Silva de Lapuerta
Съдия докладчик – Silva de Lapuerta
Дело C-1/19: JPMorgan Chase и др./Комисия, Определение от 21 март 2019 г.
Съществува ли общ принцип, според който Комисията може да публикува констатации относно отговорността на дадено лице само ако то е могло да се ползва от всички обичайни гаранции за упражняване на правото на защита?
Могат ли жалбоподателите да обосноват искане за поверителност на цялото решение EIRD въз основа на съдебната практика по делото Pergan?
Доказано ли е наличие на prima facie случай на евентуално увреждане на репутацията на определени лица чрез публикуването на съображение 465 от решението EIRD?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/18: A, Заключение от 14 март 2019 г.
1) Може ли — в случай че са въведени „нови ограничения“ за събиране на семейството по отношение на съпрузи, които ограничения са a priori в противоречие с правилата за statu quo („standstill“) по [член 13 от Решение № 1/80] и са обосновани с обстоятелството, че решения от 12 април 2016 г., Genc (C‑561/14, EU:C:2016:247) и от 29 март 2017 г., Tekdemir (C‑652/15, EU:C:2017:239) допускат съображениeто за „успешна интеграция“ — правило като това по член 9, параграф 7 от [датския Закон за чужденците] — което по-специално обвързва събирането на семейството на гражданин на трета държава с разрешение за пребиваване в Дания, и съпруга/ата му, общо с условието двойката да има по-силна връзка с Дания, отколкото може да има с Турция — да се счита за „обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо […] да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и [ненадхвърлящо] необходимото за нейното постигане“?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, т.е. че a priori следва да се приеме, че изискването за наличие на връзка може да гарантира постигането на целта за интеграция, допустимо ли е, без да се засягат критериите за преценка на наличието на ограничение или изискването за пропорционалност:
i) да се прилага практика, при която, когато съпругът/ата с разрешение за пребиваване в държавата членка (кандидатът за събиране на семейството) е пристигнал/а за първи път там на възраст от 12, 13 или повече години, при преценката относно връзката на това лице с държавата членка значителна тежест се придава на следното:
– дали лицето е пребивавало законно около 12 години в държавата членка,
– или е пребивавало в държавата членка и поне четири до пет години без големи прекъсвания е имало там стабилна заетост, включваща значителна степен на контакти и общуване с колеги, и евентуално с клиенти, на езика на тази държава членка,
– или е пребивавало в държавата членка и поне седем до осем години без големи прекъсвания е имало стабилна заетост, невключваща значителна степен на контакти и общуване с колеги, и евентуално с клиенти, на езика на тази държава членка,
ii) да се прилага практика, при която обстоятелството, че кандидатът за събиране на семейството е запазил силна връзка с държавата си по произход чрез чести или дълготрайни посещения в нея, има тежест като доказателство за неизпълнение на изискването за връзка, докато краткосрочните периоди на престой за ваканция или обучение не се отразяват отрицателно на предоставянето на разрешение,
iii) да се прилага практика, при която т.нар. положение „брак, развод и повторен брак“ е много сериозен довод да не се признае, че изискването за връзка е изпълнено?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/17: Metirato, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Следва ли член 13, параграф 1 и член 14, параграф 2 от Директива 2010/24 да се тълкуват в смисъл, че, от една страна, се прилагат към производство за връщане в масата на несъстоятелността на установено в запитаната държава членка дружество на вземания, събрани по искане на запитващата държава членка, когато производството е въз основа на оспорване на изпълнителни мерки по смисъла на член 14, параграф 2, и, от друга страна, запитаната държава членка по смисъла на тези разпоредби се счита за ответник в посоченото производство, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че сумата на тези вземания се отделя от имуществото на тази държава членка или се смесва с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/19: Trifolio-M и др./EFSA, Определение от 7 март 2019 г.
Позволява ли член 160, параграф 7 от Процедурния правилник съдията по обезпечителните производства да приеме исканите мерки преди представяне на становищата на другата страна и при какви условия?
