданин на трета страна, по отношение на когото не е приключила предвидената от тази директива процедура за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягвало националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Нарушени ли са задълженията на Чешката република по член 24, параграф 2 и член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, като е отказала да осигури вземането обратно на сместа TPS-NOLO (Geobal), превозена от Чешката република в Полша, поради това, че тази смес следва да се квалифицира като отпадък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допуска ли член 39 [ДЕС] като последица от прилагането на белгийската данъчна уредба, и по-конкретно на член 155 от CIR [от 1992 г.], независимо дали се прилага или не циркулярното писмо от [2008 г.], люксембургските пенсии на жалбоподателя, освободени от данъчно облагане по силата на член 18 от [Спогодбата от 1970 г.], да се отчитат при изчисляването на размера на белгийския данък, тези пенсии да служат като основа за предоставянето на предвидените в CIR [от 1992 г.] данъчни предимства, въпреки че не би трябвало да се включват поради пълното им освобождаване от данъчно облагане съгласно [посочената спогодба], и правото на ползване на тези данъчни предимства, като например освобождаване от данъчно облагане на част от доходите, дългосрочни спестявания, разходи, платени с ваучери за услуги, разходи с цел реализиране на икономии на енергия в жилището и защита на същото срещу кражби или пожар, дарения на жалбоподателя, да бъде отчасти изгубено, намалено или предоставено в по-малка степен, отколкото ако и двамата жалбоподатели имаха доходи с белгийски източник, които от своя страна подлежат на данъчно облагане в Белгия и не са освободени от данъчно облагане, поради което могат в пълна степен да усвоят всички данъчни предимства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.