всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Предстои добавяне/Няма информация

Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване

Дело C-621/24: Landkreis Schweinfurt, Заключение от 23 октомври 2025 г.

1) Покрива ли се минималното ниво, посочено в член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/33, от правна уредба на държава членка, която в рамките на срока за прехвърляне на кандидатите […] съгласно Регламент [Дъблин III] им предоставя, в зависимост от техния статут на лица, които подлежат на принудително изпълнение на задължението да напуснат територията, единствено право на жилище, храна, хигиенни и здравни грижи и лечение в случай на болест, както и според обстоятелствата в конкретния случай — на облекло и на потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
a) Трябва ли член 20, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2013/33 във връзка с член 2, буква р) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че последващата молба се отнася включително и до случаите, когато преди това кандидатът е подал молба за международна закрила в друга държава членка и въз основа на това Федералната служба за миграцията и бежанците отхвърля молбата като недопустима съгласно Регламент [Дъблин III] и разпорежда извеждането?
б) За отговора на въпроса дали в това положение е налице последваща молба по смисъла на член 2, буква р) от Директива 2013/32 датата, която е от значение, е тази, на която е оттеглянето на молбата за предоставяне на международна закрила, или датата на решението на другата държава членка съгласно член 27 или член 28 от Директива 2013/32?
в) Трябва ли член 20, параграф 1, първо изречение, буква в), във връзка с член 20, параграфи 5 и 6 от Директива 2013/33, във връзка с [Хартата], да се тълкува в смисъл, че е допустимо да бъдат ограничавани условията на приемане на кандидатите, до условия, предоставяни с оглед на покриването на нуждите от храна и жилище, включително отопление, както и от хигиенни и здравни грижи и условия в случай на болест, както и — според конкретния случай — нуждите от облекло и от потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-224/24: Società Eredi Raimondo Bufarini – II, Заключение от 23 октомври 2025 г.

1) Допуска ли определението за „наличие на опасни вещества“ в член 3, точка 12 от Директива [2012/18] практика, при която определянето на количествата опасни вещества, налични в инсталация за третиране на отпадъци, се извършва по оперативна процедура, прилагана от оператора (и евентуално възприета от разрешението, посочено в член 23 от Директива [2008/98] или в член 4 от Директива [2010/75]), която при класифицирането на отпадъците като „смеси“ по смисъла на член 3, точка 11 от Директива [2012/18] предвижда непрекъснат мониторинг на количеството опасни вещества, налични в инсталацията, и гарантира, че не се превишават праговете за нисък и висок рисков потенциал, определени съответно в колона 2 и колона 3 от приложение I към Директива [2012/18]?
2) Допуска ли член 7 от Директива [2012/18], който предвижда, че операторът е длъжен да изпрати „на компетентния орган уведомление“, съдържащо данните, изброени в член 7, параграф 1 от тази директива, тълкуван в светлината на принципите на конкуренцията и свободата на установяване, разпоредба като член 13, параграфи 1, 2 и 5 от [Законодателен декрет № 105/2015], която предвижда, че докладването на информация трябва да се извършва изключително чрез „уведомление, изготвено в съответствие с формуляра, посочен в приложение 5“ (параграф 1), „подписано под формата на лична декларация, както е установено от действащите разпоредби“ (параграф 2), „предадено от оператора на получателите, посочени в параграф 1, в електронен формат, като се използват услугите и средствата за пренос на данни, предоставени чрез списъка на предприятията, които могат да причинят голяма авария, посочен в член 5, параграф 3“, или „единствено чрез цифрово подписана сертифицирана електронна поща“ (параграф 5), като изключва начин на комуникация с помощта на „оперативна процедура, прилагана от оператора“, която предвижда непрекъснат мониторинг на количеството опасни вещества, налични в инсталацията, и гарантира, че не се превишават праговете за нисък и висок рисков потенциал, определени съответно в колона 2 и колона 3 от приложение I към Директива [2012/18]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/24: Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 23 октомври 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Конкуренция — Член 101 ДФЕС — Картели — Пазар на модафинил — Споразумение между две фармацевтични предприятия за доброволно уреждане на патентни спорове с цел да се забави пускането на пазара на генеричен вариант на модафинила — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС — Критерии за преценка — Ограничаване с оглед на целта“ По дело C‑2/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 4 януари 2024 г., Teva Pharmaceutical Industries Ltd, установено в Петах Тиква (Израел), Cephalon Inc., установено в Уест Честър (Съединени щати), представлявани от S. Ortoli и D. Tayar, avocats, жалбоподатели, като другата страна в производството е: Европейска комисия, представлявана първоначално от G. Conte, T. Franchoo и C. Sjödin, а впоследствие от G. Conte и T. Franchoo, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Condinanzi и N. Jääskinen (докладчик), съдии, генерал адвокат: A. Rantos, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 март 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си до Съда жалбоподателите искат да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 18 октомври 2023 г., Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия (T‑74/21, EU:T:2023:651, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2020) 8153 final ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-760/23: Shanov, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Дали Съветът на Европейския съюз е превишил правомощията си, като е предвидил в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, изменен с Регламент (ЕС) 2022/1273, задължение за докладване на финансови средства или икономически ресурси от лицата, на които е наложена ограничителна мярка замразяване, при положение че това задължение не е предвидено в съответното решение в областта на общата външна политика и политика на сигурност, прието на основание член 29 ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/24: Комисия/Германия (Aides à la cogénération), Заключение от 23 октомври 2025 г.

