3 - Съдебни спорове
Съдебни спорове
Дело C-150/22: HG/Комисия, Определение от 30 юни 2022 г.
Съдържа ли Съдът на Европейския съюз компетентност да разгледа жалба срещу решение на Общия съд, постановено като инстанция по жалба срещу решение на Съда на публичната служба съгласно член 256, параграф 2 ДФЕС?
При какви условия решенията на Общия съд, постановени на основание член 256, параграф 2 ДФЕС, могат да бъдат предмет на повторен преглед от Съда?
Как следва да бъдат разпределени разноските при прекратяване на производството поради некомпетентност на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/22: Equinoccio-Compañía de Comercio Exterior/Комисия, Определение от 27 юни 2022 г.
Допустимо ли е действието за отмяна по член 263 ДФЕС, когато оспорваната мярка произтича от договорни отношения, уредени от националното право, а не от упражняване на властнически правомощия на институция на ЕС?
Променя ли принципът на ефективна съдебна защита установената система на съдебен контрол и изискванията за допустимост на преки искове пред съдилищата на ЕС, когато националното право и националната юрисдикция са приложими?
Могат ли действията на Европейската комисия по изпълнение на договор, финансиран от ЕС, но сключен между национални органи и изпълнители, да се разглеждат като упражняване на властнически правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/22: Legero Schuhfabrik/EUIPO, Определение от 22 юни 2022 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решения на Общия съд относно решения на независими апелативни състави на EUIPO, за да се установи, че жалбата повдига въпроси от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
В каква степен жалбоподателят трябва да конкретизира и обоснове твърденията за нарушение на правото на Съюза или противоречие с предходна съдебна практика, за да бъде допусната жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/22: Legero Schuhfabrik/EUIPO, Определение от 22 юни 2022 г.
Какви са изискванията към жалбоподателите за обосноваване на значимостта на повдигнатите правни въпроси при искане за предварително допускане на жалбите срещу решения на Общия съд относно актове на EUIPO?
Какви основания и доказателства следва да бъдат представени, за да се приеме, че даден правен въпрос е от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/22: Lück/EUIPO – R. H. Investment, Определение от 17 юни 2022 г.
Допустимо ли е разглеждането на жалба срещу решение на Общия съд, когато заявлението за допускане на жалбата не съдържа ясно изложение на основанията, не идентифицира конкретно правния въпрос и не посочва защо същият е важен за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Може ли жалба, чиято аргументация е насочена срещу решението на апелативния състав на EUIPO, а не срещу решението на Общия съд, да бъде приета за допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/20: DuoDecad, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Европейския съюз (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят:
a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия;
б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява;
в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау;
г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка);
д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет;
е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата;
ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете;
з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието);
и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране;
й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и
к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау,
като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти; ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят:
а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя;
б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично;
в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау;
г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор;
д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието;
е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и
ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/21: SGL Carbon/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е обявил за недопустимо основанието, изведено от нарушение на задължението за полагане на дължима грижа, с мотива, че не е било повдигнато конкретно и самостоятелно в исковите молби?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че не е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, поради което не е ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз относно сложността и яснотата на правната уредба и мотивите на Общия съд?
Допустимо ли е Общият съд да прилага принципа на предпазните мерки при преценката за извинимост на грешката на Комисията при класифицирането на веществото, въпреки че е установена явна грешка в преценката и липсва несигурност относно риска?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, включително разтворимостта на веществото, при преценката за достатъчно съществено нарушение на правна норма от страна на Комисията?
Може ли сложността на правната уредба да оправдае невземането предвид на релевантни обстоятелства от страна на Комисията при прилагането на метода на сумиране по Регламент № 1272/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/21: Obshtina Razlog, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и]1 и 2 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и по отношение на възложители от държави — членки на Европейския съюз, когато възлаганите от тях обществени поръчки се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, прогласени в член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 и в член 102, параграф 1 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат пълното ограничаване на конкуренцията при възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор
По-специално, следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 164, параграф 1, [буква] г) от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 104, параграф 1, [буква] г) от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, съгласно която след прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка поради обстоятелството, че подадената единствена оферта е неподходяща, възложителят може да отправи покана за участие в процедура на договаряне без предварително обявление само до един икономически оператор, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/22: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO, Определение от 15 юни 2022 г.
Какви изисквания трябва да бъдат спазени при формулиране на възражение за допускане на обжалване, за да се приеме, че се повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
При какви обстоятелства твърденията за фактическа грешка или за неспазване на съдебната практика могат да обосноват допускане на жалбата до разглеждане във връзка със съществен въпрос за правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.