всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - втори състав

Съдебен състав – Съд – втори състав

Дело C-558/16: Mahnkopf, Заключение от 13 декември 2017 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на Регламента („наследяване в случай на смърт“) попадат и разпоредби на националното право, като член 1371, параграф 1 от BGB, който урежда въпроси, свързани с режима на имуществени отношения между съпрузи след смъртта на един от съпрузите чрез увеличаване на наследствения дял по закон на преживелия съпруг?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 68, буква л) и член 67, параграф 1 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че наследственият дял на преживелия съпруг, дори когато една част от него е резултат от увеличение въз основа на разпоредба, свързана с режима на имуществени отношения между съпрузи, като член 1371, параграф 1 от BGB, може да се посочи изцяло в европейското удостоверение за наследство?
При отрицателен отговор по принцип, може ли по изключение да се отговори утвърдително за фактически състав, при който:
а) целта на удостоверението за наследство се ограничава до предявяване на права на наследниците в конкретна друга държава членка във връзка с находящ се там недвижим имот на наследодателя и
б) въпросите, свързани с наследяването (членове 4 и 21 от Регламент № 650/2012), и — независимо кои стълкновителни норми се прилагат — въпросите, свързани с режимите на имуществените отношения между съпрузите, се решават съгласно едно и също национално законодателство?
3) Ако на първите два въпроса се отговори отрицателно, трябва ли член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че увеличеният въз основа на разпоредба, свързана с режима на имуществени отношения между съпрузите, наследствен дял на преживелия съпруг може изцяло да се посочи — но поради увеличението само информативно — в европейското удостоверение за наследство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-557/16: Astellas Pharma, Заключение от 7 декември 2017 г.

1. Трябва ли член 28, параграф 5 и член 29, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО […] да се тълкуват в смисъл, че при предоставяне на национално разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт в рамките на децентрализираната процедура за получаване на разрешение съгласно член 28, параграф 3 от Директивата компетентният орган на съответната държава членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт?
2. Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при предоставяне на национално разрешение за търговия компетентният орган на държавата членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт:
— трябва ли все пак съд на тази държава членка при разглеждане на жалбата на титуляря на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт да провери началната дата на срока за защита на данните, или за съда се прилага същото ограничение както за органа на държавата членка,
— как в този случай пред въпросния съд на държавата членка е защитено правото на титуляря на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Директива 2001/83 по отношение на защитата на данните,
— обхващат ли средствата за ефективна правна защита задължението на съда на държавата членка да провери дали предоставеното в други държави членки първоначално разрешение за търговия е издадено в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/16: Комисия/Xinyi PV Products (Anhui), Заключение от 5 декември 2017 г.

Грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент
Нарушаване на задължението за мотивиране
Процесуални нарушения

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-224/16: AEBTRI, Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.

Компетентен ли е Съдът, с цел предотвратяване на противоречиви съдебни решения, да тълкува, по обвързващ за юрисдикциите на държавите членки начин, Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, когато се касае за областта, уредена от член 8 и член 11 от тази Конвенция, при преценка за наличие на отговорност на гарантираща асоциация, регламентирана и в член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане?
Тълкуването на член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане във връзка с член 8, параграф 7 (сега член 11, параграф 2) и обяснителните бележки към тях от Конвенцията ТИР позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия, при настъпила изискуемост на вземанията по член 8, параграфи 1 и 2 от Конвенцията ТИР, митническите органи са изискали в рамките на възможното, плащането им от титуляря на карнета ТИР, пряко дължащ тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация?
Получателят, който е придобил или задържал стока, за която знае, че е превозена под покритието на ТИР карнет, за която не е установено да е представена и манифестирана пред получаващото митническо учреждение (митница по направление), следва ли да се счита, само поради тези обстоятелства, че е лице, което е трябвало да знае, че стоката е била отклонена от митнически надзор и да бъде признат за солидарен съдлъжник по смисъла на член 203, параграф 3, трето тире във връзка с член 213 от Митническия кодекс?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, бездействието на митническата администрация да изиска плащане на митническото задължение от този получател, пречка ли е за реализиране на отговорността, регламентирана и в член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане, на гарантираща асоциация по член 1, буква р) от Конвенцията ТИР?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/16: Kozuba Premium Selection, Съдебно решение от 16 ноември 2017 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква й) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба (член 43, параграф 1, точка 10 от [Закона за ДДС]) […], съгласно която от ДДС се освобождава доставката на сгради, строежи или части от тях, освен когато:
a) доставката е извършена в рамките на първото обитаване или преди това;
б) между първото обитаване и доставката на сградата, строежа или на част от тях е изтекъл срок, по-кратък от 2 години;
доколкото член 2, точка 14 [от Закона за ДДС] определя, че „първото обитаване“ е отдаването за ползване при изпълнение на облагаеми доставки, за първоначалния приобретател или ползвател, на сградата, строежа или част от тях след тяхното:
a) завършване или
б) подобряване, ако разходите за подобренията по смисъла на разпоредбите относно подоходното облагане представляват не по-малко от 30 % от първоначалната стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-306/16: Maio Marques da Rosa, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

