Safjan
Съдия докладчик – Safjan
Дело C-127/15: Verein für Konsumenteninformation, Заключение от 21 юли 2016 г.
1. Действа ли бюро за събиране на задължения, което във връзка с търговската си дейност по събиране на вземания предлага сключването на споразумения за плащане чрез вноски от името на своите възложители, начислявайки за дейността си разходи, които в крайна сметка се поемат от [кредитополучателите], като „кредитен посредник“ по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2008/48]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Споразумението за плащане чрез вноски, сключено между [кредитополучател] и неговия [кредитодател] с посредничеството на бюро за събиране на задължения, представлява ли „разсрочено плащане […], за което не се начисляват разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква й) от Директива 2008/48/ЕО, когато с него [кредитополучателят] поема задължение единствено за плащане на неиздължено вземане, както и на такива лихви и разходи, които в резултат на неизпълнението си и без това щеше да е длъжен да заплати по силата на закона — т.е. и без такова споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/15: Verband Sozialer Wettbewerb, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат и към хранителните и здравните претенции, които се съдържат в търговско съобщение с цел реклама на храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, когато търговското съобщение или рекламата е насочено или насочена само към специалисти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/14: Citroën Commerce, Съдебно решение от 7 юли 2016 г.
Следва ли член 1 и член 3, параграф 1 от Директива 98/6/ЕО, както и член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2005/29/ЕО да се тълкуват в смисъл, че разходите за докарване на моторно превозно средство от производителя до продавача, дължими от потребителя, трябва да бъдат включени в продажната цена на това превозно средство, посочена в направена от търговец реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/15: Nelsons, Заключение от 22 юни 2016 г.
1) Представляват ли течности — които са обозначени като спиртни напитки, съдържащи 27 % vol. алкохол и които се разпространяват в аптеки под формата на флакончета с капкомер от 10 ml или 20 ml и като спрей — напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, когато според дадените на опаковката указания за дозировка a) четири капки от течността се разтварят в чаша вода, от която се пие на части през деня, или при нужда се приемат четири капки без разреждане, б) продаваната под формата спрей течност се впръсква два пъти върху езика
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, букви а) и б): Трябва ли и при позоваване на общите, неспецифични ползи по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 да са налице доказателства по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 1 от този регламент
3) Прилага ли се разпоредбата на член 28, параграф 2, първа част на изречението от Регламент (ЕО) № 1924/2006, когато съответният продукт се предлага на пазара под своето търговско наименование преди 1 януари 2005 г. не като храна, а като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/14: Pebros Servizi, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.
В случай на постановяване на неприсъствено решение (в отсъствие на страната), с което отсъстващата страна е осъдена, без при това изрично да е признала правото по какъвто и да било начин,
следва ли да се приеме, че националното право определя дали такова процесуално поведение е равнозначно на неоспорване по смисъла на Регламент № 805/2004, доколкото съгласно националното право е възможно да се достигне до отричане на безспорния характер на вземането
или
неприсъственото решение съгласно правото на ЕС самó по себе си предполага неоспорване и следователно Регламент № 805/2004 е приложим, независимо от преценката на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/15: Ullens de Schooten, Заключение от 14 юни 2016 г.
1) Изисква ли правото [на Съюза], и по-специално принципът на ефективност при определени обстоятелства, в частност при обстоятелствата, изложени в точка 38 от [настоящото преюдициално запитване], националният давностен срок — какъвто е предвиденият в член 100 от съгласуваните закони по отношение на държавното счетоводство, приложим към искане за обезщетение, отправено от частноправен субект срещу белгийската държава за нарушение от законодателя на член 43 ЕО […] — да започва да тече едва когато това нарушение е било констатирано или, напротив, принципът на ефективност при тези обстоятелства е гарантиран в достатъчна степен от възможността частноправният субект да прекъсне давностния срок, като връчи акт чрез съдебен изпълнител?
2) Трябва ли членове 43, 49 и 56 ЕО и понятието за „изцяло вътрешно положение“, което може да ограничи позоваването на тези разпоредби от правен субект в рамките на спор пред национален съд, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правото [на Съюза] в спор между белгийски гражданин и белгийската държава, който има за цел предоставянето на обезщетение за вредите, причинени от твърдяното нарушение на общностното право, състоящо се в приемането и запазването в сила на белгийско законодателство като това в член 3 от Кралски указ № 143 […], което се прилага еднакво към белгийските граждани и към гражданите на другите държави членки?
