Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-93/16: Ornua, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.
1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка на [ЕС] да забрани, в предвидените в този член случаи, на трето лице да използва в търговията знак без негово съгласие, да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато поради проявената от притежателя търпимост по-ранната марка на [ЕС] и сходни национални марки години наред мирно са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се екстраполира върху други държави членки или върху целия Съюз с оглед на единното третиране, което предполага марката на [ЕС]?
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите, в които е било налице съвместното съществуване, за да се прецени вероятността от объркване, като липсата на такова объркване в тези държави членки се екстраполира върху друга държава членка или върху целия Съюз?
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка и оспорваният знак са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази търпимост от страна на притежателя към използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да бъде екстраполирана върху останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали поради единното третиране, което предполага марката на [ЕС], трето лице има основание да използва по-късния знак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/16: Nowak, Заключение от 20 юли 2017 г.
1) Може ли информацията, записана в/като отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, да се квалифицира като лични данни по смисъла на Директивата за защита на данните?
2) При отговор на първия въпрос в смисъл, че цялата или част от информацията може да бъде квалифицирана като лични данни по смисъла на тази директива, какви фактори са релевантни, за да се прецени дали в конкретен случай такава писмена работа представлява лични данни, и каква тежест трябва да се придаде на тези фактори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/15: Umweltverband WWF Österreich, Определение от 14 юли 2017 г.
Прекратява ли се производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване поради отпадане на предмета на главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/16: Túrkevei Tejtermelő Kft., Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Противоречи ли на член 191 ДФЕС и на разпоредбите на Директива 2004/35 национална правна уредба, която отвъд принципа „замърсителят плаща“ позволява на административния орган за защита на околната среда да потърси от собственика особена форма на отговорност за отстраняването на екологичните щети, без да е длъжен преди това да прецени по същество въпроса дали има причинна връзка между поведението на това лице (оператор) и замърсяването?
При отрицателен отговор на първия въпрос: ако предвид замърсяването на въздуха не е необходимо да се отстраняват екологични щети, допустимо ли е да се налага глоба в областта на опазването на качеството на въздуха въз основа на по-строга правна уредба на държавата членка по смисъла на член 16 от Директива 2004/35 и член 193 ДФЕС, или тази по-строга уредба не може да води до налагане на глоба с чисто санкционен характер на собственика, който не е виновен за замърсяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/16: Hanssen Beleggingen, Заключение от 13 юли 2017 г.
Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от регламент [Брюксел I] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред OBPI, че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/16: INGSTEEL и Metrostav, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
1) Съответстват ли на целта, по-специално на член 47, параграф 1, буква а) и параграф 4 от Директива [2004/18] действията на национален възлагащ орган, който е приел по отношение на обществена поръчка с прогнозна стойност от 3 милиона евро, че оферентът не отговаря на изискванията за икономическото и финансово състояние въз основа на представена от него клетвена декларация и на предоставена от банката информация, съгласно която оферентът може да получи специален нецелеви банков кредит, чиято максимална стойност надвишава стойността на обществената поръчка?
2) Може ли положението на пазара на банковите услуги в една държава членка, при което банката поема ангажимент за отпускане на кредит с уговорката, че ще предостави финансовите средства след изпълнението на предвидените в договора за кредит условия, които към момента на обществената поръчка не са конкретизирани, да представлява „обективна причина“ по смисъла на член 47, параграф 5 от посочената Директива 2004/18, поради която оферентът не може да представи исканите от възлагащия орган документи, т.е. възможно ли е при такова положение оферентът да докаже своето икономическо и финансово състояние с клетвена декларация, удостоверяваща съществуването на достатъчно кредитно правоотношение с банката?
3) Може ли в производството по обжалване на решението на националния орган за възлагане на обществени поръчки, с което се изключва един оферент, обстоятелството, че различните договори вече са почти изцяло изпълнени от спечелилия поръчката оферент, да се счита за обективна пречка, поради която националният правораздавателен орган не може да приложи разпоредбата на член 47, първа и втора алинея от [Хартата] на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, параграф 1 и член 2, параграфи 3, 6, 7 и 8 от Директива [89/665]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/16: Bayerische Motoren Werke, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Може ли по смисъла на член 24 от Регламент [№ 44/2001] повдигането на възражение за липса на компетентност на националния съд, който разглежда делото, направено преюдициално, но при условията на евентуалност спрямо други преюдициални процесуални възражения и при всички случаи преди въпросите по съществото на спора, да се тълкува като приемане на компетентността?
