4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 във връзка с член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […] да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да установи неравноправния характер (по смисъла на член 3, параграф 1 от [тази директива]) на съответната клауза в потребителски договор включително когато към датата на произнасянето на съда между страните има сключен анекс за изменение на текста на договора и с него клаузата е изменена така, че не е неравноправна, а установяването на неравноправност на клаузата в първоначалната ѝ редакция може да доведе до недействителност (нищожност или унищожаемост) на целия договор?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1 и параграф 2, второ изречение и член 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза, отнасяща се до определяния от банката обменен курс на валутата, в която се индексира отпуснатият на потребителя кредит (както в случая в главното производство), тоест премахване на разпоредбата относно маржа на банката, който се определя едностранно по неясни правила от самата банка и е компонент на обменния курс, но запазване на еднозначно формулираната разпоредба относно осреднения курс на централната банка (Полската народна банка), което не създава необходимост от замяна на премахнатата част от клаузата с някаква правна разпоредба, а ще доведе до възстановяване на действителното равновесие между потребителя и продавача или доставчика, макар да изменя същината на разпоредба, която се отнася до изпълнението на задълженията на потребителя, по благоприятен за него начин?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че дори когато националният законодател е предвидил мерки, които гарантират предотвратяване на употребата на неравноправни договорни клаузи като обсъжданите в главното производство, като е въвел правни разпоредби, които задължават банките конкретно да посочват начините и сроковете за определяне на обменния валутен курс, по който се изчисляват сумата на кредита и погасителните вноски (главница и лихви), както и правилата за преизчисляване към валутата на усвояване или връщане на кредита, общественият интерес не допуска да се установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза по описания във втория въпрос начин?
Трябва ли липсата на действие на договора по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 в резултат от премахването на неравноправните договорни клаузи по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от [посочената директива] да се разбира в смисъл, че това е санкция, която може да се осъществи като резултат от конститутивно решение на съда, постановено по изрично искане на потребителя, с последици от момента на сключването на договора, тоест ex tunc, а вземанията на потребителя и на продавача или доставчика за връщане на даденото стават изискуеми с влизането в сила на съдебното решение?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 30 март 2010 година (OB C 83, 2010 г., стр. 389) да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да информира потребителя, който е поискал обявяване на договора за недействителен във връзка с премахването на неравноправните клаузи, за правните последици от подобно решение на съда, в това число за възможните вземания на доставчика (банката) за връщане на даденото, включително за вземания, които не са предявени в конкретното производство или чието съществуване не е еднозначно установено, дори когато потребителят е представляван по делото от професионален пълномощник?