Неправилно тълкуване на критерия „ресурси на държавата“ по член 107, параграф 1 ДФЕС и неправилна правна квалификация на фактите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-469/24: Tuleka, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Дали член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, който предвижда задължение за докладване на финансови средства и икономически ресурси от лицата, спрямо които е наложена ограничителна мярка замразяване, представлява ограничителна мярка по смисъла на член 215, параграф 2 ДФЕС и дали приемането на такова задължение нарушава изпълнителните правомощия на държавите членки, предвидени в член 24, параграф 1 и член 26, параграф 3 ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/24: Laboratoires Eurogenerics и Theramex France, Заключение от 23 октомври 2025 г.

1) Трябва ли членове 28 и 29 от [Директива 2001/83] да се тълкуват в смисъл, че съд на участваща в децентрализирана процедура за [РТ] държава членка, която не е референтната държава членка, компетентен да се произнесе по жалба срещу това [РТ], взето от компетентния орган на тази държава членка в съответствие с постановеното от Съда в [решение Astellas Pharma], има компетентност да провери, в тази хипотеза, дали децентрализираната процедура е проведена при спазването на разпоредбите на [Директива 2001/83] и дали пускането на пазара на лекарствения продукт не представлява потенциален сериозен риск за общественото здраве по смисъла на член 29, параграф 1 от същата директива?
2) Трябва ли член 10 от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че не допуска издаване на [РТ] на химичен лекарствен продукт по опростената процедура, предвидена в член 10, параграф 1 от тази директива, когато референтният му лекарствен продукт е биологичен лекарствен продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-232/24: Kosmiro, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

