България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-340/21: Natsionalna agentsia za prihodite, Съдебно решение от 14 декември 2023 г.
1) Разпоредбите на член 24 и член 32 от [ОРЗД] могат ли да се тълкуват в смисъл, че е достатъчно да е осъществено неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на член 4, точка 12 от [ОРЗД] от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, какъв следва да е предметът и обхватът на съдебния контрол за законосъобразност при проверка дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки по член 32 от [ОРЗД] са подходящи?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, принципът на отчетност в член 5, параграф 2 [от ОРЗД] и член 24 [от този регламент] във връзка със съображение 74 от [него] могат ли да се тълкуват в смисъл, че в исковото производство по член 82, параграф 1 от [посочения регламент] администраторът на лични данни носи доказателствена тежест относно обстоятелството, че приложените по член 32 от [същия регламент] технически и организационни мерки са подходящи
Назначаването на съдебна експертиза може ли да се приеме като необходимо и достатъчно доказателствено средство, с което да се установи дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки са подходящи в хипотеза като настоящата, в която неразрешеният достъп и разкриване на лични данни е резултат от „хакерска атака“?
4) Нормата на член 82, параграф 3 от [ОРЗД] може ли да се тълкува в смисъл, че неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на член 4, точка 12 от [ОРЗД], в случая чрез „хакерска атака“, от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, е събитие, за което администраторът на лични данни по никакъв начин не е отговорен и е основание за освобождаване от отговорност?
5) Нормите на член 82, параграф 1 и параграф 2 [от ОРЗД] във връзка със съображения 85 и 146 от преамбюла на [този регламент] могат ли да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза като настоящата на нарушение на сигурността на личните данни, изразяващо се в неразрешен достъп и разпространение на лични данни, осъществено чрез „хакерска атака“, само преживените от субекта на лични данни опасения, притеснения и страх от евентуална, бъдеща злоупотреба с лични данни, без да е установена такава злоупотреба и/или да е настъпила друга вреда за субекта на данните, попадат в широкия смисъл на понятието нематериални вреди и [това] е основание за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/23: Avdzhilov, Определение от 13 декември 2023 г.
Как се определя компетентният съд по дела, свързани с договор за предоставяне на услуги, включително въздушен превоз, съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012?
Следва ли съдът да прилага единствено правилата на Регламент № 1215/2012 при преценка на международната и териториалната си компетентност, или може да отчита и по-благоприятни национални разпоредби в полза на потребителя?
Съвместима ли е концентрацията на искове в съдилища по мястото на международните летища с изискванията за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/22: Obshtina Razgrad, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?
Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?
Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар. 2, т. 27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия
Или Директива [2014/24] не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?
Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора
В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/22: Zamestnik izpalnitelen direktor na Darzhaven fond “Zemedelie” (Apiculture biologique), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Следва ли разпоредбата на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма [като тази в член 11, алинея 5 (предишна алинея 4) от Наредба № 4], която да ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за биологично производство в преход за срок, който не надвишава минималните периоди на преход, регламентирани в разпоредбите на член 38 от Регламент [№ 889/2008]?
Следва ли същата разпоредба на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент № 1305/2013 г. да се тълкува в смисъл, че държавите членки разполагат с възможност да определят нормативно максимален срок за предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие единствено и само според вида производство, а не според спецификата на всеки конкретен случай?
Как следва да се тълкува изразът „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“ (член 29, параграф 3, второ изречение от Регламент 1305/2013)
Употребените в него понятия „първоначален период“ и „преходен“ — синоними ли са или в тях е заложено различно значение?
Следва ли цитираният в член 29, параграф 3 от Регламент 1305/2013, изречение второ, израз „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“, да се тълкува в смисъл, че цялата мярка „Биологично земеделие“ може да бъде заявена и финансирана за дейност за „преход“ към биологично земеделие, за срок по-кратък от посочения в изречение първо на чл. 29, параграф 3 от цитирания регламент, или че в рамките на общия ангажимент „Биологично земеделие“ има първоначален период, който е за дейност в преход към биологично земеделие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/22: EV (Précurseurs de drogues), Определение от 1 декември 2023 г.
Попада ли в приложното поле на Регламент № 273/2004 държането или пускането на пазара на вещества, включени в списък от категория 3, когато тези действия се извършват в рамките на незаконна дейност?
Какво е съотношението между Регламент № 273/2004, Регламент № 111/2005 и Рамково решение 2004/757 по отношение на регулирането и санкционирането на дейности, свързани с прекурсори на наркотични вещества?
Обхваща ли Регламент № 273/2004 случаи, при които лицето притежава вещества без надлежно разрешение или регистрация, ако това се случва при незаконна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/22: CI и др. (Précurseurs de drogues), Определение от 1 декември 2023 г.
Попада ли държането на включени в списък вещества в рамките на незаконна дейност в приложното поле на Регламент № 273/2004?
Може ли липсата на разрешение или регистрация за държане на такива вещества да обоснове прилагането на Регламент № 273/2004 при незаконна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/23: Svivov, Определение от 28 ноември 2023 г.
Поставя ли националната юрисдикция достатъчно ясно фактическата обстановка, правната уредба и необходимите обяснения за причините за избор на разпоредбите от правото на Съюза в преюдициалното си запитване?
Съответства ли съдържанието на преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Позволяват ли представените данни да се установи връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство, както и релевантността им към разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/22: OT и др. (Suppression d’un Tribunal), Заключение от 23 ноември 2023 г.
1) Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт ([…] с възприето закриване на съда на 27.07.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи?
2) Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт […], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на [СНС], с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
3) Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/22: BG (Octroi de prêts sans autorisation), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.
Следва ли определението за кредитна институция, дадено в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013, да се тълкува в смисъл, че предоставянето на кредити се осъществява единствено със средства, които са от публично привлечени влогове или други възстановими средства, или кредитната институция може да извършва кредитиране и със средства, получени от други източници?
Как следва да се тълкува съдържанието на „документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността“ по член 4, параграф 1, точка 42 от Регламент № 575/2013 и включва ли то както разрешителния лицензионен, така и разрешителния регистрационен режим за дейността по кредитиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/22: BK (Requalification de l’infraction), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Съвместимо ли е с член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13/ЕС националната съдебна практика, която позволява на съда да преквалифицира деянието по обвинението без предварително да информира обвиняемия за новата правна квалификация и без да му осигури възможност да се защити по нея?
Допуска ли член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и членове 3 и 7 от Директива (ЕС) 2016/343, съдът да информира обвиняемия за възможността да постанови акт по различна правна квалификация на деянието и да му даде възможност да подготви защитата си по нея, когато инициативата за тази квалификация не произтича от прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.