България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при формулиране на преюдициално запитване до Съда на ЕС, по-специално относно представяне на фактическа обстановка, национална правна уредба и връзката им с правото на Съюза?
В каква степен липсата на информация относно националната правна уредба и причините за искане на тълкуване на разпоредби от правото на Съюза води до недопустимост на преюдициалното запитване?
Попада ли тълкуването на понятието „конфликт на интереси“ в компетентността на Съда на ЕС, когато то не е уредено в правото на Съюза, а само в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Ясно ли е установена връзката между член 13 от Директива 2009/103, член 38 от Хартата и приложимото национално законодателство, така че да се прецени необходимостта от преюдициално тълкуване?
Обхваща ли член 13 от Директива 2009/103 регресните искове на застрахователите срещу виновния водач или се отнася само до ограниченията на застрахователното покритие спрямо трети лица?
Следва ли националното законодателство да се преценява от гледна точка на Хартата, при положение че не е ясно дали в случая се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е националната съдебна практика да забранява на съда служебно да проверява евентуалната неравноправност на договорни клаузи, когато по тях вече има съдебно решение със сила на пресъдено нещо, в което е разгледана тяхната действителност съгласно Директива 93/13/ЕИО?
Може ли съдът да бъде възпрепятстван да извършва служебен контрол върху клаузи или части от клаузи, които не са били предмет на предходно съдебно решение?
Достатъчни ли са мотивите в предходно съдебно решение, които само обобщено посочват причините за приемане на липса на неравноправност, за да се възпрепятства последваща служебна проверка от съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Когато се касае за наказателно дело относно обвинение за деяния, попадащи в приложното поле на правото на [Съюза], ще бъде ли съответен на чл. 19 [параграф 1, втора алинея] от ДЕС и на чл. 47 ал. 1 и 2 от Хартата национален закон, който изисква друг съд, а не този, който разглежда делото и пред когото са представени всички доказателства, да разгледа по същество споразумение, сключено между прокурора и един подсъдим, като основание за това изискване е наличието на други подсъдими, които не сключват споразумение?
2) Съответен ли е на чл. 5 от Рамково решение 2004/757, на чл. 4 от Рамково решение 2008/841, на чл. 19 [параграф 1, втора алинея] от ДЕС и на чл. 52 вр. чл. 47 от Хартата национален закон, съобразно който споразумение за прекратяване на наказателното производство се одобрява само след съгласието на всички останали подсъдими и защитници?
3) Необходимо ли е съобразно чл. 47 ал. 2 от Хартата съд, след като разгледа и одобри споразумение, да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, при условие че се е произнесъл по това споразумение по начин, който не коментира тяхното участие в деянието и не взима становище относно вината им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Разпоредбите на член 24 и член 32 от [ОРЗД] могат ли да се тълкуват в смисъл, че е достатъчно да е осъществено неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на член 4, точка 12 от [ОРЗД] от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, какъв следва да е предметът и обхватът на съдебния контрол за законосъобразност при проверка дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки по член 32 от [ОРЗД] са подходящи?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, принципът на отчетност в член 5, параграф 2 [от ОРЗД] и член 24 [от този регламент] във връзка със съображение 74 от [него] могат ли да се тълкуват в смисъл, че в исковото производство по член 82, параграф 1 от [посочения регламент] администраторът на лични данни носи доказателствена тежест относно обстоятелството, че приложените по член 32 от [същия регламент] технически и организационни мерки са подходящи
Назначаването на съдебна експертиза може ли да се приеме като необходимо и достатъчно доказателствено средство, с което да се установи дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки са подходящи в хипотеза като настоящата, в която неразрешеният достъп и разкриване на лични данни е резултат от „хакерска атака“?
4) Нормата на член 82, параграф 3 от [ОРЗД] може ли да се тълкува в смисъл, че неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на член 4, точка 12 от [ОРЗД], в случая чрез „хакерска атака“, от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, е събитие, за което администраторът на лични данни по никакъв начин не е отговорен и е основание за освобождаване от отговорност?
5) Нормите на член 82, параграф 1 и параграф 2 [от ОРЗД] във връзка със съображения 85 и 146 от преамбюла на [този регламент] могат ли да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза като настоящата на нарушение на сигурността на личните данни, изразяващо се в неразрешен достъп и разпространение на лични данни, осъществено чрез „хакерска атака“, само преживените от субекта на лични данни опасения, притеснения и страх от евентуална, бъдеща злоупотреба с лични данни, без да е установена такава злоупотреба и/или да е настъпила друга вреда за субекта на данните, попадат в широкия смисъл на понятието нематериални вреди и [това] е основание за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Как се определя компетентният съд по дела, свързани с договор за предоставяне на услуги, включително въздушен превоз, съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012?
Следва ли съдът да прилага единствено правилата на Регламент № 1215/2012 при преценка на международната и териториалната си компетентност, или може да отчита и по-благоприятни национални разпоредби в полза на потребителя?
Съвместима ли е концентрацията на искове в съдилища по мястото на международните летища с изискванията за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?
Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?
Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар. 2, т. 27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия
Или Директива [2014/24] не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?
Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора
В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли разпоредбата на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма [като тази в член 11, алинея 5 (предишна алинея 4) от Наредба № 4], която да ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за биологично производство в преход за срок, който не надвишава минималните периоди на преход, регламентирани в разпоредбите на член 38 от Регламент [№ 889/2008]?
Следва ли същата разпоредба на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент № 1305/2013 г. да се тълкува в смисъл, че държавите членки разполагат с възможност да определят нормативно максимален срок за предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие единствено и само според вида производство, а не според спецификата на всеки конкретен случай?
Как следва да се тълкува изразът „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“ (член 29, параграф 3, второ изречение от Регламент 1305/2013)
Употребените в него понятия „първоначален период“ и „преходен“ — синоними ли са или в тях е заложено различно значение?
Следва ли цитираният в член 29, параграф 3 от Регламент 1305/2013, изречение второ, израз „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“, да се тълкува в смисъл, че цялата мярка „Биологично земеделие“ може да бъде заявена и финансирана за дейност за „преход“ към биологично земеделие, за срок по-кратък от посочения в изречение първо на чл. 29, параграф 3 от цитирания регламент, или че в рамките на общия ангажимент „Биологично земеделие“ има първоначален период, който е за дейност в преход към биологично земеделие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Попада ли в приложното поле на Регламент № 273/2004 държането или пускането на пазара на вещества, включени в списък от категория 3, когато тези действия се извършват в рамките на незаконна дейност?
Какво е съотношението между Регламент № 273/2004, Регламент № 111/2005 и Рамково решение 2004/757 по отношение на регулирането и санкционирането на дейности, свързани с прекурсори на наркотични вещества?
Обхваща ли Регламент № 273/2004 случаи, при които лицето притежава вещества без надлежно разрешение или регистрация, ако това се случва при незаконна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Попада ли държането на включени в списък вещества в рамките на незаконна дейност в приложното поле на Регламент № 273/2004?
Може ли липсата на разрешение или регистрация за държане на такива вещества да обоснове прилагането на Регламент № 273/2004 при незаконна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.