Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-56/16: EUIPO/Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Допустимо ли е националното право да предоставя допълнителна защита на наименования за произход на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че марката „PORT CHARLOTTE“ не използва и не се позовава на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че използването на марката „PORT CHARLOTTE“ не представлява „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/16: Nogueira и др., Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Следва ли член 19, точка 2, буква а) от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че когато лице — член на летателния персонал на авиокомпания или предоставено ѝ на разположение — предяви иск, понятието „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на тази разпоредба е отъждествимо за целите на установяване на компетентността на сезирания съд с понятието „основна база“ по смисъла на приложение III към Регламент № 3922/91?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/15: Gavrilescu, Заключение от 14 септември 2017 г.
Допуска ли член 267 [ДФЕС], по силата на който националните юрисдикции са свободни да сезират [Съда], разпоредба като съдържащата се в член 406 от Гражданския процесуален кодекс, която не забранява изрично оттеглянето на иск или жалба след сезиране на [Съда], а това оттегляне лишава националния съд от възможността да се произнесе по твърдения неравноправен характер на клаузите?
Допуска ли член 267 [ДФЕС] разпоредба от националното право като член 414 от румънския Граждански процесуален кодекс, която разрешава на въззивна юрисдикция в рамките на производство по частна жалба да осъществи контрол върху определение за спиране на производството, когато с това определение нисшестоящият съд е решил да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/15: The Trustees of the BT Pension Scheme, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предоставят права на акционер — получател на дивиденти, квалифицирани като „дивиденти от чуждестранни доходи“ (foreign income dividend), който е местно лице на същата държава членка като дружеството, което разпределя тези дивиденти, като се има предвид по-специално решение от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation (C‑446/04, EU:C:2006:774)?
Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
а) акционерът не подлежи на облагане с данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/16: Schweppes, Заключение от 12 септември 2017 г.
1) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или почти идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства?
2) Съвместима ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП, създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта?
3) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни с регистрираните в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на марката, когато поне в една държава членка, в която е притежател на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти?
4) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят А на марката Х, регистрирана в една държава членка, да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка Y, идентична на марката Х, от друг притежател Б, който я предлага на пазара, и:
– двамата притежатели A и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х,
– двамата притежатели A и Б поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, или
– двамата притежатели А и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/16: Ouhrami, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба продължителност на забраната за влизане, която по принцип не надвишава пет години, трябва да се изчислява от датата на постановяване на тази забрана или от датата, на която заинтересованото лице действително е напуснало територията на държавите членки, или от друга дата?
Трябва ли с оглед на прилагането на преходния правен режим член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че в резултат на тази разпоредба приетите преди влизането в сила на посочената директива решения — чиято правна последица се състои в това, че адресатът е длъжен да пребивава извън Нидерландия десет поредни години, докато забраната за влизане се определя, като надлежно се вземат предвид всички обстоятелства, от значение за отделния случай, и подлежи на обжалване — вече не пораждат правно действие, ако към момента, в който посочената директива е трябвало да бъде транспонирана, или към момента, в който е било констатирано, че адресатът на това решение пребивава в Нидерландия, продължителността на посоченото задължение е надвишила посочената в тази разпоредба продължителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/16: Polkomtel, Заключение от 26 юли 2017 г.
1) Трябва ли член 13 във връзка с член 8, параграф 4 от [Директивата за достъпа] в първоначалната им редакция да се тълкуват в смисъл, че когато на оператор със значителна пазарна сила се наложи задължение за ориентиране на цените на предоставяни от него услуги към себестойността им, националният регулаторен орган може — с цел да повиши ефективността и да благоприятства устойчивата конкуренция — да му определи цени за тези услуги под себестойността им, след като провери включените в нея разходи и установи, че те са пряко свързани с услугите?
2) Трябва ли член 13, параграф 3 и член 8, параграф 4 от [Директивата за достъпа] в първоначалната им редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че националният регулаторен орган може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — задължение да определя тези цени ежегодно и въз основа на най-актуалните данни за разходите си, като преди да започне да прилага в търговската си дейност така определените от него цени, да трябва да ги съобщи на националния регулаторен орган, заедно с обосновка за разходите си?
3) Трябва ли член 13, параграф 3 от [Директивата за достъпа] в първоначалната му редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че националният регулаторен орган може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — да промени съответно цените си само в случаите, когато първо сам ги е определил, а след това е започнал да ги прилага, или също и в случаите, когато операторът прилага вече определени от националния регулаторен орган цени, но от обосновката за разходите за периода след определянето им е видно, че вече определената от националния регулаторен орган цена е по-висока от направените от оператора разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/16: Sacko, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Следва ли Директива 2013/32/ЕС (по-конкретно членове 12, 14, 31, 46) да се тълкува в смисъл, че допуска процедура като италианската (предвидена в член 19, алинея 9 от Законодателен декрет № 150/2011), при която съдебният орган, сезиран от търсещото убежище лице — чиято молба, в резултат на цялостно разглеждане, включващо изслушване, е отхвърлена от натоварения с разглеждане на молбите за убежище административен орган — може да отхвърли направо съдебната жалба, без да трябва да провежда ново изслушване на молителя, когато жалбата е явно неоснователна и няма никаква възможност за преодоляване на отказа на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/16: Ornua, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.
1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка на [ЕС] да забрани, в предвидените в този член случаи, на трето лице да използва в търговията знак без негово съгласие, да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато поради проявената от притежателя търпимост по-ранната марка на [ЕС] и сходни национални марки години наред мирно са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се екстраполира върху други държави членки или върху целия Съюз с оглед на единното третиране, което предполага марката на [ЕС]?
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите, в които е било налице съвместното съществуване, за да се прецени вероятността от объркване, като липсата на такова объркване в тези държави членки се екстраполира върху друга държава членка или върху целия Съюз?
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка и оспорваният знак са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази търпимост от страна на притежателя към използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да бъде екстраполирана върху останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали поради единното третиране, което предполага марката на [ЕС], трето лице има основание да използва по-късния знак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.