1) Ако факторинг дружество купува от клиент фактурирани вземания с падеж в бъдещ момент по такъв начин, че рискът от неизпълнение на тези вземания се прехвърля от клиента върху това дружество (факторинг под формата на продажба на вземания),
а) трябва ли комисионата за финансиране, начислена от дружеството в проценти за всяко вземане — предмет на договора, да се разглежда като корекция на покупната цена на вземанията, респ. като някакъв друг елемент, който не попада в приложното поле на Директивата [за ДДС], или
б) член 2, параграф 1, буква в) и член 9 от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкуват в смисъл, че срещу комисионата за финансиране по точка 1, буква а) дружеството възмездно доставя на клиентите си услуги, които попадат в приложното поле на Директивата [за ДДС]?
2) Трябва ли фиксираната първоначална такса, която при факторинга под формата на продажба на вземания се начислявана на клиента за установяването и задействането на процедурата за факторинг, да се разглежда като насрещна престация за доставката на клиента на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за [за ДДС]?
3) Ако посочените в [първия и втория въпрос] възнаграждения, начислени при факторинга под формата на продажба на вземания, трябва да се разглеждат като насрещна престация за доставката на услуга, която попада в приложното поле на Директивата [за ДДС],
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че начислените на клиента комисиона за финансиране или първоначална такса трябва да се разглеждат като насрещна престация за освободената от ДДС доставка на услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
4) Ако факторинг дружество предоставя финансиране на своите клиенти чрез отпускане на кредит по такъв начин, че фактурираните вземания на клиента да служат като обезпечение за предоставеното от дружеството финансиране (факторинг под формата на финансиране на фактури),
a) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че комисионата за финансиране, начислявана на клиента за всяко вземане — предмет на договора, и фиксираната първоначална такса за установяването и задействането на договора за факторинг трябва да се разглеждат, поне отчасти, като насрещна престация за доставката на освободена от ДДС услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
5) Ако комисионата за финансиране или първоначалната такса, начислявани при факторинга под формата на продажба на вземания или при факторинга под формата на финансиране, трябва съгласно [третия и четвъртия въпрос] да се разглеждат в пълен обхват като насрещна престация за подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, дали основаната на директивата облагаемост с ДДС на услугата е дотолкова ясна и безусловна, че да трябва по искане на данъчнозадълженото лице да ѝ се признае непосредствено действие, дори ако предвиденото в националното право относно ДДС освобождаване от ДДС включва не само отпускането на кредит, но и други форми на финансиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/23: Imagens Médicas Integradas, Заключение от 23 октомври 2025 г.

1. Представляват ли „кореспонденция“ по смисъла на член 7 от [Хартата] професионалните документи, предмет на настоящото дело, предадени по електронна поща?
2. Допуска ли член 7 от [Хартата] изземването на служебни документи, които са резултат от съобщения, разменени между управители и служители на дружества по електронна поща, когато се води разследване на споразумения и практики, забранени съгласно член 101 ДФЕС (предишен член 81 ДЕО) [или, по дело C-260/23, член 102 ДФЕС (предишен член 82 ДЕО)]?
3. Допуска ли член 7 от [Хартата] изземването на такива служебни документи с разрешението на съдебен орган, в настоящия случай прокуратурата, на която е възложено да представлява държавата, да защитава определените от закона интереси, да образува наказателни производства въз основа на принципа на законността и да защитава демократичната законност в съответствие с разпоредбите на Конституцията и която действа независимо от другите органи на централната, регионалната и местната власт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/24: Randstad España, Заключение от 23 октомври 2025 г.

1) Съвместима ли е с член 168, буква а) и член 176, първа алинея от [Директивата за ДДС] правна уредба, като съдържащата се в член 96, параграф 1, точки 4 и 5 от Ley 37/1992 del Impuesto sobre el Valor Añadido (Закон 37/199[2] за данъка върху добавената стойност) от 28 декември 1992 г., съгласно която не подлежи на приспадане, дори частично, платеният данък за придобиване на стоки и услуги като спортни събития, както и платеният данък за представителни разходи за клиенти, персонал и трети лица, дори данъчнозадълженото лице да е доказало, че тези разходи са пряко свързани с търговската или професионалната му дейност и че са извършени стриктно с търговска или професионална цел, както и че стоките и услугите са използвани за осъществяването на облагаеми сделки от данъчнозадълженото лице, и въпреки че съответният разход подлежи на приспадане за целите на личните данъци върху доходите (данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък)?
2) Съвместима ли е с член 176, втора алинея от [Директивата за ДДС] правна уредба като съдържащата се в член 96, параграф 1, точки 4 и 5 от Ley 37/1992 del Impuesto sobre el Valor Añadido (Закон 37/199[2] за данъка върху добавената стойност) от 28 декември 1992 г., която установява ограничително условие за упражняване правото на приспадане, което влиза в сила в деня, в който Кралство Испания се присъединява към Европейския съюз — 1 януари 1986 г., като до датата на присъединяване не е съществувала друга разпоредба, която да предвижда такова ограничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form