България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-123/24: Balgarska federatsia po ribolovni sportove, Определение от 6 септември 2024 г.
Представлява ли решение на управителен орган на спортно сдружение, с което се отнемат състезателни права, властническо разпореждане, засягащо права на спортиста и подлежащо на съдебен контрол по член 47 от Хартата?
Налице ли е необходимост от тълкуване на член 165, параграф 2 ДФЕС и член 47 от Хартата във връзка с приложимото национално законодателство в подобен спор?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно данни, обосноваващи необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за разрешаване на национален спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/23: HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung II, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/23: Vivacom Bulgaria, Заключение от 11 юли 2024 г.
Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/22: Комисия/България (Protection des zones spéciales de conservation), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Спазено ли е задължението на Република България да определи всички територии от значение за Общността като специални защитени зони в предвидения от Директивата за местообитанията срок?
Определени ли са достатъчно подробни и специфични цели на опазване за всяка специална защитена зона в съответствие с изискванията на Директивата за местообитанията?
Определени ли са необходимите консервационни мерки за специалните защитени зони, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания и видовете, съгласно Директивата за местообитанията?
Транспонирано ли е правилно в националното право задължението за определяне на консервационни мерки по член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/23: Obshtina Burgas и др., Определение от 17 юни 2024 г.
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията на член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник относно необходимостта от собствена преценка на националната юрисдикция?
Налице ли е достатъчно изложение на фактическата обстановка и приложимите национални разпоредби, което да позволи на Съда да даде полезен отговор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/21: Y.Ya. (Délégation de juges), Определение от 27 май 2024 г.
Съществува ли необходимата връзка между спора в главното производство и тълкуването на правото на Съюза, което да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Могат ли поставените преюдициални въпроси, които се отнасят до приключил предварителен етап от производството и не са свързани с конкретните нужди на спора, да бъдат предмет на допустимо преюдициално запитване?
Попада ли искането за обща оценка относно режима за командироване на съдии в България в рамките на правораздавателната функция на Съда по член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/23: Toplofikatsia Sofia (Notion de domicile du défendeur), Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/23: Entain Services (Bulgaria), Определение от 16 май 2024 г.
Приложими ли са разпоредбите на членове 49 и 63 ДФЕС относно свободата на установяване и свободното движение на капитали спрямо дружества, установени в Гибралтар?
Представлява ли национално законодателство, което облага с данък при източника дивидентите към дружества, установени в Гибралтар, ограничение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС при положение, че такива дивиденти към местни дружества или дружества от други държави членки са освободени от този данък?
Могат ли подобни ограничения да бъдат оправдани с оглед на императивни съображения от общ интерес, като борбата срещу данъчни злоупотреби, и при какви условия се спазва принципът на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/24: Stachev, Съдебно решение от 14 май 2024 г.
Допустимо ли е полицейските органи да се позовават на възможността за временна дерогация от правото на достъп до адвокат по член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48, когато тази разпоредба не е транспонирана в националното законодателство?
Спазени ли са изискванията за отказ от правото на достъп до адвокат по член 9, параграф 1 и 2 от Директива 2013/48, когато заподозреният е неграмотен, не е уведомен за последиците от отказа и отказът не е надлежно удостоверен?
Задължени ли са органите да уведомяват уязвимо лице за възможността да оттегли отказа си от адвокатска защита преди всяко последващо действие по разследването?
Допустимо ли е национална съдебна практика, която лишава съда, разглеждащ мярката за неотклонение, от възможността да прецени дали доказателствата са събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат и евентуално да ги изключи от преценката си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.