1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-327/18: R O, Съдебно решение от 19 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 19 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Случаи, при които не се допуска изпълнение — Член 50 ДЕС — Заповед, издадена от съдебните органи на държава членка, която е инициирала процедурата за оттегляне от Европейския съюз — Несигурност относно режима, приложим към отношенията между тази държава и Съюза след оттеглянето“ По дело C‑327/18 PPU с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от 17 май 2018 г., постъпил в Съда на 18 май 2018 г., в рамките на производство по дело относно изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу RO, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, C. G. Fernlund (докладчик), Aл. Арабаджиев, S. Rodin и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид искането на запитващата юрисдикция от 17 май 2018 г., постъпило в Съда на 18 май 2018 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда, предвид решението на първи състав от 11 юни 2018 г. да уважи това искане, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юли 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за RO — от E. Martin-Vignerte и J. MacGuill, solicitors, C. Cumming, BL, и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/17: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 2008/48/ЕО — Заповедно производство по запис на заповед, с който се обезпечават задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит“ По дело C‑176/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich I Wydział Cywilny (Районен съд Шемяновице Шльонске, I гражданско отделение, Полша) с акт от 17 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 6 април 2017 г., в рамките на производство по дело Profi Credit Polska S.A. със седалище Белско Бяла срещу Mariusz Wawrzosek, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader (докладчик), A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: г‑жа R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за полското правителство, от B. Majczyna, B. Czech и S. Żyrek, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Cleenewerck de Crayencour, K. Herbout-Borczak, G. Goddin и N. Ruiz García, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 април 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/16: UBS Europe и др., Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2004/39/ЕО — Член 54, параграфи 1 и 3 — Обхват на задължението за професионална тайна на националните органи за финансов надзор — Решение, констатиращо загубата на професионална репутация — Случай, обхванат от наказателното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 47 и 48 — Право на защита — Достъп до преписката“ По дело C‑358/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour administrative (Въззивен административен съд, Люксембург) с акт от 21 юни 2016 г., постъпил в Съда на 24 юни 2016 г., в рамките на производство по дело UBS Europe SE, по-рано UBS (Luxembourg) SA, Alain Hondequin и др. в присъствието на: DV, EU, Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), Ordre des avocats du barreau de Luxembourg, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, A. Tizzano, заместник-председател на Съда, E. Levits, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юни 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за UBS Europe SE, от M. Elvinger и L. Arpetti, адвокати, – за г‑н Hondequin и др., от V. Hoffeld, P. Urbany и E. Fronczak, адвокати, – за DV и EU, от J.‑P. Noesen, адвокат, – за Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), от A. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/18: Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да изключи наличието на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата единствено въз основа на съществуването на правно средство за защита в издаващата държава членка, позволяващо оспорване на условията на лишаване от свобода?
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган да провери условията на лишаване от свобода във всички пенитенциарни заведения, в които лицето би могло да бъде настанено, или само в тези, в които има вероятност лицето да бъде основно настанено?
Може ли изпълняващият съдебен орган да вземе предвид гаранции или информация, предоставени от органи на издаващата държава членка, различни от издаващия съдебен орган, относно отсъствието на нечовешко или унизително отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/16: Alheto, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, тълкуван във връзка с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32 и чл. 78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, че:
а) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от [UNRWA] като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл. 1, буква А) от [Женевската конвенция], вместо като молба за международна закрила по чл. 1, буква D, [втора алинея] от същата конвенция и при условие че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?
б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда [...].
2) Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл. 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 12, ал.1, т.4 от ЗУБ, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...].
3) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...] и извършена преценката по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4) Следва ли от предвиденото по чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „[...] цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси", тълкувано във връзка с чл. 33, 34 и 35, [втора алинея] от същата директива и чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл. 18, чл. 19 и чл. 47 от [Хартата], че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
а) първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или
б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл. 34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?
в) първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
5) Следва ли предоставяната помощ от UNRWA да се счита за друга закрила по смисъла на чл. 35, ал.1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция [...] по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
6) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото „когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, тълкуван във връзка с чл. 47 от [Хартата], че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:
а) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;
б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането ѝ от решаващия орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/18: Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на европейска заповед за арест, когато съществуват системни или общи недостатъци, засягащи независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, които могат да доведат до реален риск от нарушение на правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата?
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган при наличие на такива системни недостатъци да извърши конкретна и индивидуална преценка относно риска за засегнатото лице, включително чрез искане на допълнителна информация от издаващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/17: Banger, Съдебно решение от 12 юли 2018 г.
Задължава ли член 21, параграф 1 ДФЕС държавата членка, чийто гражданин е даден гражданин на Съюза, да предостави или да улесни предоставянето на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който е нерегистриран партньор на споменатия гражданин на Съюза и има с него надлежно удостоверена трайна връзка, когато същият гражданин на Съюза, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е?
Трябва ли решение, постановяващо отказ да се предостави разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, нерегистриран партньор на гражданин на Съюза, който, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е, да бъде основано на подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и да бъде аргументирано?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба граждани на трети държави трябва да разполагат със способ за защита, позволяващ на съдията да извърши контрол както от правна, така и от фактическа страна на оспорено от тях решение за отказ да им се предостави разрешение за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/16: Spika и др., Съдебно решение от 12 юли 2018 г.
Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/17: Jehovan todistajat, Съдебно решение от 10 юли 2018 г.
Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата
Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?
Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),
a) не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];
б) представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?
Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?
Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.