Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-18/20: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Demande ultérieure de protection internationale ), Заключение от 15 април 2021 г.
1) Обхващат ли понятията за нови елементи или факти, които са се появили, били са установени или са били представени от кандидата, в член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32], и обстоятелства, които са били налице още преди окончателно да приключи предходната процедура за предоставяне на убежище?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) В случай че се появят нови факти или доказателства, които не е можело да бъдат изложени в предходната процедура, без чужденецът да има вина за това, достатъчно ли е на кандидата за убежище да се даде възможността да поиска възобновяването на окончателно приключила предходна процедура?
3) Когато кандидатът за убежище има вина, че не се е позовал на новоизложените основания още в предходната процедура за предоставяне на убежище, може ли органът да откаже да разгледа по същество последваща молба въз основа на национална норма, която закрепва общоприложим в административното производство принцип, въпреки че поради неприемането на специални норми държавата членка не е транспонирала правилно член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32] и вследствие на това не се е и изрично възползвала от залегналата в член 40, параграф 4 [от тази директива] възможност да предвиди изключение, що се отнася до разглеждането по същество на последващата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/19: Slovak Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Допустимо ли е квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС на ограниченията, въведени от предприятието относно достъпа до неговата абонатна линия, без да се доказва абсолютната необходимост от този достъп?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя при преценката на свиването на маржовете, по-специално по отношение на методологията, принципите и данните, използвани от Комисията?
Правилно ли е приложен критерият за „равностоен по ефикасност оператор“ при преценката на свиването на маржовете, включително по отношение на отказа да се вземат предвид предложените от жалбоподателя корекции за оптимизиране на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-768/19: Bundesrepublik Deutschland (Membre de la famille), Заключение от 25 март 2021 г.
1. Когато търсещо убежище лице, което — преди навършване на пълнолетие от детето му, с което са били членове на създадено в държавата на произход семейство и на което дете по подадена от него преди да навърши пълнолетие молба за закрила е предоставен статут на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, след като е навършило пълнолетие (наричано по-нататък „ползващото се със закрила лице“) — влиза в приемащата държава членка на ползващото се със закрила лице и също подава там молба за международна закрила (наричано по-нататък „търсещото убежище лице“), следва ли при наличието на национална правна уредба, в която във връзка с предоставянето на право на субсидиарна закрила, производно на правото на ползващото се със закрила лице, се прави позоваване на член 2, буква й) от Директива [2011/95], при разглеждането на въпроса дали ползващото се със закрила лице е „непълнолетно“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95], да се вземе предвид датата на приемане на решението по молбата за предоставяне на убежище на търсещото убежище лице или по-ранна дата, например датата, на която: а) на ползващото се със закрила лице е предоставена субсидиарна закрила; б) търсещото убежище лице е подало молбата си за предоставяне на убежище; в) търсещото убежище лице е влязло в приемащата държава членка или г) ползващото се със закрила лице е подало молбата си за предоставяне на убежище
2. В случай че: а) решаваща е датата на подаване на молбата, следва ли в това отношение да се вземе предвид направеното писмено, устно или по друг начин искане за закрила, което е станало известно на националния орган, компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище (искане за убежище), или следва да се вземе предвид официално подадената молба за международна закрила
б) решаваща е датата на влизането на търсещото убежище лице или датата, на която то е подало молбата за предоставяне на убежище, от значение ли е и обстоятелството дали към тази дата все още не е било постановено решение по молбата за закрила на ползващото се със закрила лице, на което по-късно е било признато право на субсидиарна закрила
3. (а) Какви изисквания следва да се поставят в описаната в точка 1 ситуация, за да представлява търсещото убежище лице „член на семейството“ (член 2, буква й) от Директива [2011/95]), който се намира „в същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила“, в която се намира лицето, на което е предоставена международна закрила, и с което лице „вече“ е било създадено семейството „в държавата на произход“
Необходимо ли е за тази цел по-специално в приемащата държава членка да е възобновен семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права или в това отношение е достатъчно само едновременното присъствие на ползващото се със закрила лице и на търсещото убежище лице в приемащата държава членка
Представлява ли единият от родителите член на семейството и когато според обстоятелствата в конкретния случай влизането не е имало за цел действително да се поеме отговорността по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] за лице, на което е предоставена международна закрила и което все още е непълнолетно и не е семейно
б) Доколкото на въпрос 3, буква а) следва да се отговори в смисъл, че се изисква семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права да е възобновен, от значение ли е към кой момент е настъпило възобновяването
Следва ли в това отношение да се вземе предвид по-специално обстоятелството дали семейният живот е възобновен в рамките на определен период от време след влизането на търсещото убежище лице, към момента на подаването на молбата от страна на търсещото убежище лице или към момент, в който ползващото се със закрила лице все още е било непълнолетно
4. Престава ли търсещото убежище лице да има качеството на член на семейството по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] на датата, на която ползващото се със закрила лице навърши пълнолетие и следователно със свързаното с това отпадане на отговорността за лице, което е непълнолетно и не е семейно
При отрицателен отговор на този въпрос: продължава ли да съществува това качество на член на семейството (и свързаните с него права) неограничено във времето и след тази дата или то отпада след определен период от време (при утвърдителен отговор: какъв период от време?) или при настъпването на определени събития (при утвърдителен отговор: кои събития?)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/19: Alvarez y Bejarano и др./Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Допустимо ли е Общият съд да ограничи съдебния контрол върху законосъобразността на разпоредбите на Регламент № 1023/2013 само до проверка за произвол или явно несъответстващо разграничение, когато се твърди нарушение на принципа на равно третиране?
