Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Допускат ли:
– член 18 ДФЕС, доколкото забранява всякаква дискриминация на основание гражданство в обхвата на приложение на Договорите,
– членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС, както и член 6 от Споразумението за свободна търговия между ЕИО и Швейцария, доколкото предвиждат премахване на вносните мита и таксите с равностоен ефект,
– член 110 ДФЕС, доколкото забранява данъчно облагане на вноса, надвишаващо наложеното пряко или косвено върху подобните местни стоки,
– член 34 ДФЕС, както и член 13 от Споразумението за свободна търговия между ЕИО и Швейцария, доколкото забраняват приемането на мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса,
– членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, доколкото забраняват прилагането на мярка за държавна помощ, за която Комисията не е била уведомена и която е несъвместима с вътрешния пазар,
– Директива 2009/28, доколкото има за цел да насърчава търговията със зелена електроенергия в рамките на Общността, като насърчава и развитието на производствения капацитет на отделните държави членки,
национален закон, с който се налага на вносителите на зелена електроенергия парично задължение, каквото не е налице за местните производители на същия продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с принципа на правовата държава по член 2 ДЕС и с общия принцип на правната сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО, съгласно което по висящите съдебни производства в други държави членки се признава действие, без допълнителни формалности, на решение на компетентния административен орган на държавата по произход, което изменя с обратно действие правната рамка, съществувала при образуването на производството, и което предполага невъзможност за изпълнение на съдебните решения, които не съответстват на това ново решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли член 75, параграф 2 от [Регламент № 4/2009] да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на „решения“, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?
2) Като се има предвид, че сега Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на [Регламент № 4/2009], и по-конкретно:
а) на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от [Регламент № 4/2009];
б) на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от [Регламент № 4/2009];
в) на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от [Регламент № 4/2009];
г) на основание на някоя друга разпоредба от [Регламент № 4/2009]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) В случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължения по договор на организатор или продавач на дребно с потребител за предоставяне на пакетно туристическо пътуване, за което се прилага Директива [90/134], като това неизпълнение или неточно изпълнение е резултат от действията на служител на хотелиерско дружество — доставчик на услуги, за които се отнася договорът: а) възможно ли е да се приложи основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива [90/314], и ако това е така; б) с оглед на какви критерии националната юрисдикция следва да прецени приложимостта на това основание за освобождаване от отговорност
2) Когато организатор или продавач на дребно е сключил договор с потребител за предоставяне на пакетно туристическо пътуване, по отношение на коeто се прилага Директива [90/314], и когато хотелиерско дружество предоставя услуги, за които се отнася договорът, следва ли служителите на това хотелиерско дружество да се считат за „доставчици на услуги“ за целите на прилагането на основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире от Директива [90/314]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Когато в случай като разглеждания в главното производство дадено предприятие: а) като основна дейност извършва услуги в областта на фитнеса и поддържането на добро физическо състояние, а като допълваща дейност извършва здравни услуги, които включват услуги в областта на храненето, консултации относно храненето и оценка на физическото състояние, както и масажи; б) предлага на клиентите си планове, които включват единствено фитнес услуги, и планове, които освен фитнес услугите включват и услуги в областта на храненето; следва ли за целите на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година да се приеме, че здравната дейност, и по-конкретно услугата в областта на храненето, е съпътстваща дейността в областта на фитнеса и поддържането на добро физическо състояние и следователно тази съпътстваща доставка трябва да бъде данъчно третирана по същия начин като основната доставка, или напротив — следва да се приеме, че здравната дейност, и по-конкретно услугата в областта на храненето, и дейността в областта на фитнеса и поддържането на добро физическо състояние са отделни и самостоятелни, така че спрямо тях следва да се прилагат съответните данъчни режими, предвидени за всяка от тези дейности?
2. Необходимо ли е за целите на прилагането на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година, изброените в посочената разпоредба услуги да са действително предоставени, или за прилагането на освобождаването е достатъчно тези услуги само да са предоставени на разположение на клиентите, така че използването им да зависи единствено от волята на съответния клиент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Грешка при прилагане на правото при определянето на обхвата на съдебния контрол
Нарушение на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 26 от Регламент № 1169/2011, който предвижда по-конкретно че Комисията представя доклади на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната или мястото на произход, що се отнася до млякото и млякото, използвано като съставка, да се счита за конкретно хармонизиране на този въпрос по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и пречка ли е той за възможността на държавите членки да приемат на основание член 39 от този регламент мерки, налагащи допълнителни задължителни данни?
