1.04.03 - Основни права

Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично — законна цел, която държавата членка оправдава основно с борбата срещу пристрастяването към хазарта и защитата на потребителите — да се тълкуват в смисъл, че държавният монопол по отношение на онлайн и офлайн залаганията върху резултатите от спортни и конни състезания противоречи на посочените норми, ако освен това след извършената реорганизация на пазара в тази държава членка частноправни доставчици на услуги могат да предлагат в намиращите се на територията на Унгария казина, за които са получили концесия, други онлайн и офлайн хазартни игри (казино игри, игри с карти, монетни игрални автомати, онлайн казино игри, онлайн игри с карти), които също са свързани със значителен риск от пристрастяване?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен и посоченото изискване не е изпълнено, ако се установи, че промяната на конфигурацията на пазара, мотивирана от борбата срещу пристрастяването към хазарта и от законната цел за защита на потребителите, има за реална последица или намира израз, считано от извършената от държавата членка реорганизация на пазара, в трайно увеличение на броя казина, на годишния данък върху хазартните игри в казината, на държавната бюджетна прогноза за приходите от концесионни такси за казината, на броя закупени от участниците в игрите хазартни жетони и на сумите, необходими за придобиване на правото на игра с монетни игрални автомати?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен и посоченото изискване не е изпълнено, ако се констатира, че установяването на държавен монопол и лицензионният режим за организиране на хазартни игри от частноправни доставчици на услуги, мотивирани основно от борбата срещу пристрастяването към хазарта и от законната цел за защита на потребителите, преследват също така и икономическата цел за получаване на по-големи нетни приходи от игрите и за постигане на изключително високо равнище на приходи от пазара на игралните казина за възможно най-малко време, с цел да се покрият други бюджетни разходи и да се финансират други обществени услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен, посоченото изискване не е изпълнено и се създава необоснована диференциация между доставчиците на услуги, ако се установи, че позовавайки се на същото, свързано с обществения ред съображение, държавата членка запазва някои услуги по организиране на онлайн хазартни игри за държавния монопол, а позволява достъпа до други такива услуги, предоставяйки все по-голям брой концесии?
Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат единствено доставчиците на услуги, разполагащи с казино (по силата на концесия) на територията на Унгария, да могат да получат лиценз за организиране на онлайн казино игри, поради което доставчиците на услуги, които не разполагат с казино на територията на Унгария (включително доставчиците на услуги, разполагащи с казино на територията на друга държава членка), не могат да получат лиценз за организиране на онлайн казино игри?
Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което посредством евентуалното провеждане на тръжна процедура за възлагане на концесия за игрално казино или посредством възможността за доставчика да представи, в качеството му на организатор на хазартни игри с доказана надеждност, оферта без съответна покана, за да получи концесия за игрално казино, държавата членка на теория гарантира възможността всеки доставчик на услуги, отговарящ на законовите изисквания — включително и установен в друга държава членка — да получи концесия за стопанисване на намиращо се на територията на Унгария казино, а след това — лиценз за онлайн казино, но в действителност въпросната държава членка не провежда прозрачни публични тръжни процедури, нито доставчикът на услуги на практика разполага с възможност да представи оферта без съответната покана, и въпреки това органите на тази държава членка приемат, че доставчикът на услуги е действал незаконосъобразно, като е предоставял услугата без лиценз, и затова му налагат санкция с административен характер?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването за прозрачност, обективност и публичност на производството за предоставяне на лицензи да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка да предвиди режим за възлагане на концесии за организиране на определени хазартни игри, при който компетентният за възлагането на концесиите орган може също така, вместо да проведе тръжна процедура, да сключи концесионни договори с определени лица, разглеждани като организатори на хазартни игри с доказана надеждност, при положение че ако проведе една-единствена тръжна процедура, ще предостави на всички доставчици на услуги възможност да участват при същите условия?
