всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-521/19: Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, Заключение от 4 март 2021 г.

Трябва ли с оглед на принципите на данъчна неутралност, на забрана на данъчните измами и на злоупотребата с право и на забрана на неправомерно нарушаване на конкуренцията членове 73 и 78 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебната практика за нейното тълкуване, съгласно които в случаите, когато данъчните органи установят наличието на укрити облагаеми сделки, за които не са издадени фактури, данъкът върху добавената стойност следва да се счита за включен в цената, уговорена от страните за тези сделки?
Следователно възможно ли е в случаите на измама, при които сделката е укрита от данъчните органи, за целите на правилното установяване на задължения и на налагането на съответните санкции да се приеме, че платените и получените суми не включват ДДС, както може да се заключи от решения на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2016 г., Astone (C‑332/15, EU:C:2016:614), от 5 октомври 2016 г., Мая Маринова (C‑576/15, EU:C:2016:740), и от 7 март 2018 г., Dobre (C‑159/17, EU:C:2018:161)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-471/18: Германия/Esso Raffinage, Определение от 4 март 2021 г.

Може ли очевидна грешка в съдебното решение да бъде поправена по искане на заинтересована страна съгласно член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да се процедира при коригиране на грешка относно посочването на страна в съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Заключение от 11 февруари 2021 г.

1) Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директивата за признаването, както и с членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка
2) Следва ли член 40 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директива за признаването да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-901/19: Bundesrepublik Deutschland () и individuelles”), Заключение от 11 февруари 2021 г.

1. Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива [2011/95] тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл, че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли въпросът дали са настъпили заплахи в този смисъл, да се преценява въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай
При отрицателен отговор: кои са другите изисквания на правото на Съюза относно тази преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-555/19: Fussl Modestraße Mayr, Съдебно решение от 3 февруари 2021 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2010/13, установеният в правото на Съюза принцип на равно третиране и разпоредбите на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която забранява регионалното излъчване на реклами в програми, които са разрешени за държавата членка като цяло?
Различен ли би бил отговорът на първия въпрос, ако националното право допуска законови разпоредби, съгласно които регионалното излъчване на реклама може да бъде правно разрешено със специално административно разрешение?
Различен ли би бил отговорът на първия въпрос, ако посочената във втория въпрос възможност за разрешаване на регионална реклама в действителност не се използва и ако предвид това регионалната реклама остава все пак забранена?
Трябва ли член 11 от Хартата, разглеждан в светлината на член 10 от ЕКПЧ, както и на практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-специално на принципа на плурализъм на информацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като посочената в първи, втори и трети въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/19: X (Véhicules-citernes GPL), Заключение от 28 януари 2021 г.

1. a) Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2008/68/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска предвидено в разрешително за бензиностанция за втечнен нефтен газ изискване, съгласно което съответната отделна бензиностанция за втечнен нефтен газ може да се снабдява само посредством цистерни за втечнен нефтен газ с термоустойчиво покритие, докато това задължение не е наложено пряко на един или повече оператори на цистерни за втечнен нефтен газ
б) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата членка е сключила с организации на участници на пазара в сектора на втечнения нефтен газ (по-специално оператори на бензиностанции за втечнен нефтен газ, производители, продавачи и превозвачи на втечнен нефтен газ) споразумение под формата на „Safety Deal hittewerende bekleding op LPG-autogastankwagens“ (Safety Deal относно термоустойчивото покритие на цистерни за втечнен нефтен газ), в което страните се задължават да използват термоустойчиво покритие, и тази държава членка впоследствие е приела циркулярно писмо като „Circulaire effectafstanden externe veiligheid LPG-tankstations voor besluiten met gevolgen voor de effecten van een ongeval“ (Циркулярно писмо относно безопасните отстояния във връзка с външната безопасност на бензиностанции за втечнен нефтен газ при актове, отнасящи се до последиците от злополуки), в което се установява допълнителна политика за управление на риска, основана на презумпцията, че бензиностанциите за втечнен нефтен газ се снабдяват от цистерни с термоустойчиво покритие
2. a) Ако национална юрисдикция преценява законосъобразността на акт за привеждане в изпълнение, който има за цел изпълнението на предвидено в разрешително изискване, което не подлежи на обжалване от правна страна и противоречи на правото на Съюза: – допуска ли правото на Съюза, и по-специално практиката на Съда относно националната процесуална автономия националната юрисдикция по принцип да приема подобно предвидено в разрешително изискване за законосъобразно, освен ако то явно нарушава правни норми от по-висок ранг, в това число правото на Съюза
При утвърдителен отговор: предвижда ли правото на Съюза (допълнителни) условия за това изключение; – или националната юрисдикция следва съгласно правото на Съюза — по-специално с оглед на решения на Съда от 29 април 1999 г., Ciola (C‑224/97, EU:C:1999:212), и от 6 април 2006 г., ED & F Man Sugar (C‑274/04, EU:C:2006:233) — да остави без приложение подобно предвидено в разрешително изискване поради нарушение на посоченото право
б) От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а) дали актът за привеждане в изпълнение представлява санкция, която има за цел поправяне на вреди (remedy), или наказателноправна санкция (criminal charge)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-786/19: The North of England P & I Association, Заключение от 27 януари 2021 г.

Трябва ли с оглед на преценката в коя държава е разположен рискът член 2, буква г), второ тире във връзка с член 25, параграф 1, първа част от изречението от Директива 88/357, съответно член 46, параграф 2 от Директива 92/49 да се тълкува в смисъл, че в случай на застраховане за рискове във връзка с експлоатацията на морски кораб това е държавата, на чиято територия даден морски кораб е вписан в официален регистър за целите на удостоверяване на собствеността, или държавата, под чието знаме плава морският кораб?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/19: UCMR – ADA, Съдебно решение от 21 януари 2021 г.

Извършват ли притежателите на права върху музикални произведения доставки на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 и член 25, буква а) от Директивата за ДДС по отношение на организаторите на събития, от които организациите за колективно управление, въз основа на разрешение — неизключителна лицензия, получават от свое име, но за сметка на притежателите на права възнаграждения за публичното разгласяване на музикални произведения?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, действат ли организациите за колективно управление, когато получават възнаграждения от организаторите на събития за правото на публично разгласяване на музикални произведения, в качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 28 от Директивата за ДДС и длъжни ли са да издават фактури с ДДС на съответните организатори на събития, и ако възнаграждение се разпределя на авторите и на други притежатели на авторски права върху музикални произведения, трябва ли те на свой ред да издават фактури с ДДС на организацията за колективно управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-471/18: Германия/Esso Raffinage, Съдебно решение от 21 януари 2021 г.

Представлява ли писмото на ECHA до националния орган акт, който може да бъде обжалван, и има ли Esso процесуална легитимация и правен интерес да иска неговата отмяна?
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на член 42, параграф 1 от Регламент REACH относно задължението на ECHA да извършва проверка на съответствието на предоставената алтернативна информация от регистранта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-846/19: Administration de l’Enregistrement, des Domaines и de la TVA, Заключение от 14 януари 2021 г.

5. Как трябва да се тълкува понятието „доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО] — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?
6. Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието „организации, признати за благотворителни“, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО], да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, „свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?
7. Трябва ли понятието „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО], да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване ad hoc, евентуално от съдебен орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13637383940334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form