Необходимо ли е в конкретния случай да се спре изпълнението на оспореното решение и да се задължи EFSA да премахне публикуваните документи, за да се гарантира ефективността на обезпечителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/17: Çoban, Заключение от 28 февруари 2019 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, при съобразяване на член 59 от Допълнителния протокол, да се тълкува в смисъл, че не допуска законова уредба на държава членка като член 4a от [TW], въз основа на която одобрено допълващо обезщетение се отнема, когато получаващото го лице се премести в Турция, независимо че това лице самó е напуснало територията на държавата членка
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че към момента на напускането на държавата членка заинтересованото лице повече няма право на пребиваване на основание на правната уредба относно асоциирането, но притежава разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС
В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съгласно националното законодателство заинтересованото лице има възможност в срок от една година след напускането на държавата членка да се върне в нея, като поиска отново да му бъде отпуснато допълнително обезщетение, като тази възможност продължава да е налице, докато посоченото лице разполага с разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/17: Австрия/Германия, Заключение от 6 февруари 2019 г.
Непряка дискриминация на основание гражданство посредством съчетаването на разглежданите мерки
Непряка дискриминация на основание гражданство поради общата структура на таксата за ползване на инфраструктурата
Нарушение на членове 34 и 56 ДФЕС
Нарушение на член 92 ДФЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/17: NK, Съдебно решение от 6 февруари 2019 г.
Попада ли в обхвата на изключението по член 1, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 44/2001] иск за обезщетение за вреди, предявен от синдик въз основа на правомощията му по член 68, параграф 1 от Faillissementswet (Законът за несъстоятелността) да управлява и осребри масата на несъстоятелността, когато този иск е предявен от името на всички кредитори на несъстоятелността срещу трето лице поради извършени от него противоправни действия спрямо кредиторите, като при уважаване на посочения иск постъпленията от него се включват в масата на несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, тоест когато разглежданият иск попада в приложното поле на Регламент [№ 1346/2000], следва ли за закон на държавата, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се счита законът, приложим съгласно член 4, параграф 1 от посочения регламент към този иск както по отношение на активната процесуална легитимация на синдика да предяви този иск, така и по отношение на приложимото по същество материално право?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли съдилищата на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност в съответния случай да отчитат при необходимост по аналогия:
а) член 13 от Регламент [№ 1346/2000] в смисъл, че ответникът може да се защитава срещу иск, предявен от синдика в полза на всички кредитори на несъстоятелността, като докаже, че не трябва да се ангажира отговорността му за неговите действия от гледна точка на правото, което би било приложимо към иска за непозволено увреждане, ако той не беше предявен от синдика, а от индивидуален кредитор;
б) член 17 от Регламент [№ 864/2007] във връзка с член 13 от [Регламент № 1346/2000], тоест във връзка с разпоредбите за сигурност и правилата за поведение, приложими по мястото на извършване на посочените противоправни действия, например правилата за финансово поведение на банките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/18: Kerr, Заключение от 31 януари 2019 г.
1) Представляват ли решенията на неперсонифицирани правни общности, създадени по силата на закона поради особеното титулярство на определени права, които се вземат с мнозинство от техните членове, но обвързват всички, включително и негласувалите, източник на „договорно задължение“ за целите на определяне на международната компетентност на съдилищата по реда на чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.
2) В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата за определяне на приложимото право при договорните отношения, уредени в Регламент (ЕО) № 593/2008
3) В случай, че отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) и правилата за кой от посочените в Регламента извъндоговорни източници на отговорност следва да се прилагат
4) В случай, че отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен, следва ли решенията на неперсонифицирани общности относно разходите за поддръжка на сгради да се смятат за „договор за услуга“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 или като такива за „вещно право“ или „наем“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“ от същия Регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/17: Bosworth и Hurley, Заключение от 24 януари 2019 г.
1) Какъв е правилният критерий за определяне дали иск, предявен от работодател срещу настоящ или бивш служител (наричан по-нататък „служителят“), представлява „дело във връзка с“ индивидуален трудов договор по смисъла на дял II, раздел 5 (членове 18—21) от [Конвенцията от Лугано II]?