Ако на седмия въпрос се даде отрицателен отговор и в разглежданата държава членка могат да се предвидят множество процедури за възлагането на една и съща концесия, трябва ли в съответствие с член 56 ДФЕС държавата членка да осигури равностойност на тези процедури с оглед гарантиране на полезното действие на разпоредбите на Съюза в областта на основните свободи, имайки предвид изискването за прозрачност, обективност и публичност на производството за предоставяне на лицензи, както и принципа на равно третиране?
Оказва ли влияние върху отговора, който следва да се даде на въпроси от шести до осми, обстоятелството, че в никой от двата случая не е гарантиран съдебен контрол или друго ефективно правно средство за защита срещу решението за възлагане на концесията?
Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и институционалната и процесуална автономия на държавите членки във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, както и с правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че при преценката относно изискванията на правото на Съюза, произтичащи от практиката на Съда, както и относно необходимостта и пропорционалността на възприетото от разглежданата държава членка ограничение сезираната със спора национална юрисдикция може служебно да разпореди и да извърши преценка и събиране на доказателства, включително в случая, когато националното процесуално право на съответната държава членка не предвижда такава възможност?
Трябва ли член 56 ДФЕС във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, както и във връзка с правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, да се тълкува в смисъл, че при преценката относно изискванията на правото на Съюза, произтичащи от практиката на Съда, както и относно необходимостта и пропорционалността на възприетото от разглежданата държава членка ограничение сезираната със спора национална юрисдикция не може да постави доказването в тежест на засегнатите от ограничението доставчици на услуги, а следва да приеме, че именно държавата членка — и по-конкретно държавният орган, постановил обжалваното решение — следва да докаже и обоснове съответствието с правото на Съюза, както и необходимостта и пропорционалността на националната правна уредба, като, ако това не се случи, автоматично се налага изводът, че националната правна уредба нарушава правото на Съюза?
Трябва ли член 56 ДФЕС, в светлината на правото на справедлив процес по член 41, параграф 1, на правото на изслушване съгласно член 41, параграф 2, буква а) и на задължението за мотивиране съгласно член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, както и на задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и на институционалната и процесуална автономия на държавите членки, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, ако в съответствие с националното право компетентният орган на държавата членка не уведоми организатора на хазартни игри за образуването на административното производство за налагане на санкция, нито впоследствие в хода на административното производство изиска неговото становище относно съвместимостта на правната уредба на държавата членка с правото на Съюза, а вместо това, без в мотивите към решението си да обоснове подробно тази съвместимост и да посочи доказателства за нея, наложи в рамките на едноинстанционно производство санкция, определена като административна от националното право?
Предвид разпоредбите на член 56 ДФЕС, член 41, параграф 1 и параграф 2, букви а) и в) от Хартата, както и на членове 47 и 48 от нея, а също и на правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, изпълнени ли са наложените от посочените членове изисквания, ако организаторът на хазартни игри може да оспори съвместимостта на националната уредба с правото на Съюза само и за първи път пред националната юрисдикция?
Могат ли член 56 ДФЕС и задължението на държавите членки да обосноват и мотивират ограничаването на свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не е изпълнила това задължение, ако нито към момента на въвеждане на ограничението, нито към момента на преценката му е налична съответната оценка на въздействието, която позволява да се докаже, че ограничението преследва свързани с обществения ред цели?
С оглед на предвидената в закона рамка за определяне на размера на административната санкция, която може да се наложи, на естеството на наказваната със санкцията дейност, и по-специално на степента, в която дейността засяга обществения ред и обществената сигурност, както и предвид репресивната цел на санкцията, може ли съгласно членове 47 и 48 от Хартата да се приеме, че въпросната административна санкция има „наказателноправен характер“
Влияе ли това обстоятелство на отговора, който следва да се даде на преюдициални въпроси от единадесети до четиринадесети?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако съгласно отговорите на предходните въпроси сезираната със спора юрисдикция приеме правната уредба и нейното прилагане за незаконосъобразни, тя трябва също така да приеме за противоречаща на правото на Съюза и санкцията, основана на националната правна уредба, която не съответства на член 56 ДФЕС?