всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Италия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия

Дело C-601/18: Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия, Съдебно решение от 24 септември 2020 г.

Допустимо ли е Европейската комисия да копира твърдите дискове на компютрите на проверяваното предприятие и да продължи проверката на тези данни в своите помещения, съгласно член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Съответства ли вменяването на отговорност на PrysmianCS за периода преди неговото учредяване на принципите на лична отговорност, правна сигурност и равно третиране, както и на изискването за мотивиране?
Правилно ли е квалифицирано нарушението като единно и продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП?
Законосъобразно ли е определена началната дата на нарушението, като се вземат предвид доказателствата и мотивите на Общия съд?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на коефициента за тежест при изчисляване на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/19: Burgo Group, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.

Допуска ли член 12, параграф 3 от Директива 2004/8/ЕО тълкуване в смисъл, че позволява национална правна уредба, която дава възможност на съоръженията за комбинирано производство на енергия, които не притежават характеристиките на високоефективни съоръжения по смисъла на тази директива, да продължат да се ползват, дори след 31 декември 2010 г., от схема за насърчаване на комбинираното производство на енергия, по силата на която по-специално те ще бъдат освободени от задължението за закупуване на зелени сертификати?
Допускат ли член 107 ДФЕС и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация национална правна уредба, която позволява на съоръженията за комбинирано производство на енергия, които не притежават характеристиките на високоефективни съоръжения по смисъла на тази директива, да продължат да се ползват, дори след 31 декември 2010 г., от схема за насърчаване на комбинираното производство на енергия, по силата на която по-специално те ще бъдат освободени от задължението за закупуване на зелени сертификати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/19: Edison/EUIPO, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Неправилно ли е тълкувано значението на термините „осветителни вещества“, „горива (включително моторно гориво)“ и „горива за двигатели с вътрешно горене“ по смисъла на осмото издание на Ницската класификация, като по този начин неправомерно е изключена електроенергията от стоките, попадащи в клас 4?
Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателя и спазено ли е изискването за мотивиране по член 75 от Регламент № 207/2009 при потвърждаване на решението на EUIPO относно изключването на електроенергията от клас 4?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-719/18: Vivendi, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.

Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която създава пречки за дружество, регистрирано в друга държава членка, чиито приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази национална правна уредба, включително чрез контролирани или свързани дружества, са над 40 % от общите приходи в този сектор, да получава в SIC приходи над 10 % от реализираните в тази система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/19: WWF Italia Onlus и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Допуска ли член 6 от Директива[та за местообитанията] във връзка с Директива [2009/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7)], доколкото е приложима в конкретния случай, първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство по прилагането му, посочени по-горе, позволяващи на органа от „последна инстанция“, който е компетентен да вземе решението за екологична съвместимост на предварителния проект за строителство в случай на мотивирано несъгласие на министъра на околната среда и на опазването на територията и морето, да даде одобрение и следователно да се съгласи с продължаването на процедурата, позовавайки се на наличието на приоритетен обществен интерес, дори при твърдение от страна на държавния орган, отговорен за опазването на околната среда, че липсва възможност за изготвяне на каквито и да било изисквания и мерки за смекчаване на алтернативния проект в етап на одобрение, за който вече е било изразено отрицателно становище по ОВОС?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, в което с цел одобряване на предварителния проект за строителство, подлежащо на процедура по ОВОС, се приема, че посоченият „приоритетен обществен интерес“ има предимство пред интереса, свързан с околната среда, ако се основава изключително на по-голямата икономическа ефективност на строителството, съответствието му с опазването, включително на ландшафта, историческата, културната и социално-икономическата защита и необходимостта да се завърши трансевропейската пътна мрежа, в конкретния случай мрежа TEN-[T], определена като „Comprehensive“ [широкообхватна], както е посочено в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г., въпреки наличието на алтернативно и вече одобрено от екологична гледна точка решение?
Съвместимо ли е с горепосочената правна уредба на [Съюза] решение като приетото, което счита, че допълнителните по-задълбочени изследвания и проучвания на значението за околната среда на пътното трасе, което не е одобрено в рамките на ОВОС — включително извършената на основание директива[та за местообитанията] — могат да бъдат отложени за етапа на окончателния проект, вместо да се възложат на вносителя на предложението допълнителни по-задълбочени изследвания и проучвания с цел смекчаване на въздействията от гледна точка на икономиката и ландшафта върху алтернативното трасе, което обаче вече е одобрено от екологична гледна точка?
При тези условия и в случай на утвърдителен отговор относно съвместимостта [с правото на Съюза] на първия, втория и третия въпрос, допускат ли тези директиви решение като приетото, което не счита за задължително в отрицателен смисъл становището за несъвместимост с околната среда, дадено от компетентния орган по време на процедурата за одобряване на предварителния проект за строителство, отлагайки за окончателния проект извършването на по-задълбочени оценки на въздействието върху компонентите от ландшафта и околната среда на територията, с оглед по-конкретно на оценката на въздействието върху околната среда и последващото предвиждане на подходящи мерки за компенсация и смекчаване на въздействията?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което на вносителя на предложението за дейността е възложено при изготвянето на окончателния проект за строителството да въведе изискванията, забележките и препоръките по отношение на ландшафта и околната среда, приети на заседанието на службите на съответните администрации, проведено във връзка с предварителния проект, въпреки че във връзка с него органът, отговорен за опазването на околната среда, е установил липсата на възможност за изготвяне на каквито и да било изисквания и мерки за смекчаване на алтернативния проект в етап на одобрение?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което на вносителя на предложението е възложено също така да направи проучване на въздействието на строителството върху околната среда, включващо т.нар. „подходяща оценка“, изготвена напълно в съответствие със съществуващите правни изисквания, въз основа на които трябва да се извърши въпросната оценка на въздействието?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което е определена трета страна (област Лацио), различна от тази, която обикновено е отговорна (Комисията на министерството на околната среда, опазването на територията и морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда), с цел да се провери проучването на въздействието върху околната среда, приложено към окончателния проект за строителството, включително с цел определяне на евентуалните допълнителни мерки за смекчаване и компенсация, необходими за защитата и опазването на екологичните и ландшафтните компоненти на съответната територия, като в съответствие със и за целите на член 185, параграфи 4 и 5 от Законодателен декрет № 163/06 Комисията на министерството на околната среда, опазването на територията и морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда трябва впоследствие само да изрази становището си относно спазването в окончателния проект за въпросното пътно строителство на изискванията по отношение на ландшафта и околната среда, след постигането на посочената по-горе проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/17: ADR Center/Комисия, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Правилно ли е тълкуван принципът, уреждащ финансовата помощ от Съюза, според който безвъзмездни средства могат да се изплащат само за действително направени разходи?
Разполага ли Европейската комисия с компетентност да издава решения, които представляват изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС и член 79 от Финансовия регламент, в рамките на договорни правоотношения, и спазен ли е принципът на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-686/18: Adusbef и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Допускат ли член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
Допуска ли член 29 от Регламент № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата, а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта, както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-658/18: Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

1) Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45) и от25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54) гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от [Рамковото споразумение] и във връзка с член 31, параграф 2 от [Хартата], така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110) и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от [Рамковото споразумение]?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на законодателството [на Съюза] от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391) и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС член 2, алинеи 3 и 3 bis от [legge n.117 — Risarcimento dei danni cagionati nell’esercizio delle funzioni giudiziarie e responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 за обезщетението за вреди, причинени при изпълнението на правораздавателни функции, и за гражданската отговорност на магистратите) от 13 април 1988 г. (GURI бр. 88 от 15 април 1988 г.)], който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на [Съюза]“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на [Съюза], така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на [Съюза], като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от [Рамковото споразумение] и член 31, параграф 2 от [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/19: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Задължава ли правото на Съюза — във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80, която няма директен ефект (non self executing), що се отнася до предвиденото в нея задължение за създаване на режим за обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие, въз основа на което се установява задължение на държавата членка за обезщетяване на чуждестранните лица, за които Директивата се отнася единствено, по силата на принципите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (например в решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428), както и от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79)) — да се предвиди аналогична отговорност на държавата членка по отношение на нечуждестранни лица (тоест местни лица), които не се ползват пряко от прилагането на Директивата, но за да се избегне нарушение на принципа на равенство/недопускане на дискриминация съгласно това право на Съюза, те би трябвало и биха могли — ако Директивата е била транспонирана своевременно и напълно — да се ползват от разширяването на полезното действие на тази директива (тоест от посочения режим за обезщетяване)?
При условие че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли обезщетението в полза на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие (и по-конкретно на престъпления, свързани със сексуално насилие по член 609-bis от Наказателния кодекс), определено с Министерски декрет от 31 август 2017 г. (издаден съгласно член 11, параграф 3 от Закон № 122, с фиксиран размер от 4800 EUR, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“ в приложение на разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/19: Antonio Capaldo, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Следва ли член 78 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че не допуска евентуална последваща проверка на митническата декларация, когато при предходен внос съответната стока е била подложена, без това да е било оспорено, на физическа проверка, потвърждаваща тарифното ѝ класиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12627282930263 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form