3 - Съдебни спорове
Съдебни спорове
Дело C-541/25: Kipper/Комисия, Определение от 22 май 2026 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда искове за обезщетение по член 268 и член 340, параграф 2 от ДФЕС, предявени от физически лица срещу институции на Съюза?
Предоставят ли Договорите на Съда правомощия да издава задължителни разпореждания спрямо институциите на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/25: OMV Petrom Marketing, Определение от 20 май 2026 г.
Позволяват ли разпоредбите на Регламент № 1315/2013 и Регламент № 561/2006 национална забрана за изграждане на обслужващи зони върху частни терени?
Изисква ли правото на Съюза държавите членки да разрешат изграждането на обслужващи зони или зони за паркиране по автомагистралите върху частни терени?
Приложим ли е член 56 ДФЕС към изцяло вътрешни положения, при които всички релевантни обстоятелства са ограничени до една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/23: European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на хазартни игри в онлайн казина, и по-конкретно на игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, и то, първо, когато е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, второ, съответната държава членка разрешава в същото време подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, трето, тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и четвърто, правната уредба на държавата членка, чийто оператор иска да предлага в частност услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, която налага обща забрана за предлагане на такива услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания?
Трябва ли член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право да се тълкуват в смисъл, че не допускат потребител, който е участвал от държавата членка по обичайното си местопребиваване в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози, на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-696/23: Pumpyanskiy/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Тълкуван ли е правилно критерият „водещи бизнесмени, участващи в икономически сектори, предоставящи съществен източник на приходи за правителството на Руската федерация“ (т.нар. (g) критерий) и допустимо ли е ограничителните мерки да се прилагат към лица само въз основа на тяхната роля в такива сектори, без да се изисква лична връзка или влияние върху руското правителство?
Съответства ли определението на „водещ бизнесмен“ на изискванията за правна сигурност и предвидимост, и следва ли да се отчита само икономическото влияние или и политическата значимост спрямо руското правителство?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането и прилагането на ограничителните мерки?
Явява ли се (g) критерият незаконосъобразен поради липса на достатъчна връзка между засегнатите лица и режима на третата държава, и съответства ли на изискванията на член 215, параграф 2 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагането на (g) критерия, като на практика са засегнати предимно лица с руско гражданство?
Извършил ли е Общият съд грешки при преценката дали съответните икономически сектори представляват съществен източник на приходи за руското правителство и дали жалбоподателите попадат в обхвата на (g) критерия?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително правото на ефективна съдебна защита и принципът на равенство на оръжията, при разглеждането на доказателствата и мотивите за включване в списъците с ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/21: Rzecznik Praw Obywatelskich (Récusation d’un juge de droit commun), Съдебно решение от 24 март 2026 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд, съгласно които в рамките на процедурата по отстраняване, основана на условията за назначаване на съдията, срещу когото е насочена тази процедура, разглеждането на искането за отстраняване е от изключителната компетентност на орган като колегията за извънреден контрол и публични въпроси и е изключено всякакво разглеждане от този орган на законосъобразността на назначаването на този съдия, както и, при утвърдителен отговор, дали, за да се запази полезното действие на тези разпоредби, сезираният с искането за отстраняване национален съд е длъжен да приложи по аналогия национални разпоредби относно отстраняването по силата на закона на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с това, че на първо място, кандидатурата му е била препоръчана от орган, който не е независим, и на второ място, другите участници в тази процедура по назначаване не разполагат с право на ефективни правни средства за защита, за да оспорят законосъобразността на назначаването на този съдия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/23: Financial Bulgaria, Определение от 24 март 2026 г.
Необходимо ли е упражняваната по занятие дейност по платено поръчителство, при която поръчителят изплаща кредиторските вземания при неизпълнение от страна на длъжника и получава възнаграждение независимо от настъпването на неизпълнението, да се квалифицира като „застрахователна дейност“ по смисъла на Директива 2009/138/ЕО?
При утвърдителен отговор възниква ли задължение за предварително лицензиране по член 14, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО за лицата, които упражняват такава дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-811/23: Комисия/Zippo Manufacturing и Zippo, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Приложимо ли е правото на изслушване по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането на актове с общо приложение, какъвто е спорният регламент?
Спазен ли е принципът за забрана на ultra petita, като Общият съд е отменил спорния регламент в по-широк обхват от поисканото от жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/23: Комисия/Унгария (Reclassification du cannabis), Съдебно решение от 27 януари 2026 г.
Допустимо ли е искане за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, когато твърдяното нарушение е еднократно действие, което вече не може да бъде поправено?
Разполагал ли е Европейският съюз с изключителна външна компетентност по член 3, параграф 2 ДФЕС относно определянето на позицията за гласуване по препоръките за изменение на списъците на канабиса и свързаните с него вещества в рамките на Комисията за упойващите вещества?
Може ли държава членка да се позове на незаконосъобразност на решение на Съвета, прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, като основание за защита срещу иск за установяване на неизпълнение на задължения?
Допустимо ли е държава членка да не следва задължителната позиция на Съюза, определена с решение на Съвета, при гласуване в международна организация, когато не е съгласна с тази позиция?
Нарушава ли се принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не следва определената позиция на Съюза и публично изразява несъгласие с нея в международен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/25: OMV Petrom Marketing, Определение от 27 януари 2026 г.
Могат ли разпоредбите на Регламент № 1315/2013 и Регламент № 561/2006 да се тълкуват като изискващи обслужващите зони по автомагистралната мрежа да бъдат изграждани върху частни терени или като забраняващи национална уредба, която ограничава това?
Приложим ли е член 56 ДФЕС към ситуация, която е изцяло вътрешна за една държава членка, при положение че част от бъдещите клиенти на инфраструктурата могат да бъдат граждани на други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.