1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-64/16: Associação Sindical dos Juízes Portugueses, Съдебно решение от 27 февруари 2018 г.
Следва ли — предвид необходимостта от коригиране на прекомерния бюджетен дефицит и финансовата помощ, уредена с разпоредбите на правото на [Съюза] — принципът за независимост на съдебната власт, така както произтича от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от [Хартата] и практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че не допуска мерките за намаляване на възнагражденията на магистратите в Португалия, доколкото те са наложени едностранно от други суверенни власти/органи и за продължително време, видно от член 2 от Закон [№ 75/2014]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/16: Deutsche Bahn и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Допустимо ли е използването на доказателства, представени от адвокат, който е нарушил принципа за забрана на двойно представителство или задължението за лоялност към бивши клиенти?
Обхваща ли освобождаването по член 1 от Регламент № 141 и дейността на спедиторите, така че да изключи от приложното поле на Регламент № 17 картелни споразумения относно услуги, свързани с въздушния транспорт?
Превишила ли е Комисията дискреционните си правомощия или нарушила ли е принципа на равно третиране, като е отказала да привлече към солидарна отговорност бившия майчин холдинг на придобито дружество за нарушение, извършено преди придобиването?
Допустимо ли е при определяне на основния размер на глобата да се взема предвид стойността на продажбите на целия пазар на международни въздушни спедиторски услуги, а не само на засегнатите компоненти (AMS, CAF, PSS)?
Нарушен ли е принципът на равно третиране или правото на защита при оценката на сътрудничеството на жалбоподателите в рамките на производството и при отказа да се предостави частичен имунитет от глоби, както и при използването на нови доказателства и мотиви от Общия съд без възможност за становище от страна на жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/16: Kühne + Nagel International и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Съответства ли на изискванията на член 101 ДФЕС преценката, че разглежданите споразумения за NES и AMS могат съществено да засегнат търговията между държавите членки, въпреки че се отнасят само до износ от Обединеното кралство или ЕИП към трети държави?
Изключват ли се споразуменията за NES и AMS от приложното поле на Регламент № 17 съгласно член 1 от Регламент № 141 относно транспорта?
Правилно ли е изчислена глобата чрез включване на целия оборот от услуги по въздушен транзит, а не само оборота от четирите спорни надбавки, съгласно точка 13 от Насоките за изчисляване на глобите от 2006 г.?
Спазен ли е принципът на равно третиране при изчисляването на глобата, като не е отчетена разликата между бизнес моделите на посредничество и консолидация?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата, като не е отчетено, че приходите от спорните надбавки са незначителни спрямо общия оборот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/16: Schenker/Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Допустимо ли е използването на доказателства, предоставени от адвокат в случай на конфликт на интереси (нарушение на принципа за забрана на двойно представителство)?
Обхваща ли освобождаването по член 1 от Регламент № 141 и дейността на спедиторите, или се прилага само за въздушните превозвачи?
Може ли да се приеме, че картелът NES е засегнал търговията между държавите членки по смисъла на член 101 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да не ангажира отговорността на предишния майчин субект на предприятие, придобито след извършване на нарушението, и достатъчно мотивирано ли е това решение?
Законосъобразно ли е определянето на стойността на продажбите, използвана за изчисляване на основния размер на глобата, като се вземат предвид всички услуги по международно въздушно спедиторство, а не само NES услугите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при оценката на сътрудничеството на Schenker (UK) спрямо Deutsche Post при намаляване на глобата за сътрудничество с Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/16: Hasan, Съдебно решение от 25 януари 2018 г.
1) Когато след подаването от гражданин на трета държава на втора молба за предоставяне на убежище в друга държава членка (в случая: Германия), вследствие на отхвърлянето от съд на молбата му за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне съгласно Регламент [„Дъблин III“] този гражданин е прехвърлен в първоначално компетентната държава членка, в която е подадена първата молба за предоставяне на убежище (в случая: Италия), и веднага след това се е върнал незаконно във втората държава членка (в случая: Германия):
а) съгласно принципите на Регламент „Дъблин III“ за целите на съдебния контрол върху решение за прехвърляне меродавна ли е фактическата ситуация към момента на прехвърляне, тъй като компетентността е окончателно определена с извършеното в срок прехвърляне и следователно релевантните за определянето на компетентността разпоредби на Регламент „Дъблин III“ вече не следва да се прилагат по отношение на по-нататъшното развитие, или трябва да се вземат предвид последващи промени на обстоятелствата, които по принцип са от значение за компетентността, например изтичането на срокове за обратно приемане или (ново) прехвърляне?