а) Достатъчно ли е предявеният от работодателя срещу служител иск да попада в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II], така че работодателят би могъл също да твърди, че действията, които са предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на индивидуалния трудов договор на служителя, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се съдържа позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор, но са посочени (например) едно или повече от основанията [като разглежданите в главното производство]?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий за проверка се състои в това предявеният от работодателя срещу служителя иск да попада в приложното поле на членове 18—21 само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава единствено на неизпълнение на задължение, възникнало независимо от трудовия договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от служителя), не попада в приложното поле на раздел 5?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
2) Ако дружество и физическо лице сключат „договор“ (по смисъла на член 5, параграф 1 от [Конвенцията от Лугано II]), до каква степен е необходимо да съществуват отношения на контрол и подчинение между дружеството и лицето, за да представлява този договор „индивидуален трудов договор“ по смисъла на раздел 5 [от дял II от тази конвенция]
Може ли да се приеме, че такива отношения са налице, когато лицето може да определя (и действително определя) условията на своя договор с дружеството, осъществява контрол и разполага със самостоятелност при извършването на текущата дейност на дружеството и изпълнението на собствените си задължения, но акционерите на дружеството имат правомощията да прекратят отношенията?
3) Ако дял II, раздел 5 от [Конвенцията от Лугано II] се прилага само за искове, които извън раздел 5 биха попаднали в приложното поле на член 5, параграф 1 от същата, какъв е правилният критерий за определяне дали искът попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
а) Може ли да се счита, че правилният критерий за проверка дали искът попада в приложното поле на [този] член 5, параграф 1 е възможността да се твърди, че действията, предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на договор, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се прави позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий относно попадането на иск в приложното поле на [посочения] член 5, параграф 1 е задължението, на което всъщност се основава искът, да е единствено договорно
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава само на неизпълнение на задължение, възникнало извън договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от ответника), не попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
4) При положение, в което:
а) дружества А и Б са част от състава на група дружества;
б) ответникът X фактически изпълнява функциите на лице, на което е възложено управлението на тази група от дружества (както г‑н Bosworth за групата Arcadia […]); X е нает от едно от дружествата в групата — дружество А (и следователно е служител на дружество А) (както г‑н Bosworth за определен период […]); и с оглед на националното право не е нает на работа от дружество Б;
в) дружество А предявява искове срещу X и тези искове попадат в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II]; и
г) другото дружество в групата — дружество Б, също предявява искове срещу X във връзка с действия, подобни на тези, на които се основават исковете на дружество А;
какъв е правилният критерий за определяне дали искът на дружество Б попада в приложното поле на раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II]
В частност:
– Зависи ли отговорът от наличието на сключен между X и дружество Б „индивидуален трудов договор“ по смисъла на [дял II,] раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II] и ако това е така, какъв е правилният критерий за определяне дали е налице такъв договор?
– Трябва ли дружество Б да се счита за „работодател“ на X по смисъла на дял II, раздел 5 от [от Конвенцията от Лугано II] и/или исковете на дружество Б срещу X (вж. въпрос 4, буква г) по-горе) попадат ли в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II] също както исковете на дружество А срещу X
По-специално:
a) Може ли да се счита, че искът на дружество Б попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II] само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор между дружество Б и Х?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че искът попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II], ако действията, предмет на оплакване съгласно иска, представляваха неизпълнение на задължение, предвидено в трудовия договор между дружество А и X?
– Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Определение от 18 януари 2019 г.
Процедурата по ускорено разглеждане по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник приложима ли е в случаи, когато срокът за изпълнение на националните разпоредби вече е бил изменян и може отново да бъде изменен?
Правната сигурност и легитимният интерес на страните по главното производство достатъчни ли са, за да обосноват изключителни обстоятелства за ускорена процедура?
Приемането на оспорваните актове значително преди подаване на преюдициалното запитване влияе ли върху необходимостта от ускорено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.