Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя за мотивиране на значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при искане за допускане на обжалване?
Какви са последиците при неизпълнение на формалните изисквания за съдържанието на молбата за допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2008/9] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с установените в тази Директива условия за обжалване национална правна уредба, по-конкретно член 124, параграф 3 [от Закона за данъчната администрация], която за целите на разглеждането на заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност на основание на Директива [2006/112] не позволява на етапа на обжалването да се посочват нови факти, да се представят нови доказателства или да се прави позоваване на нови доказателства, които са били известни на заявителя преди приемането на първоинстанционното решение, но той не ги е представил, въпреки че са му били поискани от данъчния орган, нито се е позовал на тях, което създава материалноправно ограничение, превишаващо предвидените в Директива 2008/9 изисквания относно формата и срока?
2) Утвърдителният отговор на първия въпрос означава ли, че едномесечният срок, предвиден в член 20, параграф 2 от Директива 2008/9, следва да се счита за преклузивен
Гореизложеното в съответствие ли е с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“], както и с членове 167, 169, 170 и член 171, параграф 1 от Директива [2006/112] и с установените от Съда на Европейския съюз основни принципи на неутралност на данъка, ефективност и пропорционалност?
3) Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2008/9 относно цялостното или частично отхвърляне на заявлението за възстановяване да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тази разпоредба национална правна уредба — по-конкретно член 49, параграф 1, буква b) от Закона за данъчната администрация — на основание на която данъчният орган прекратява процедурата, в случай че данъчнозадълженото лице заявител не отговори на искане на този орган или не изпълни задължението си за отстраняване на нередовности и поради това разглеждането на заявлението не е възможно, без провеждането на процедурата да продължи служебно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [TRLC (в редакцията си съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020)] не е законът за транспониране на Директивата (Закон 16/22)?
2) Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задължения вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC] (в редакцията му съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020), която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
3) Съдържа ли член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС относно селективния характер на спорната мярка в решението на Комисията за започване на официална процедура по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли член 71 от Регламент № 1215/2012, разглеждан в светлината на членове 25, 29 и 31 и съображения 21 и 22 от него, да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на член 31 от [CMR] и в случаите, когато спор, попадащ в приложното поле на двата правни акта, е предмет на споразумение за предоставяне на компетентност?
2) Като се има предвид намерението на законодателя да засили защитата на споразуменията за предоставяне на компетентност в Европейския съюз, може ли член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува по-широко, като обхващащ не само глава II, раздел 6 от този регламент, но и раздел 7 от него?
3) След преценка на специфичните особености на ситуацията и произтичащите от нея правни последици, може ли понятието „обществен ред“, използвано в Регламент № 1215/2012, да се тълкува в смисъл, че обхваща основанието да не се признае съдебно решение на друга държава членка, когато прилагането на специализирана конвенция, каквато е [CMR], води до възникване на правно положение, при което по едно и също дело не се спазват нито споразумението за предоставяне на компетентност, нито споразумението относно приложимото право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1. С оглед на член 273 от Директива за ДДС и на принципа на пропорционалност по член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съвместима ли е със свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата, правната уредба на държава членка, която предвижда, че данъчният идентификационен номер на дружество, съответно идентификационният му номер за целите на данъка върху добавената стойност, може да бъде заличен, тъй като дружеството не е предоставило изисканото обезпечение за плащането на данъчни задължения, и в случай че на съдружниците не е било пряко известно нито обстоятелството, че на дружеството е било наложено такова обезпечение, нито че основанието за налагането му е обстоятелството, че висш ръководен служител на дружеството е настоящ или бивш съдружник или висш ръководен служител в друго юридическо лице с непогасено данъчно задължение?
2. С оглед на принципа на необходимост, предвиден в член 273 от Директивата за ДДС, и на принципа на пропорционалност, предвиден в член 52, параграф 1 от Хартата, съвместима ли е със свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата, правната уредба на държава членка, която предвижда, че данъчният идентификационен номер на дружество, съответно идентификационният му номер за целите на данъка върху добавената стойност, може да бъде заличен, тъй като дружеството не е предоставило изисканото обезпечение за плащането на данъчни задължения, и в случай че поради минималния срок, изискван съгласно общите разпоредби на правната уредба на държавата членка относно надлежното свикване на органа за вземане на решения на дружеството, този орган не може да освободи от длъжност висшия ръководен служител, който носи лична отговорност за пречката, обосновала налагането на обезпечението, преди да влезе в сила решението на данъчния орган за налагането на това обезпечение, като с това този орган отстрани пречката в предвидения срок, в резултат на което би отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение, позволявайки да се избегне заличаването на данъчния идентификационен номер?
