всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Може ли да се приравни на спешен случай по смисъла на точка 45 от решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581), или на случай на обективна невъзможност да се поиска разрешението по член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004, обосноваващ възстановяването в пълен размер на разходите за предоставено подходящо медицинско лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваването на осигуреното лице, фактът, че терапията, за която лицето е дало съгласието си, е предписана само от лекар от държава членка, различна от тази по местопребиваване му, като се има предвид, че диагнозата и самият факт, че е необходимо спешно да се проведе лечение, са били потвърдени от лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, който обаче е посочил друга терапия, в сравнение с която терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани от него като уместни, е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, когато лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване определя диагнозата и терапията, но по мотиви, които могат да се квалифицират като уместни, осигуреното лице не я приема, отива в друга държава членка, за да поиска второ медицинско становище, и последното е за провеждане на друга терапия, която е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност — терапия, която осигуреното лице приема и която отговаря на изискванията по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, длъжно ли е осигуреното лице и в този случай да поиска разрешението по член 20, параграф 1 от посочения регламент, за да му бъдат възстановени разходите за тази терапия?
Допускат ли член 56 ДФЕС и член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 национална правна уредба, която, от една страна, обуславя издаването от компетентната институция на разрешение за получаване на подходящо лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваване, от съставянето на медицински доклад само от лекар, който осъществява дейността си в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, след одобрение от главния лекар на компетентната институция в тази държава, дори ако терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани като уместни, като се има предвид, че има предимството да не причинява инвалидност, е предписана само от лекар от друга държава членка като второ медицинско становище, и от друга страна, не гарантира извършването в достъпна и предвидима процедура в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване на ефективен анализ от медицинска гледна точка на възможността да се приложи лечението съгласно второто медицинско становище, изразено в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия и третия въпрос, имат ли право осигуреното лице или съответно неговите наследници, при условие че са изпълнени двете изисквания по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, на това компетентната институция на държавата по местопребиваване на осигуреното лице да им възстанови всички разходи за терапията, проведена в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на релевантната референтна система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се прави сравнението между предприятията при анализа на селективността?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Съответства ли анализът на пропорционалността на спорната мярка на изискванията на правото на Съюза?
Следва ли да се изисква причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества при анализа на селективността?
Длъжна ли е Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка според процента на контрол при придобиване на дялови участия (миноритарен/мажоритарен)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 90, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че на основание на договор, чието сключване не е задължително, фармацевтично предприятие, което превежда на държавната здравноосигурителна каса част от оборота си, от продажбата на фармацевтични продукти, и следователно не получава заплащане за пълната стойност на тези продукти, няма право на последващо намаляване на данъчната основа на [ДДС] единствено поради факта, че плащанията в полза на посочената каса не се извършват по предварително определен в търговската му политика начин, нито основно с рекламна цел?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 273 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за последващо намаляване на данъчната основа се изисква титулярят на правото на възстановяване да разполага с фактура, издадена на негово име, която да установява извършването на сделката, предоставяща правото на това възстановяване, при положение че сделката, позволяваща последващо намаляване на данъчната основа, е надлежно документирана и впоследствие може да бъде проверена, а освен това се основава отчасти на публични и официални данни и позволява правилното събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на релевантната референтна система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се извършва сравнението между предприятията за целите на анализа на селективността?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чужбина при третия етап от анализа на селективността?
Длъжна ли е била Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка в зависимост от процента на контрол при придобиването на дялови участия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допуска ли произтичащата от практиката на Съда доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?
В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?
Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?
Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от Закона за защита на конкуренцията, която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че стачно движение, предназначено да отстоява социални и/или свързани с трудовото възнаграждение искания на работниците, започнало по призива на синдикална организация на персонала на опериращ въздушен превозвач от солидарност с този, който е бил отправен срещу дружеството майка, сред чиито дъщерни дружества е този превозвач, което е последвано от категория от персонала на това дъщерно дружество, чието присъствие е необходимо за опериране на полет, и което продължава и след срока, първоначално обявен от синдиката, призовал към стачка, въпреки факта, че междувременно е постигнато споразумение с дружеството майка, попада в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Какво включва понятието „анулиране“ на полет по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 261/2004, когато полетът е пренасочен към друго летище?
При какви условия пренасочването на полет към друго летище се счита за анулиране и следва да се изплати обезщетение на пътниците съгласно Регламент № 261/2004?
В кои случаи член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се прилага при пренасочване на полет към друго летище, с оглед на критериите за близост и обслужване на същия град, агломерация или регион?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли разпоредбата на член 5, параграф 1 от Рамково решение [2005/214] да се тълкува в смисъл, че ако издаващата държава членка посочи санкционираното деяние, като се позове на една от споменатите в тази разпоредба квалификации, органът на изпълняващата държава членка не разполага с никаква свобода на преценка да откаже изпълнението и трябва да пристъпи към него?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли органът на изпълняващата държава членка да приеме, че квалификацията на деянието, посочена в решението на издаващата държава членка, не съответства на съдържащото се в споменатото изброяване престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Правилно ли е определена референтната система при анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта на референтната система, с оглед на която се прави сравнението между предприятията за целите на селективността?
Спазено ли е правилото за разпределяне на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества при анализа на селективността?
Следва ли Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка в зависимост от процента на контрол при придобиване на дялови участия (миноритарен/мажоритарен контрол)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Спазени ли са задълженията за оборудване на всички агломерации с население над 2000 еквивалент жители със системи за събиране на градски отпадъчни води съгласно член 3 от Директива 91/271/ЕИО?
Гарантирано ли е, че във всички съответни агломерации градските отпадъчни води, които постъпват в системите за събиране, са подложени на вторично или еквивалентно третиране преди заустване, в съответствие с член 4 от Директива 91/271/ЕИО?
Осигурено ли е по-строго третиране на градските отпадъчни води от агломерации с над 10 000 еквивалент жители, които се заустват в чувствителни зони, съгласно член 5, параграф 2 от Директива 91/271/ЕИО?
Постигнат ли е минималният процент на намаляване на общото натоварване с фосфор и азот от всички пречиствателни станции в чувствителните зони, както се изисква по член 5, параграф 4 от Директива 91/271/ЕИО?
Съответстват ли пречиствателните станции на изискванията за проектиране, изграждане, експлоатация и поддръжка с оглед осигуряване на достатъчна ефективност при нормални климатични условия и отчитане на сезонните вариации на натоварването, съгласно член 10 от Директива 91/271/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form