Съответства ли на принципа на равно третиране различното третиране на длъжностните лица и служителите, които не получават надбавка за експатриране или за пребиваване в чужда държава, спрямо тези, които получават такава надбавка, по отношение на правото на дни за пътуване и възстановяване на пътни разноски?
Пропорционални ли са разпоредбите на Регламент № 1023/2013 относно обвързването на правото на дни за пътуване и възстановяване на пътни разноски със статуса на експатрирано или пребиваващо в чужда държава лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/19: Deutsche Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Необходимо ли е Комисията да докаже, че достъпът до абонатната линия на господстващия оператор е абсолютно необходим за алтернативните оператори, за да се квалифицират ограниченията на този достъп като злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е установяването на способност за упражняване на решаващо влияние от страна на дружеството майка върху дъщерното дружество, за да се носи отговорност за злоупотреба с господстващо положение, или е необходимо да се докаже и действително упражняване на такова влияние?
Изисква ли се, за да се носи отговорност от дружество майка за нарушение, извършено от дъщерното му дружество, последното да е изпълнявало по същество указанията на дружеството майка?
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя поради краткия срок за изразяване на становище по нови обстоятелства, съобщени от Комисията в хода на административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-845/19: Okrazhna prokuratura – Varna, Заключение от 24 март 2021 г.
1. Приложима ли е [Директива 2014/42] и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на РБ и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в РБ?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, какво следва да се разбира под понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“, съобразно чл. 2, § 1 от Директива [2014/42] и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него, може ли да съставлява такава?
3. Следва ли чл. 2 от Директива [2014/42] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по чл. 53, ал. 2 от [НК], която не предвижда отнемане на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“?
4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от [НПК], даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/19: Frenetikexito, Определение от 23 март 2021 г.
Може ли освобождаването по член 132, параграф 1, буква c) от Директива 2006/112 да се прилага за услуги, които само косвено или отдалечено биха могли да предотвратят определени патологии, при липса на конкретен риск от увреждане на здравето?
Допустимо ли е разширително тълкуване на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква c) от Директива 2006/112, извън целта на законодателя и изискването за стриктно тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/19: Kuoni Travel, Съдебно решение от 18 март 2021 г.
Следва ли член 5, параграф 2, трето тире от Директива 90/314, доколкото предвижда основание за освобождаване на организатора на пакетно туристическо пътуване от отговорност за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за такова пътуване, сключен между този организатор и потребител и уреден от тази директива, да се тълкува в смисъл, че в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на тези задължения в резултат на действия на служител на доставчик на услуги, изпълняващ посочения договор, този служител трябва да се счита за доставчик на услуги и че организаторът може да се освободи от отговорност за такова неизпълнение или неточно изпълнение в приложение на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/19: Frenetikexito, Съдебно решение от 4 март 2021 г.
Следва ли за целите на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 да се приеме, че здравната дейност, и по-конкретно услугата в областта на храненето, е съпътстваща дейността в областта на фитнеса и поддържането на добро физическо състояние и следователно тази съпътстваща доставка трябва да бъде данъчно третирана по същия начин като основната доставка, или напротив — следва да се приеме, че здравната дейност, и по-конкретно услугата в областта на храненето, и дейността в областта на фитнеса и поддържането на добро физическо състояние са отделни и самостоятелни, така че спрямо тях следва да се прилагат съответните данъчни режими, предвидени за всяка от тези дейности?
Необходимо ли е за целите на прилагането на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, изброените в посочената разпоредба услуги да са действително предоставени, или за прилагането на освобождаването е достатъчно тези услуги само да са предоставени на разположение на клиентите, така че използването им да зависи единствено от волята на съответния клиент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.