В случай че националните мерки могат да се обосноват със защитата на потребителите с оглед на член 39, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, трябва ли двата критерия по параграф 2 от този член относно, от една страна, доказаната връзка между някои качества на храната и нейния произход, и от друга страна, доказателството, че по-голямата част от потребителите придава голямо значение на предоставянето на тази информация, да бъдат разглеждани заедно, и по-конкретно дали преценката на доказаната връзка може да се основе само на субективни елементи, свързани със значимостта на асоциацията, която по-голямата част от потребителите могат да направят между качествата на храна и нейния произход?
Доколкото характеристиките на храната явно произтичат от всички елементи, които са част от нейното качество, могат ли съображенията, свързани с устойчивостта на храната при превоз и с рисковете за нейното разваляне по време на превоза, да бъдат взети предвид при преценката за наличието на доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход за прилагането на член 39, параграф 2 от Регламент № 1169/2011?
Предполага ли преценката на условията по член 39 от Регламент № 1169/2011, качествата на храна да се считат за уникални поради нейния произход или като гарантирани поради факта на този произход, и в този последен случай, независимо от хармонизацията на приложимите в рамките на Европейския съюз санитарни и екологични норми, може ли посочването на произхода да бъде по-конкретно от посочване под формата „ЕС“ или „извън ЕС“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. За да се прецени дали по отношение на палестинец без гражданство повече не е предоставена закрила или помощ от UNRWA по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС, трябва ли в географско отношение да се изхожда само от съответната зона на дейност (Ивицата Газа, Йордания, Ливан, Сирия и Западния бряг на река Йордан), в която лицето без гражданство реално пребивава при напускането на обхванатата от мандата на UNRWA зона (в случая, Сирия), или и от други зони на дейност, част от обхванатата от мандата на UNRWA зона
2. Ако следва да се изхожда не само от зоната на дейност при напускането: трябва ли винаги и независимо от други условия да се изхожда от всички зони на дейност на обхванатата от мандата зона
При отрицателен отговор: трябва ли да се вземат предвид други зони на дейност само ако лицето без гражданство има съществена (териториална) връзка с тази зона на дейност
Необходимо ли е — при напускане на актуално или предишно място на пребиваване — обичайно пребиваване, за да е налице такава връзка
При проверката дали е налице съществена (териториална) връзка трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства
При утвърдителен отговор: кои са те
От значение ли е дали към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA зона за лицето без гражданство е било възможно и разумно влизането в релевантната зона на дейност
3. Ползва ли се лице без гражданство, което напуска обхванатата от мандата на UNRWA зона, защото в зоната на дейност, където то реално пребивава, има сериозна заплаха за него и UNRWA не е в състояние да му предостави там закрила или помощ, ipso facto от защитата по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС и ако преди това то е отишло в тази зона на дейност, без да е имало сериозна заплаха за него в зоната на дейност, в която е предишното му пребиваване, и без съгласно обстоятелствата към момента на преместването то да може да очаква да получи закрила или помощ от UNRWA в зоната на дейност, в която отива, и без да може в обозримо бъдеще да се върне в зоната на дейност на досегашното си пребиваване
4. За да се прецени дали на лице без гражданство не може ipso facto да се предостави статут на бежанец, защото след напускането на обхванатата от мандата на UNRWA зона условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС са престанали да съществуват, трябва ли да се изхожда само от зоната на дейност, в която е последното обичайно пребиваване
При отрицателен отговор: обратно, трябва ли да се вземат предвид и зоните, от които съгласно втория въпрос следва да се изхожда към момента на напускане
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се определят зоните, които трябва да бъдат взети предвид при постановяването на решението по молбата
Предполага ли преустановяването на наличието на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС (държавните или квазидържавните) органи в съответната зона на дейност да имат готовност да приемат (обратно) лицето без гражданство
5. Ако във връзка с наличието или преустановяването на съществуването на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС зоната на дейност, в която е (последното) обичайно пребиваване, има значение: кои критерии са релевантни за установяването на обичайното пребиваване
Необходимо ли е законно пребиваване, разрешено от страната на пребиваване
При отрицателен отговор: необходимо ли е най-малкото отговорните органи в зоната на дейност съзнателно да приемат пребиваването на съответното лице без гражданство
При утвърдителен отговор в това отношение: трябва ли отговорните органи да знаят за присъствието на конкретното лице без гражданство или е достатъчно съзнателното приемане на пребиваването като член на по-голяма група лица
При отрицателен отговор: по-дългото реално пребиваване само по себе си достатъчно ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.