3. Съвместима ли е със закрепената в член 16 от Хартата свобода на стопанска инициатива, с нейното ограничение, което е необходимо съгласно член 273 от Директива 2006/112 и пропорционално съгласно член 52, параграф 1 от Хартата, както и с правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от същата, правната уредба на държава членка, която императивно и без да оставя свобода на преценка на правоприлагащите органи предвижда, че:
а) отстраняването от страна на дружеството, в качеството му на данъчнозадължено лице, след влизането в сила на решението за налагане на обезпечението за плащане на данъчни задължения, на пречката, обосновала налагането на обезпечението, не се отразява на задължението за предоставяне на обезпечение за плащането на данъчни задължения, а следователно и на възможността за заличаване на данъчния идентификационен номер, дори в случай че тази пречка е била отстранена след влизането в сила на решението за налагане на обезпечението, но в предвидения за предоставянето на обезпечението срок?
б) ако не е предоставено обезпечението за плащането на данъчни задължения, дружеството в качеството му на данъчнозадължено лице не може, след изтичане на предвидения за предоставянето на обезпечението срок, да поправи правните последици от заличаването на данъчния му идентификационен номер дори когато е отстранило пречката, обосновала налагането на обезпечението, след влизането в сила на решението за налагането му, но в предвидения за предоставянето на обезпечението срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета държава гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена, преди да бъде придобито чуждото гражданство?
2) При положителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Когато се касае за наказателно дело относно обвинение за деяния, попадащи в приложното поле на правото на [Съюза], ще бъде ли съответен на чл. 19 [параграф 1, втора алинея] от ДЕС и на чл. 47 ал. 1 и 2 от Хартата национален закон, който изисква друг съд, а не този, който разглежда делото и пред когото са представени всички доказателства, да разгледа по същество споразумение, сключено между прокурора и един подсъдим, като основание за това изискване е наличието на други подсъдими, които не сключват споразумение?
2) Съответен ли е на чл. 5 от Рамково решение 2004/757, на чл. 4 от Рамково решение 2008/841, на чл. 19 [параграф 1, втора алинея] от ДЕС и на чл. 52 вр. чл. 47 от Хартата национален закон, съобразно който споразумение за прекратяване на наказателното производство се одобрява само след съгласието на всички останали подсъдими и защитници?
3) Необходимо ли е съобразно чл. 47 ал. 2 от Хартата съд, след като разгледа и одобри споразумение, да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, при условие че се е произнесъл по това споразумение по начин, който не коментира тяхното участие в деянието и не взима становище относно вината им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Изопачени ли са фактите и допусната ли е грешка в правната квалификация от Общия съд, като не е прието, че устната забрана за поставяне на национални флагове на пултовете на членовете на Европейския парламент на практика ги е лишила от право на изказване и е изменила съществено условията за упражняване на мандата им?
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент, като е прието, че забраната за излагане на показ на „плакати“ и „надписи“ обхваща и националните флагове, и че устната забрана не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото зависи от някое от следните събития:
а) предявяването на вземания или възражения от страна на потребителя спрямо търговеца във връзка с наличието на забранена клауза в договора или служебното оповестяване от съда, че е възможно някои от клаузите на договора да се обявят за забранени; или
б) изявлението от страна на потребителя, че е получил изчерпателна информация за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, в това число информация относно възможността търговецът да предяви вземанията си за връщане на даденото и относно обхвата на тези вземания; или
в) потвърждаването в съдебното производство, че потребителят знае (информиран е) за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, или разясняването на тези последици от страна на съда; или
г) влизането в сила на решението на съда, с което се урежда спорът между търговеца и потребителя?
3) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него давността за вземанията на потребителя за връщане на даденото започва да тече преди началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото?
2) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът, спрямо когото потребителят е предявил свои вземания във връзка с наличието на забранени клаузи в договора, няма задължение да предприеме самостоятелни действия, за да провери дали потребителят е информиран за последиците от отстраняването на забранените клаузи от договора или невъзможността да продължи да действа договорът?
4) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът има право да не връща това, което е получил от потребителя, докато потребителят не му предложи връщане на това, което е получил от него, или обезпечение за връщането му, при положение че при определянето на размера на даденото от потребителя няма да се вземат предвид сумите, вземането за чието връщане е погасено по давност?
5) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него потребителят няма да има право на лихви […] за цялото или част […] след момента, в който търговецът получи поканата за връщане на даденото, в случай че търговецът упражни правото, споменато в четвъртия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.