Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-618/19: Ge.Fi.L., Определение от 30 юни 2020 г.
Прилага ли се изключението по член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС за договори, които нямат действителен кооперативен характер и не са резултат от съвместна инициатива между възлагащи органи?
Може ли договор, при който възнаграждението значително надвишава пазарните цени и не се ограничава до възстановяване на разходи, да се счита за сътрудничество по смисъла на директивата?
Допуска ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС национална правна уредба, която позволява директно възлагане без търг на услуги по управление на данъка върху автомобилите на публично учреждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 30 юни 2020 г.
Изисква ли член 94 от Процедурния правилник на Съда националната юрисдикция да изложи подробно релевантните факти и национални разпоредби, както и мотивите за искане на тълкуване на правото на Съюза?
Могат ли съществени процесуални недостатъци в преюдициалното запитване, като липса на яснота относно приложимите национални и европейски разпоредби, да доведат до явна недопустимост на запитването по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/20: U.T.G. – Prefettura di Foggia, Определение от 28 май 2020 г.
Какви са изискванията към националните юрисдикции при отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Приложим ли е член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо действия на националните органи в ситуации, в които липсва връзка с правото на Съюза?
Кога преюдициалното запитване следва да бъде обявено за явно недопустимо поради липса на достатъчна фактическа и правна обосновка и връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/18: Rina, Съдебно решение от 7 май 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 27 декември 2000 година да се тълкуват — включително в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и съображение 16 от Директива 2009/15 — в смисъл, че не допускат по спор за обезщетение за вреди в случай на смърт и телесна повреда, причинени от корабокрушението на ферибот за превоз на пътници и на основание гражданска деликтна или квазиделиктна отговорност, съд на държава членка да се обяви за некомпетентен, признавайки съдебния имунитет на организации и юридически лица на частното право, извършващи дейност по класифициране и/или сертифициране и със седалище в тази държава членка, доколкото тази дейност по класифициране и/или сертифициране се извършва от името на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/19: Condominio di Milano, via Meda, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, която тълкува законодателството за транспониране на тази директива във вътрешното право в смисъл, че установените в него правила за защита на потребителите се прилагат и към договор, сключен от правен субект, като етажната собственост (condominio) в италианското право, с продавач или доставчик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/18: Stanleyparma и Stanleybet Malta, Съдебно решение от 26 февруари 2020 г.
Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници?
Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] само на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на [Съюза], по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], а не и на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, притежаващи държавна концесия, които извършват същата дейност?
Допускат ли членове 52, 56 и сл. [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, установена в член 1, параграф 644, буква g) от Закон № 190/2014, която налага на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници, плащането на единен данък […] върху фиксирана облагаема основа, равняваща се на тройния размер на средната сума на събраните залози в провинцията, където е установена дейността или пунктът за събиране на залози, изведена от данните, регистрирани в националния тотализатор за данъчния период, предхождащ референтния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Заключение от 11 февруари 2020 г.
1) Допускат ли член 29 от [Регламент № 575/2013] […], член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] и членове 16 и 17 от Хартата […] във връзка с член 6, параграф 4 от [Регламент № 1024/2013] национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
2) Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
3) Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
4) Допуска ли член 29 от [Регламент № 575/2013] във връзка с член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
5) Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата […], а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта […], както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/19: Azienda ULSS n. 6 Euganea, Определение от 6 февруари 2020 г.
Допустимо ли е националната или регионалната правна уредба да поставя като условие за възлагане на обществена поръчка невъзможността за сътрудничество/партньорство между възлагащи органи, при спазване на принципите на правото на Съюза?
Обхваща ли изключението по член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС услугите за спешна медицинска помощ, предоставяни от организации или сдружения с нестопанска цел, само когато са налице конкретни условия (наличие на спешен случай и надлежно обучени лица)?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална или регионална уредба, която изисква възлагащият орган да мотивира избора си да проведе процедура за обществена поръчка вместо да сключи пряко споразумение с друг възлагащ орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/19: Rieco, Определение от 6 февруари 2020 г.
Свободни ли са държавите членки да обуславят сключването на вътрешна сделка („in house“) от невъзможността да се възложи обществена поръчка и от доказване на конкретни обществени ползи, при положение че се спазват принципите на Съюза?
Има ли ограничение на правото на държавите членки да избират начина за предоставяне на услуги, произтичащо от основните правила и принципи на Договора за функционирането на ЕС?
Допустимо ли е национално законодателство, което възпрепятства възлагащ орган да придобие капиталово участие, което не гарантира контрол или право на вето, въпреки намерението му да придобие съвместен контрол и възможност за пряко възлагане на поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/18: I.G.I., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Могат ли кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са предявили възражението по член 2503 от Гражданския кодекс (и следователно не са се възползвали от средството за защита, въведено в изпълнение на член 12 от [Шеста директива]), да предявят отменителен иск по член 2901 от Гражданския кодекс след извършване на разделянето, с цел то да бъде обявено за недействително спрямо тях и следователно в производството по принудително изпълнение да бъдат удовлетворени предпочтително пред кредиторите на дружеството правоприемник или дружествата правоприемници, както и да получат по-преден ред от самите съдружници в тези дружества?
Само до исковете относно действителността на акта за разделяне ли се отнася понятието „недействителност“, съдържащо се в член 19 от [Шеста директива], или и до исковете, с които, макар да не се засяга действителността на акта за разделяне, се иска обявяването му за непораждащ последици или непротивопоставим по отношение на определени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.