б) след приключена процедура по определяне на компетентността на основание решението за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка и тази държава членка продължава ли да има задължение за приемане на гражданина на трета държава?
2) Ако компетентността не е окончателно определена с прехвърлянето, коя от посочените по-долу разпоредби трябва да се прилага в такава хипотеза спрямо дадено лице по смисъла на член 18, параграф 1, букви б), в) или г) от Регламент „Дъблин III“ поради все още течащото производство по обжалване на вече изпълненото решение за прехвърляне:
а) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), което в случай на ново искане за обратно приемане, ненаправено в срок, може да доведе до преместване на компетентността по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент „Дъблин III“, или
б) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), или
в) нито една от разпоредбите, посочени в подточки а) и б)?
3) В случай че спрямо такова лице не е приложим (по аналогия) нито член 23, нито член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка в), на основание на обжалваното решение за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия) до приключването на производството по обжалване и продължава ли тази държава членка да има задължението за приемане на гражданина на трета държава, независимо дали са отправени по-нататъшни искания за обратно приемане, без да се спазват сроковете по член 23, параграф 3 или по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ и независимо от сроковете за прехвърляне, залегнали в член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“?
4) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка а), новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 23, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
5) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка б):
а) новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
б) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ поражда ли пряко компетентността на другата държава членка (в случая: Германия), или тази държава членка може въпреки новата молба за предоставяне на убежище отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
в) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва ли да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
г) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), и нито чужденецът е подал нова молба за предоставяне на убежище, нито наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, може ли другата държава членка (в случая: Германия) отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/16: Nowak, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че при условия като тези в главното производство писмените отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, и евентуалните коментари на проверителя по тези отговори представляват лични данни по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/15: Испания/Съвет, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Нарушено ли е правото на защита на Кралство Испания при събирането и използването на информацията, послужила за налагане на глобата?
Спазено ли е правото на добра администрация, включително изискването за обективна безпристрастност при провеждането на разследването от Комисията?
Налице ли е нарушение по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011, като се има предвид естеството на представените данни, последиците от тях и степента на небрежност?
Съразмерна ли е наложената глоба и спазени ли са правилата за определяне на размера ѝ, включително забраната за прилагане на наказателния закон с обратна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/16: Polkomtel, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Трябва ли член 13 във връзка с член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция да се тълкува в смисъл, че когато на оператор със значителна пазарна сила се наложи задължение за ориентиране на цените на предоставяни от него услуги към себестойността им, [НРО] може — с цел да осигури ефективност и устойчива конкуренция — да определи цени за тези услуги под себестойността им, след като провери включените в нея разходи и установи, че те са пряко свързани с услугите?
Трябва ли член 13, параграф 3 и член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че [НРО] може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — задължение да определя тези цени ежегодно и въз основа на най-актуалните данни за разходите си и преди да започне да прилага в търговската си дейност така определените от него цени, да ги съобщава на [НРО] за проверка, заедно с обосновка на разходите си?
Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за достъпа в първоначалната му редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че [НРО] може да задължи оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — да промени съответно цените си само в случаите, когато първо сам ги е определил, а след това е започнал да ги прилага, или също и в случаите, когато операторът прилага вече определени от [НРО] цени, но от обосновката на разходите за следващия отчетен период е видно, че вече определената от [НРО] цена е по-висока от направените от оператора разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/17: M.A.S. и M.B., Съдебно решение от 5 декември 2017 г.
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е без достатъчно ясно правно основание?
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато в правния ред на държавата членка давността е част от материалното наказателно право и е обвързана с принципа за законоустановеност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.