всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.04 - Основни права

Основни права

Дело C-369/12: Corpul Naţional al Poliţiştilor, Определение от 15 ноември 2012 г.

ORDONNANCE DE LA COUR (neuvième chambre) 15 novembre 2012 (*) «Renvoi préjudiciel – Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne – Validité d’une réglementation nationale imposant des diminutions de salaires à plusieurs catégories de fonctionnaires publics – Absence de mise en œuvre du droit de l’Union – Incompétence manifeste de la Cour» Dans l’affaire C‑369/12, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par la Curtea de Apel Braşov (Roumanie), par décision du 27 juin 2012, parvenue à la Cour le 2 août 2012, dans la procédure Corpul Naţional al Poliţiştilor – Biroul Executiv Central contre Ministerul Administraţiei şi Internelor, Inspectoratul General al Poliţiei Române, Inspectoratul de Poliţie al Judeţului Brașov, LA COUR (neuvième chambre), composée de M. J. Malenovský, président de chambre, M. U. Lõhmus (rapporteur) et Mme A. Prechal, juges, avocat général: M. P. Cruz Villalón, greffier: M. A. Calot Escobar, l’avocat général entendu, rend la présente Ordonnance 1. La demande de décision préjudicielle porte sur l’interprétation des articles 17, paragraphe 1, 20, 21, paragraphe 1, et 51, paragraphe 1, de la charte des droits fondamentaux de l’Union européenne (ci-après la «Charte»). 2. Cette demande a été présentée dans le cadre d’un litige opposant le Corpul Naţional al Poliţiştilor – Biroul Executiv Central (Fédération nationale de la police roumaine – Bureau exécutif central, ci-après le «Corpul»), agissant en qualité de représentant de M. Chiţea et d’autres personnes, au Ministerul Administraţiei şi Internelor (ministère de l’Administration et de l’Intérieur), à l’Inspectoratul General ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/11: Heimann и Toltschin, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Намаляване на продължителността на работното време („Kurzarbeit“) — Намаляване на правото на платен годишен отпуск в зависимост от намаляването на продължителността на работното време — Финансово обезщетение“ По съединени дела C-229/11 и C-230/11 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Arbeitsgericht Passau (Германия) с акт от 13 април 2011 г., постъпил в Съда на 16 май 2011 г., в рамките на производство по дела Alexander Heimann (C-229/11), Konstantin Toltschin (C-230/11) срещу Kaiser GmbH, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: г-н M. Ilešič, изпълняващ функцията на председател на пети състав, г-н E. Levits (докладчик) и г-н M. Safjan, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за г-н Heimann, от R. Zuleger, Rechtsanwalt, — за г-н Toltschin, от R. Zuleger, Rechtsanwalt, — за Kaiser GmbH, от C. Olschar, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от г-н T. Henze, г-н N. Graf Vitzthum и г-жа K. Petersen, в качеството на представители, — за полското правителство, от г-н M. Szpunar, в качеството на представител, — за Европейската комисия, от г-н M. van Beek и г-н V. Kreuschitz, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата на основните ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/11: Iida, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Директива 2003/109/ЕО — Граждани на трети страни — Право на пребиваване в държава членка — Директива 2004/38/ЕО — Граждани на трети страни, членове на семейството на граждани на Съюза — Гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява към гражданин на Съюза в приемащата държава членка, а живее в държавата членка по произход на гражданина на Съюза — Право на пребиваване на гражданина на трета страна в държавата членка по произход на гражданина на Съюза, който пребивава в друга държава членка — Гражданство на Съюза — Основни права“ по дело C-40/11, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg (Германия) с акт от 20 януари 2011 г., постъпил в Съда на 28 януари 2011 г., в рамките на производство по дело Yoshikazu Iida срещу Stadt Ulm, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), изпълняваща функциите на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н E. Juhász, г-н T. von Danwitz и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 март 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за г-н Y. Iida, от T. Oberhäuser и W. Weh, Rechtsanwälte, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-544/10: Deutsches Weintor, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

Необходимо ли е, за да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5, или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели устойчиво подобряване на физическото състояние, или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?
В случай че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:
За да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г., във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от Хартата в редакцията ѝ от 12 декември 2007 г., ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/11: Y и Z, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.

Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/11: Currà и др., Определение от 12 юли 2012 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициални въпроси, свързани с действия на държави членки, извършени преди учредяването на Европейските общности и извън приложното поле на правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-59/11: Association Kokopelli, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Действителни ли са Директиви 98/95/ЕО, 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО на Съвета и Директива 2009/145 на Комисията с оглед на следните основни права и принципи на Европейския съюз, а именно за свободно упражняване на стопанска дейност, пропорционалност, равенство или недопускане на дискриминация, свободно движение на стоките, и с оглед на задълженията, поети съгласно [МДРГРПЗ], по-специално поради това че налагат ограничения за производството и търговията със стари семена и посадъчен материал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/11: Erny, Съдебно решение от 28 юни 2012 г.

Следва ли член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат клаузи на колективен или индивидуален трудов договор, съгласно които увеличение като разглежданото в главното производство, което се изплаща от работодател в рамките на работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, трябва да се изчислява по такъв начин, че данъкът върху заплатите, дължим от работник в държавата членка по месторабота, се изважда фиктивно при определянето на основата за изчисление на това увеличение, докато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане аналогичните заплати и възнаграждения, изплащани на работниците, които не пребивават в държавата членка по месторабота, подлежат на облагане в държавата членка по местопребиваване на последните
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците за изчисляването на дължимото на тези работници увеличение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/11: Caronna, Съдебно решение от 28 юни 2012 г.

Член 77, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО изисква ли и фармацевтите да са длъжни да притежават разрешение за дистрибуция на едро на лекарствени продукти, или намерението на законодателя на Съюза е било във всички случаи да освободи фармацевтите от задължението да поискат подобно разрешение, както изглежда от прочита на съображение 36 от тази директива?
В по-общ смисъл, как следва да се тълкува правната уредба относно разрешението за дистрибуция на лекарствени продукти, предвидено в членове 76—84 от Директива 2001/83/ЕО, в частност що се отнася до необходимите изисквания фармацевт (като физическо лице, а не като дружество) да може да извършва и дистрибуция на лекарствени продукти на едро, при положение че в качеството си на фармацевт вече е получил съгласно националната правна уредба разрешение да ги продава на дребно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/11: ANGED, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 тълкуване на национална правна уредба, което не позволява прекъсване на отпуска с цел пълният отпуск — или остатъкът от него — да се ползва по-късно, ако по време на този отпуск настъпи временна неработоспособност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1818283848587 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form