Съд - втори състав

1) Трябва ли следните разпоредби от правото на Съюза — а именно [член 169 ДФЕС], член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)][…], член 7, параграфи 1 и 2 във връзка с член 8 от [Директива 93/13], както и съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета — да се тълкуват в смисъл, че не допускат (и изключват прилагането на) национална правна уредба, която установява допълнителни изисквания в ущърб на страна в съдебно производство (ищец или ответник), която в периода между 1 май 2004 г. и 26 юли 2014 г. е сключила като потребител договор за кредит, съдържащ неравноправна клауза, която допуска едностранно увеличаване на лихвите, разходите и комисионите или е свързана с разликата между курс „продава“ и курс „купува“, като се има предвид, че в съответствие с тези допълнителни изисквания, за да могат да се упражнят по съдебен ред правата, произтичащи от недействителността на посочените договори, сключени с потребител, и в частност за да може съдът да разгледа спора по същество, е необходимо подаването на писмена молба по гражданскопроцесуален ред (по-конкретно искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск) с точно определено съдържание, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да подава такава писмена молба с точно определено съдържание?
2) Независимо от това дали Съдът ще отговори утвърдително или отрицателно на първия въпрос, който е по-общ от втория, трябва ли изброените в първия въпрос разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат по отношение на страна в съдебно производство, която като потребител е сключила договор за кредит като посочения в първия въпрос, да се прилагат следните задължителни допълнителни изисквания (по букви а)—в):
a) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страната в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество само ако с тази молба съответната страна иска от съда не само да установи, че посочения в първия въпрос договор за кредит, сключен с потребител, е частично или изцяло недействителен, но и да постанови, че настъпват правните последици на пълната недействителност, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
б) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страна в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество само ако с тази молба съответната страна иска от съда да установи, че посоченият в първия въпрос договор, сключен с потребител, е изцяло недействителен, но извън това не иска той да постанови възстановяване на положението, предхождащо сключването на договора, като една от правните последици на пълната недействителност, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
в) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страна в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество, само ако съдържа изключително сложно от математическа гледна точка (дефинирано в националното право) приключване на сметката за периода от възникване на договорното правоотношение до предявяване на иска, което приключване освен това трябва да бъде извършено при отчитане на правилата за преобразуване в унгарски форинти, и да съдържа аритметически проверима подробна разбивка, в която се посочват предвидените в договора месечни вноски с настъпил падеж, погасените от ищеца месечни вноски, размерът на месечните вноски с настъпил падеж, който би бил дължим, ако не се вземе предвид недействителната клауза, разликата между тези стойности, както и крайната сума, която страната, която е сключила като потребител договор като посочения в първия въпрос, още дължи на кредитната институция или, евентуално, е надвнесла, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
3) Трябва ли изброените в първия въпрос разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че с нарушаването им чрез въвеждането на посочените по-горе (в първия и втория въпрос) допълнителни изисквания същевременно се нарушават членове 20, 21 и 47 от [Хартата], като се има предвид също (отчасти и във връзка с първия и втория въпрос), че съгласно решения от 5 декември 2000 г., Guimont (C‑448/98, EU:C:2000:663, т. 23), и от 10 май 2012 г., Duomo Gpa и др. (C‑357/10—C‑359/10, EU:C:2012:283, т. 28), както и на определение от 3 юли 2014 г., Tudoran (C‑92/14, EU:C:2014:2051, т. 39), правото на Съюза в областта на защитата на потребителите трябва да се прилага от националните съдилища и в случаи, които не са трансгранични, тоест са изцяло вътрешни, или трябва да се счита, че разглежданият случай е трансграничен, доколкото посочените в първия въпрос договори за кредит са „основани на чуждестранна валута“?