всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Заключение от 22 май 2025 г.

1) Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, буква в) от Регламента относно превозите на отпадъци задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
2) При какви обстоятелства член 24, параграф 2, буква г) може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася буква г) към буква в), например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
3) Ако член 24, параграф 2 от Регламента относно превозите на отпадъци може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] и член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция [за правата на човека]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/24: Brose Prievidza, Заключение от 22 май 2025 г.

Налице ли е право на възстановяване по реда на Директива 2008/9 на платения ДДС, заявено от получател по доставка на оборудване (tooling), когато предметът на доставката не е напускал територията на държавата членка на доставчика и доставката на tooling изкуствено е разделена от вътреобщностните доставки на стоки със същия получател, произведени с това оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Съдебно решение от 22 май 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34 във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение 2015/909), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34 по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34 — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/909 заедно с пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-321/24: Attal и Associés, Заключение от 22 май 2025 г.

1) Трябва ли член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска двойно възнаграждение на нотариусите от две държави — членки на Европейския съюз, които са сезирани относно едно и също наследство, включващо имущество в двете държави членки, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, без да се взема предвид възнаграждението, платено на другия нотариус, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
2) Трябва ли член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска възнаграждението на нотариус, чиято намеса по отношение на наследство, включващо имущество, намиращо се в две държави — членки на Европейския съюз, е задължителна по закон, да се изчислява върху всички свързани с наследството брутни активи, а не само върху брутните активи, намиращи се в неговата държава членка?
3) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява „съответна разпоредба на тяхното данъчно законодателство“, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
4) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, които са сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява необходима мярка за предотвратяване на данъчни нарушения или процедура за деклариране на движение на капитали за целите на административна или статистическа информация, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/24: JYSK, Заключение от 22 май 2025 г.

Трябва ли член 4, параграфи 2 и 3 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент [№ 995/2010] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тези разпоредби операторът да има достъп до посочените в член 6, параграф 1 от този регламент елементи на [СНП], която се поддържа и за която се извършва оценка от неговото дружество майка или се използва от това дружество и е установена от организация за мониторинг по смисъла на член 8 [от този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-321/24: Attal и Associés, Съдебно решение от 21 май 2025 г.

1) Трябва ли член 63, параграф 1 от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска двойно възнаграждение на нотариусите от две държави — членки на Европейския съюз, които са сезирани относно едно и също наследство, включващо имущество в двете държави членки, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, без да се взема предвид възнаграждението, платено на другия нотариус, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
2) Трябва ли член 63, параграф 1 от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска възнаграждението на нотариус, чиято намеса по отношение на наследство, включващо имущество, намиращо се в две държави — членки на Европейския съюз, е задължителна по закон, да се изчислява върху всички свързани с наследството брутни активи, а не само върху брутните активи, намиращи се в неговата държава членка?
3) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква а) от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява „съответна разпоредба на тяхното данъчно законодателство“, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
4) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква б) от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, които са сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява необходима мярка за предотвратяване на данъчни нарушения или процедура за деклариране на движение на капитали за целите на административна или статистическа информация, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-790/23: Qassioun, Съдебно решение от 21 май 2025 г.

Следва ли фигуративната марка на Европейския съюз, която изобразява шеврони между две успоредни линии, да бъде обявена за недействителна на основание липса на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-134/24: Tomann, Съдебно решение от 21 май 2025 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че едностранното прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на работник в рамките на колективно уволнение, за което задължително трябва да се подаде уведомление, може да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник едва след като е изтекъл периодът на блокиране на уволнението?
Изисква ли се за изтичането на периода на блокиране на уволнението не само да е налице уведомление за колективни уволнения, но и това уведомление да отговаря на условията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива 98/59?
Може ли работодателят, който е направил изявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовия договор, за което задължително трябва да се подаде уведомление, без да е подал такова (надлежно) уведомление за колективни уволнения, да го подаде впоследствие, в резултат на което след изтичането на периода на блокиране на уволнението трудовите правоотношения на съответните работници, на които вече е отправено предизвестие за уволнение, могат да бъдат прекратени?
Съвместимо ли е с член 6 от Директива 98/59 положение, при което националното право предоставя на компетентния орган правомощието да установи с акт, който не може да бъде оспорен от работника и е задължителен за трудовите съдилища, кога изтича периодът на блокиране на уволнението в конкретния случай, или работникът задължително трябва да има възможност да инициира образуването на съдебно производство, в рамките на което да се провери дали установителното решение на този орган е правилно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-100/24: bonprix, Съдебно решение от 15 май 2025 г.

Представлява ли рекламна оферта по смисъла на член 6, буква в) от Директива 2000/31, рекламата, в която се посочва начин на плащане (в случая: „удобна покупка при условията на отложено плащане“), което, макар да има известна ниска парична стойност, обслужва сигурността и правните интереси на потребителя (в случая: без да се разкриват чувствителни данни за плащанията; без да се претендира връщане на вече престираното при разваляне на договора)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/23: ROGON и др., Заключение от 15 май 2025 г.

Съответства ли правилник на спортна федерация, който се прилага за членовете ѝ и урежда използването на услуги от външни предприятия на пазара нагоре по веригата спрямо дейността ѝ, на развитите от Съда на Европейския съюз в решение Wouters […] и в решение Meca Medina […] принципи, съгласно които при прилагането на картелната забрана:
– трябва да се разгледа общият контекст, в който е взето и в който поражда последици съответното решение, както и по-конкретно преследваните с него цели,
– след което трябва да се провери дали ограничаващите конкуренцията последици от решението са присъщи на преследването на посочените цели,
– и дали са пропорционални на тези цели (наричан по-нататък „тестът Meca Medina“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: в такъв случай приложим ли е тестът Meca Medina към всички правила от посочения правилник или е приложим с оглед на определени материалноправни критерии, като например по-близката или по-далечната връзка на съответното правило със спортната дейност на федерацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form