4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Нарушено ли е задължението на законодателя на Съюза да се основава на най-добрите налични научни становища и да прилага принципа на предпазливост при приемането на спорните технически мерки?
Спазено ли е задължението за насърчаване на иновациите и технологичното развитие при приемането на спорните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, извършени в рамките на тристранно отношение, в което доставката на услугите е възложена на доставчика им от субект, който не съвпада с получателя на услугите?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали доставките на услуги се извършват в рамките на задача, възложена от независим съдебен орган?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това кой поема възнаграждението на доставчика на услугите — получателят на услугите или пък държавата, към която спада субектът, възложил на доставчика на услугите предоставянето им?
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, когато възнаграждението на доставчика на услугите не е задължително според закона и размерът му, ако се присъжда такова, […]подлежи на преценка във всеки конкретен случай, […]винаги зависи от имущественото положение на получателя на услугите и […]се определя или като твърда сума, или като процентна част от доходите на получателя на услугите, или в зависимост от извършените услуги?
Как трябва да се тълкува понятието „доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?
Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието „организации, признати за благотворителни“, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, „свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?
Трябва ли понятието „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване ad hoc, евентуално от съдебен орган?
Допуска ли принципът на защита на оправданите правни очаквания, както е тълкуван в практиката на Съда, административният орган, отговарящ за събирането на ДДС, да изисква от данъчнозадължено по ДДС лице да заплаща ДДС за стопански сделки, отнасящи се до период, който е изтекъл към момента на решението на административния орган за данъчно облагане, при положение че дълго време преди този период този орган е приемал декларациите за ДДС на това данъчнозадължено лице, в които стопанските сделки от същия вид не са били посочвани сред облагаемите сделки
Зависи ли тази възможност на административния орган, отговарящ за събирането на ДДС, от изпълнението на определени условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли понятието „законен интерес“ по смисъла на член 49, параграф 3, първа алинея и параграф 4, втора алинея във връзка с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че в процедурата по заявления за изменение, което не е несъществено, на спецификацията на продукт, обозначен със защитено географско указание, всяко физическо или юридическо лице, за което е настъпила действителна или потенциална, стига да не е съвсем невероятна, икономическа последица от поисканите изменения, може да обоснове наличието на „законен интерес“, необходим за предявяване на възражение срещу подаденото заявление за изменение или за обжалване на решението за уважаване на това заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдинг, който притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявано такова влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правото на собственост и принципа на равнопоставеност между различните форми на собственост?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и задължението за мотивиране, когато само един финансов холдинг е санкциониран, докато друг холдинг с различна структура на собственост не е подведен под отговорност?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията по съобщението за сътрудничество относно реда и критериите за предоставяне на имунитет или намаляване на глобите?
Правилно ли е определена стойността на продажбите, използвана за изчисляване на глобите, включително разходите за транспорт и комисионните?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест (гравитет) за всички участници в картела и спазен ли е принципът на равно третиране при определянето му?
Допустимо ли е включването на допълнителен процент (добавка) към глобата за възпиращ ефект и обосновано ли е неговото изчисляване?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на предприятието при определяне на глобата спрямо холдингова структура?
Следва ли да се намали глобата поради прекомерната продължителност на административното производство?
Длъжна ли е Комисията да отчете липсата на платежоспособност на отделни дружества в групата при определяне на глобата?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на „решения“, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?
Като се има предвид, че сега [Република] Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди [Република] Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на Регламент № 4/2009, и по-конкретно:
а) на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от Регламент № 4/2009;
б) на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от Регламент № 4/2009;
в) на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от Регламент № 4/2009;
г) на основание на някоя друга разпоредба от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална практика, при която правото на приспадане на ДДС се отказва на данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае, че придобитите от него стоки са свързани с измама по веригата на доставки, въпреки че не е участвало активно в тази измама?
Необходимо ли е установяване на активно участие или улесняване на измамата от страна на данъчнозадълженото лице, за да бъде отказано правото му на приспадане на ДДС?
Има ли значение дали разглежданата сделка е предоставила икономическо или данъчно предимство на данъчнозадълженото лице или дали измамата е била завършена преди неговата сделка, при преценка на отказа на правото на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е държава членка да въведе изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12), при положение че Директива 2008/48 не урежда подробно тези изисквания?
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда конкретни правила за формата на представяне на информацията по договор за потребителски кредит, с изискванията на член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, ако не въвежда допълнителни информационни задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Може ли правото на приспадане на ДДС по Шеста директива да се ограничи по отношение на стоки и услуги, използвани както за облагаеми, така и за освободени операции, като се изчислява по пропорция, включваща и оборота от освободени медицински услуги?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която не допуска приспадане на ДДС за стоки и услуги, използвани за освободени дейности, и която определя пропорцията за приспадане въз основа на общия оборот, включващ и освободените операции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Възможно ли е държавите членки да прилагат подготвителни мерки като преместване на търсещо убежище лице в специален приемен център с цел подготовка за прехвърляне, без това да нарушава процесуалните права и свободата на движение на лицето по Регламент „Дъблин III“?
Съвместими ли са подготвителните мерки за прехвърляне с изискванията на член 29 от Регламент „Дъблин III“, при условие че не възпрепятстват упражняването на процесуалните права на търсещите убежище лица?
Позволява ли Директива 2013/33/ЕС преместването на кандидат за убежище в нов приемен център след приемане на решение за прехвърляне, когато това е необходимо поради промяна в административното му положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какъв е обхватът на правото на ефективна правна защита по член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с възможността за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне?
Могат ли мерки като преместване на търсещо убежище лице в специален приемен център да се считат за изпълнение на решението за прехвърляне, или представляват единствено подготвителни действия, които не засягат процесуалните права на кандидата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.