Safjan
Съдия докладчик – Safjan
Дело C-637/15: VSM Geneesmiddelen/Комисия, Определение от 25 октомври 2016 г.
Попада ли писмото на Европейската комисия от 19 юни 2014 г. относно здравни претенции за ботанически вещества в обхвата на актове, подлежащи на обжалване по член 263 ДФЕС?
Предоставя ли член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 на Комисията свобода на преценка относно начина и темпа на приемане на списъка с разрешени здравни претенции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-637/15: VSM Geneesmiddelen/Комисия, Определение от 25 октомври 2016 г.
Допустими ли са основания за обжалване, които повтарят вече изложени пред Общия съд доводи, без да се установи грешка при прилагане на правото?
Счита ли се за годно основание жалба срещу част от мотивите, която не е необходима за обосноваване на диспозитива?
Може ли да бъде допустимо основание за обжалване такова, което е насочено срещу акт на институция, а не срещу съдебен акт на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/15: Kostanjevec, Съдебно решение от 12 октомври 2016 г.
Следва ли понятието „насрещен иск“ по смисъла на член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, предявен като насрещен съгласно националното право, след като в ревизионно производство е отменено окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение в производство по първоначалния иск на ответника и същото дело е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, но в насрещен иск, предявен на основание неоснователно обогатяване, ищецът иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати въз основа на отмененото съдебно решение, постановено в производството по главния иск на ответника?
Следва ли понятието „дела във връзка с потребителски договори“, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се тълкува в смисъл, че включва и положение, при което потребителят предявява иск, с който претендира неоснователно обогатяване, като насрещен иск съгласно националното право, свързан с първоначалния иск, който обаче се отнася до дело, свързано с потребителски договор в съответствие с посочената по-горе разпоредба на Регламент № 44/2001, и с който ищецът потребител иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по главния иск на ответника, а следователно връщане на сумата в резултат на дело във връзка с потребителски договори?
Ако в посочения по-горе случай не е възможно компетентността да се основе нито на правилата за компетентност при насрещен иск, нито на правилата за компетентност при потребителски договори:
а) следва ли понятието „дела, свързани с договор“ по член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, с който ищецът претендира неоснователно обогатяване, който обаче е предявен като насрещен съгласно националното право, свързан е с първоначалния иск на ответника, който се отнася до договорното правоотношение между страните, когато предметът на иска, предявен на основание неоснователно обогатяване, е връщане на сумата, която ищецът е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по първоначалния иск на ответника, и следователно връщане на сумата в резултат на дело, свързано с договор?
Ако на предходния въпрос може да се отговори утвърдително:
б) следва ли в посочения по-горе случай компетентността по местоизпълнение по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се разглежда въз основа на правилата, които уреждат изпълнението на задълженията, произтичащи от искове, предявени на основание неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/15: Breitsamer und Ulrich, Съдебно решение от 22 септември 2016 г.
Следва ли член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/13 да се тълкува в смисъл, че всяка от порционните опаковки с мед, които са с формата на затворени със запечатано алуминиево покритие капсули и са опаковани в доставяни на заведения за обществено хранене общи кашони, представлява „предварително опакована храна“, когато тези заведения продават споменатите опаковки поотделно или ги предлагат на крайния потребител към предварително приготвени ястия, заплащани общо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/15: Landkreis Potsdam-Mittelmark, Съдебно решение от 15 септември 2016 г.
Следва ли член 1 от решението за разрешаване да се тълкува в смисъл, че разрешението, дадено на Федерална република Германия да изключи възможността за приспадане на данъка върху добавената стойност за разходите за стоки и услуги, които се използват над 90 % от общото им използване за лични нужди на данъчнозадълженото лице или на неговия персонал или по-общо — за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието, се прилага единствено по отношение на случаите, уредени в член 6, параграф 2 от Шеста директива (съответно член 26 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162), или то се прилага и по отношение на всички случаи, в които стока или услуга се използва само отчасти за нуждите на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/15: BAWAG, Заключение от 15 септември 2016 г.
1) Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2007/64 […] да се тълкува в смисъл, че информацията (в електронна форма), която банката изпраща на електронната пощенска кутия на клиента в рамките на онлайн банкиране (електронно банкиране), така че клиентът може да извлече тази информация чрез щракване след влизане като регистриран потребител в интернет страницата за електронно банкиране, е предоставена на клиента на траен носител?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от [Директива 2007/64] да се тълкува в смисъл, че в такъв случай:
а) информацията е предоставена на разположение от банката на траен носител, но не е предоставена на клиента, а само е осигурена на негово разположение, или
б) всъщност става въпрос само за осигуряване на информацията на разположение без използването на траен носител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/15: Associazione Italia Nostra Onlus, Заключение от 8 септември 2016 г.
1. Валиден ли е член 3, параграф 3 от Директивата за СЕО в частта, отнасяща се и до хипотезата на параграф 2, буква б) от същия член с оглед на разпоредбите в областта на околната среда от Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права, в частта, в която изключва системното прилагане на стратегическа екологична оценка по отношение на планове и програми, които са били определени, че изискват оценка на въздействието в съответствие с членове 6 или 7 от Директивата за местообитанията?
2. В случай че валидността на горепосочената разпоредба бъде потвърдена, трябва ли параграфи 2 и 3 от член 3 от Директивата за СЕО във връзка с десето съображение от същата директива, което предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директивата за местообитанията относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, в която, за да се определи понятието „малки площи на местно ниво“, предвидено в член 3, параграф 3 от Директивата за СЕО, се посочват единствено количествени данни?
3. В случай на отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли параграфи 2 и 3 от член 3 от Директивата за СЕО във връзка с десето съображение от същата директива, което предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директивата за местообитанията има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна уредба като националната правна уредба, която изключва автоматичното и задължително прилагане на процедурата за стратегическа екологична оценка по отношение на всички проекти за развитие на градски зони — както нови, така и такива за разширяване на градски зони — които засягат площи до 40 хектара или проекти за обекти с обществено предназначение, или за развитие на градски зони в рамките на съществуващи градски зони, които засягат площи до 10 хектара, въпреки че с оглед вероятните последици върху местата е било определено, че те изискват оценка на въздействието в съответствие с членове 6 или 7 от Директивата за местообитанията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/15: Deroo-Blanquart, Съдебно решение от 7 септември 2016 г.
Търговска практика, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, без да се дава възможност на потребителя да получи същия модел компютър без предварително инсталиран софтуер, представлява ли сама по себе си нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29?
В рамките на свързана оферта, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, непосочването на цената на всяка една от предварително инсталираните софтуерни програми представлява ли заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) и член 7 от Директива 2005/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/15: Hemming и др., Заключение от 28 юли 2016 г.
В случаите, когато кандидат за предоставяне или подновяване на лиценз за секскино или сексмагазин трябва да заплати такса, съставена от две части: едната, свързана с администрирането на молбата и неподлежаща на възстановяване, а другата — за управление на лицензионния режим и подлежаща на възстановяване при отхвърляне на молбата:
1) изискването за заплащане на такса, включваща втората, подлежаща на възстановяване част, достатъчно ли е с оглед на правото на Съюза, за да се приеме, че ответниците са заплатили разноски във връзка със своето участие, които противоречат на член 13, параграф 2 от Директива[та за услугите], тъй като размерът на тази такса надхвърля разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата?
2) заключението, че изискването за плащане на такава такса би следвало да се разглежда като включващо разноски — или евентуално разноски, надхвърлящи разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата — зависи ли от други обстоятелства (и ако да, от какви), като например:
a) доказателства, че заплащането на втората, подлежаща на възстановяване част, води или има вероятност да доведе до разноски или загуби за кандидата,
б) размера на втората, подлежаща на възстановяване част, и периода на задържането ѝ, преди да бъде възстановена, или
в) всяко намаляване на разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбите (и следователно на неподлежащата на възстановяване част) в резултат на изискване за предварително заплащане от всички кандидати на такса, съставена от двете части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.