България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Съществува ли необходимата връзка между спора в главното производство и тълкуването на правото на Съюза, което да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Могат ли поставените преюдициални въпроси, които се отнасят до приключил предварителен етап от производството и не са свързани с конкретните нужди на спора, да бъдат предмет на допустимо преюдициално запитване?
Попада ли искането за обща оценка относно режима за командироване на съдии в България в рамките на правораздавателната функция на Съда по член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Приложими ли са разпоредбите на членове 49 и 63 ДФЕС относно свободата на установяване и свободното движение на капитали спрямо дружества, установени в Гибралтар?
Представлява ли национално законодателство, което облага с данък при източника дивидентите към дружества, установени в Гибралтар, ограничение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС при положение, че такива дивиденти към местни дружества или дружества от други държави членки са освободени от този данък?
Могат ли подобни ограничения да бъдат оправдани с оглед на императивни съображения от общ интерес, като борбата срещу данъчни злоупотреби, и при какви условия се спазва принципът на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е полицейските органи да се позовават на възможността за временна дерогация от правото на достъп до адвокат по член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48, когато тази разпоредба не е транспонирана в националното законодателство?
Спазени ли са изискванията за отказ от правото на достъп до адвокат по член 9, параграф 1 и 2 от Директива 2013/48, когато заподозреният е неграмотен, не е уведомен за последиците от отказа и отказът не е надлежно удостоверен?
Задължени ли са органите да уведомяват уязвимо лице за възможността да оттегли отказа си от адвокатска защита преди всяко последващо действие по разследването?
Допустимо ли е национална съдебна практика, която лишава съда, разглеждащ мярката за неотклонение, от възможността да прецени дали доказателствата са събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат и евентуално да ги изключи от преценката си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Ще бъде ли нарушено правото на подсъдимия да присъства на съдебния процес по член 8, [параграф] 1 във връзка със съображения 33 и 44 от Директива 2016/343, ако в провежданите съдебни заседания по делото подсъдимият участва чрез онлайн връзка по изрично негово желание, ако е бил защитаван от присъстващ в съдебна зала упълномощен от него адвокат, ако връзката му позволява да следи хода на процеса, сочи и се запознава с доказателства, може да бъде изслушван без технически пречки и му е осигурена ефективна и поверителна комуникация с адвоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Недопустимост на първия, втория и третия въпрос, отнасящи се до задължението на националния съд да преценява допустимостта на доказателствата, събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат, при разглеждане на мярка за неотклонение.
Възможност за директен ефект на член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48/ЕС относно временна дерогация от правото на достъп до адвокат.
Възможност неграмотен заподозрян или обвиняем да се откаже от правото си на достъп до адвокат при определени гаранции по член 9 от Директива 2013/48/ЕС.
Задължение на държавите членки да уведомяват заподозрения или обвиняемия за правото да оттегли отказа си от достъп до адвокат по член 9, параграф 3 от Директива 2013/48/ЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директивата за ДДС, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС?
Допуска ли Директивата за ДДС национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от тази директива зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС?
По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Необходимо ли е за решаването на конкретния спор да се разглеждат преюдициалните въпроси, когато националната разпоредба, приложима към случая, вече урежда възможността за налагане на пробация?
Съвместимо ли е с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано както като административно нарушение, така и като престъпление, при липса на критерии за разграничаване между тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство.“, съдържащ се в разпоредбата на чл. 25, параграф 1 от Регламент [№ 910/2014], да се тълкува в смисъл, че разпоредбата задължава съдилищата на страните—членки да приемат, че щом са налице или не се спорят предпоставките на чл. 3, [точки] 10, 11 и 12 от този Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на страните—членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките, които съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 98, параграф 2 от [Директивата за ДДС] във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба намалена ставка на ДДС за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, може да се прилага, в случай че тези заведения не са категоризирани съгласно националната правна уредба на запитващата държава членка?
При условие че отговорът е отрицателен, то следва ли член 98, параграф 2 от [Директивата за ДДС] във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че допуска избирателно прилагане на намалената ставка спрямо конкретни и специфични аспекти от дадена категория услуги, изразяващи се в изискване настаняването, предоставяно в хотели и подобни заведения, да се извършва само в категоризирани, съгласно националната правна уредба на запитващата държава членка или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, места за настаняване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.