3) Трябва ли принципът на предимство на правото [на Съюза] и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключване на правилото за силата на пресъдено нещо, когато става въпрос да се преразгледа или да се отмени съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което се оказва, че противоречи на правото [на Съюза], а обратно, че допускат да не се прилага национално правило за силата на пресъдено нещо, когато последното диктува да се приеме въз основа на това съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото [на Съюза], друго съдебно решение, с което се затвърждава нарушението на правото [на Съюза] от страна на първото съдебно решение?
4) Би ли могъл Съдът да потвърди, че въпросът дали правилото за силата на пресъдено нещо трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което противоречи на правото [на Съюза], в рамките на искане за преразглеждане или отмяна на това решение, по същество не е въпрос, идентичен по смисъла на съдебните решения [от 27 март 1963 г., Da Costa и др. (28/62—30/62, EU:C:1963:6)] и [от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335)] с въпроса дали правилото за силата на пресъдено нещо [трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо], противоречащо на правото [на Съюза] в рамките на искане за (ново) решение, с което би следвало да се повтори нарушението на правото [на Съюза], така че юрисдикцията, действаща като последна инстанция, не може да избегне задължението си за отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/15: Home Credit Slovakia, Заключение от 9 юни 2016 г.
– Какво е значението на израза „на хартиен или друг траен носител“, съдържащ се в член 10, параграф 1 във връзка с член 3, буква м) от Директива 2008/48
— Обхваща ли този израз само подписания от страните по договора за кредит физически документ
— Трябва ли този документ да съдържа предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължителна информация
— Изпълнени ли са изискванията на член 10, параграф 1 от Директива 2008/48, когато задължителната информация се съдържа в отделен документ (като например общите договорни условия), към който препраща договорът за кредит и който не е подписан от страните по този договор?
– Хармонизира ли Директива 2008/48 правилата относно информацията, която договорът за кредит следва да включва по смисъла на член 10, параграфи 1 и 2, до такава степен, че тези разпоредби не допускат национални правни норми: i) изискващи задължителната информация да се съдържа в един-единствен документ, подписан от страните по договора за кредит или ii) по силата на които договорите за кредит не пораждат пълно правно действие поради обстоятелството, че част от задължителната информация е в отделен документ, например в общите договорни условия?
– Означава ли изразът „периодичност на дължимите погасителни вноски“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48, че кредитодателят трябва да посочи в договора за кредит точните дати на падежа на отделните вноски, или е достатъчно да посочи обективно определими критерии, по които да се установи падежа на всяка от вноските
— Може ли във втората хипотеза тази информация да се съдържа в неподписан от страните отделен документ (например „общите договорни условия“), към който договорът за кредит препраща?
– Означава ли член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 във връзка една с друга, че срочен договор за кредит, при който погасяването на главницата се извършва чрез плащането на отделни вноски, не трябва непременно да съдържа погасителен план, а въпросната информация може да бъде предоставена от кредитодателя на кредитополучателя, ако последният поиска това
Или пък кредитодателят е длъжен да предостави погасителен план в договора за кредит още от момента на влизането му в сила и има ли право кредитополучателят също да иска през целия срок на действие на договора погасителен план, посочващ сроковете за извършване на плащанията от датата на направеното искане
Изискванията за предоставяне на информация по член 10, параграф 2, буква з) напълно хармонизирани ли са по смисъла на член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, така че държавите членки да не могат да изискват включването на погасителен план в договорите за кредит?
– Пропорционална ли е по смисъла на членове 1 и 23 от Директива 2008/48 предвидена в националното право санкция, по силата на която при непредоставяне от страна на кредитодателя на по-голямата част от информацията, установена в член 10, параграф 2 от същата директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски (което означава, че кредитополучателят дължи връщане само на главницата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/16: Liu/EUIPO, Определение от 8 юни 2016 г.
Правилно ли е тълкуван и приложен член 7, параграф 2 от Регламент № 6/2002 при липса на доказателства, че жалбоподателят е създател на спорния дизайн?
Допустимо ли е в касационно обжалване да се оспорва само фактическата преценка на Общия съд без твърдение за изопачаване на доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/16: Liu/EUIPO, Определение от 8 юни 2016 г.
Правилна ли е преценката на Общия съд относно приложението на член 7, параграф 2 от Регламент № 6/2002 по отношение на авторството на дизайна?
Допустимо ли е в касационно производство да се оспорва фактическата преценка на доказателства без изрично твърдение за тяхното изопачаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.