Трябва ли в случая на работещи на смени и почиващи по график работници в търговски обект, който е отворен всеки ден от седмицата, но не 24 часа в денонощието, денят за задължителна почивка, на който работникът има право, да се предоставя непременно в рамките на всеки седемдневен период, тоест най-късно на седмия ден, следващ шест последователни работни дни?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуване, съгласно което спрямо тази категория работници работодателят е свободен да избира през кои дни от всяка седмица да им предоставя полагащата им се почивка, така че работникът може да бъде принуден да работи до десет дни последователно (например от сряда, след като е почивал в понеделник и вторник, до петък на следващата седмица и после да почива в събота и неделя), без да получава възнаграждение за извънреден труд?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуването, че непрекъсната 24‑часова почивка може да се предоставя във всеки календарен ден в рамките на определен период от седем календарни дни, както и че следващият период на непрекъсната 24‑часова почивка (към която се добавят единадесетте часа междудневна почивка) също може да се предоставя във всеки календарен ден в рамките на периода от седем календарни дни, следващ първия описан период?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби, като се има предвид и член 16, буква а) от Директива 2003/88, тълкуване, съгласно което, вместо непрекъсната 24‑часова почивка (към която се добавят 11‑те часа междудневна почивка) в рамките на всеки седемдневен период, работникът може да ползва два периода — последователни или не — на 24‑часова непрекъсната почивка през който и да е от четири календарни дни в рамките на определен референтен период от четиринадесет календарни дни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/16: A и S, Заключение от 26 октомври 2017 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Y. BOT представено на 26 октомври 2017 година ( 1 ) Дело C‑550/16 A S срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам, Нидерландия) „Преюдициално запитване — Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ — Право на бежанеца да се събере с родителите си — Разрешение за временно пребиваване — Бежанец на възраст под 18 години в момента на влизането и на подаването на молбата за убежище и на възраст над 18 години в момента на подаване на заявлението за събиране на семейството — Релевантна дата за преценката дали става въпрос за непридружено малолетно или непълнолетно лице“ I. Въведение 1. Коя е релевантната дата за преценката дали става въпрос за непридружено малолетно или непълнолетно дете? Има ли гражданин на трета страна, влязъл малолетен или непълнолетен на територията на държава членка и получил убежище едва след навършване на пълнолетие, право на събиране на семейството като непридружено малолетно или непълнолетно лице? Това са въпросите, на които по същество се иска да отговори Съдът в настоящото дело. 2. Това дело ще бъде повод за Съда да се произнесе относно защитата, която трябва да се предостави на лица, влезли малолетни или непълнолетни в Европейския съюз, които получават статут на бежанец след навършване на пълнолетие по време на разглеждането на молбата им за закрила и започват — след получаването на този статут — ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/16: I, Съдебно решение от 26 октомври 2017 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Транспорт — Свидетелство за управление — Директива 2006/126/ЕО — Член 2, параграф 1 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление — Понятие за свидетелство за управление — Удостоверение за положен изпит за свидетелство за управление (certificat d’examen du permis de conduire (CEPC), което дава право на притежателя си да управлява моторно превозно средство на територията на издалата го държава членка преди връчването на окончателното свидетелство за управление — Положение, при което притежателят на CEPC управлява превозно средство в друга държава членка — Задължение за признаване на CEPC — Санкции, наложени на притежателя на CEPC за управлението на превозно средство извън територията на държавата членка, издала посоченото CEPC — Пропорционалност“ По дело C‑195/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Kehl (Районен съд Кел, Германия) с акт от 24 март 2016 г., постъпил в Съда на 7 април 2016 г., в рамките на наказателно производство срещу I, в присъствието на: Staatsanwaltschaft Offenburg, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за нидерландското правителство, от B. Koopman и K. Bulterman, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от G. Braun и N. Yerrell, в качеството ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-533/16: Volkswagen, Заключение от 26 октомври 2017 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA представено на 26 октомври 2017 година ( 1 ) Дело C‑533/16 Volkswagen AG срещу Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен на доставчици — Доставка на стоки, които не подлежат на облагане с ДДС — Начисляване на ДДС за извършени доставки с отделни фактури — Отказване на правото на приспадане поради изтичане на преклузивния срок“ 1. Правото на приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС) е разглеждано от Съда в отговор на многобройни преюдициални запитвания. В настоящия случай, отправеното от запитващата юрисдикция запитване се отнася до срока, в който приспадането на посочения данък може да бъде осъществено. 2. Проблемът, пред който е изправен националният съд, произтича от обстоятелството, че в периода 2004—2010 г. Volkswagen AG е получило от няколко предприятия доставки на стоки, за които в съответните фактури не е начислен ДДС. Двете страни по сделките погрешно са приели, че тези доставки не са облагаеми, тъй като става въпрос за финансова компенсация. 3. След като през 2010 г. признават грешката, доставчиците начисляват ДДС на Volkswagen, като този път издават съответните фактури с посочване на начисления данък и същевременно подават допълнителна декларация по ДДС за внасянето му в бюджета. Volkswagen подава искане за приспадане на платения ДДС, но данъчната администрация признава това искане само за част от претендираните периоди и отхвърля претенцията за останалите, тъй като срокът за упражняване ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/15: Protect Natur-, Arten- und Landschaftschutz Umweltorganisation, Заключение от 12 октомври 2017 г.

1) Член 4 от [Рамковата директива за водите] или самата [Рамкова директива за водите] предоставя ли на организация за опазване на околната среда в рамките на производство, в което не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда съгласно [Директивата за ОВОС], права, за чиято защита тази организация да има достъп до административни или съдебни процедури по смисъла на член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Изискват ли разпоредбите на Орхуската конвенция позоваването на тези права да е възможно още в хода на производството пред административния орган, или е достатъчно да е налице възможността за предоставяне на ефективна съдебна защита срещу решението на административния орган?
3) Допустимо ли е националното процесуално право (член 42 от AVG) да задължава организацията за опазване на околната среда да предявява своевременно възраженията си за първи път не с подадената до административния съд жалба, а още в хода на производството пред административните органи, и ако това не бъде направено, тя да губи качеството си на страна и да няма право на обжалване пред административен съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16162636465347 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form