Трябва ли фактът, че член 82, параграф 4 от Регламент [№ 6/2002] не предвижда алтернативни съдилища за разглеждане на спорове във връзка с отрицателни установителни искове, спрямо предвидената в член 82, параграф 1 от същия регламент компетентност на съда по местоживеене на ответника, да се тълкува в смисъл, че е предоставена изключителна компетентност за разглеждане на такива спорове?
За отговора на [втория въпрос] необходимо ли е да се тълкуват нормите за изключителна компетентност в Регламент [№ 44/2001], в частност член 22, който предвижда хипотезите на тази компетентност, сред които са споровете относно регистрацията или недействителността на патенти, марки и дизайни, но не и споровете във връзка с отрицателните установителни искове, както и член 24, който предвижда възможност за ответника да избере друг съд, с изключение на случаите, в които компетентността на съда произтича от други разпоредби на регламента, вследствие на което е компетентен съдът, сезиран от ищеца?
Дали становището, застъпено от Съда в Решение от 25 октомври 2012 г. [Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:664)] относно приложимостта на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], има общ и абсолютен характер и е приложимо за всички дела по отрицателни установителни искове за непозволено увреждане, включително за исковете за констатиране на липса на нарушение на промишлен дизайн на Общността
Като последица от това приложимо ли е в случая правилото за компетентност, посочено в член 81 от Регламент [№ 6/2002], или предвиденото в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], или ищецът може да избере компетентната юрисдикция?
Ако в спор относно промишлен дизайн на Общността бъдат направени искания за констатиране на злоупотреба с господстващо положение и на нелоялна конкуренция, които са свързани с този спор, доколкото тяхното уважаване предполага предварително уважаване на отрицателния установителен иск, може ли тези претенции да бъдат разгледани заедно с последния иск от същия съд съгласно разширително тълкуване на член 28, параграф 3 от Регламент [№ 44/2001]?
Представляват ли двете искания [посочени в предходния въпрос] хипотеза на деликтна отговорност
При утвърдителен отговор, могат ли същите да повлияят на приложимостта в конкретния случай на Регламент [№ 44/2001] (член 5, точка 3) или на Регламент [№ 6/2002] що се отнася до съдебната компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/16: AEBTRI, Заключение от 5 юли 2017 г.
1) Компетентен ли е Съдът, с цел предотвратяване на противоречиви съдебни решения, да тълкува, по обвързващ за юрисдикциите на държавите членки начин, [Конвенция ТИР], когато се касае за областта, уредена от член 8 и член 11 от тази Конвенция, при преценка за наличие на отговорност на гарантираща асоциация, регламентирана и в член 457, параграф 2 от [Регламента за прилагане]?
2) Тълкуването на член 457, параграф 2 от [Регламента за прилагане] във връзка с член 8, параграф 7 (сега член 11, параграф 2) и обяснителните бележки към тях от [Конвенцията ТИР], позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия, при настъпила изискуемост на вземанията по член 8, параграфи 1 и 2 от [Конвенцията ТИР], митническите органи са изискали в рамките на възможното, плащането им от титуляря на карнета ТИР, пряко дължащ тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация?
3) Получателят, който е придобил или задържал стока, за която знае, че е превозена под покритието на ТИР карнет, за която не е установено да е представена и манифестирана пред получаващото митническо учреждение (митница по направление), следва ли да се счита, само поради тези обстоятелства, че е лице, което е трябвало да знае, че стоката е била отклонена от митнически надзор и да бъде признат за солидарен съдлъжник по смисъла на член 203, параграф 3, трето тире във връзка с член 213 от Митническия кодекс на Общността?
4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен, бездействието на митническата администрация да изиска плащане на митническото задължение от този получател, пречка ли е за реализиране на отговорността, регламентирана и в член 457, параграф 2 от [Регламента за прилагане] на гарантираща асоциация по член 1, [буква р)] [от Конвенцията ТИР]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/16: Kozuba Premium Selection, Заключение от 4 юли 2017 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба (член 43, параграф 1, точка 10 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите [Ustawa o podatku od towarów i usług], Dz. U. бр. 54, позиция 535, изменен, наричан по-нататък „[Законът за ДДС]“), съгласно която от ДДС се освобождава доставката на сгради, строежи или части от тях, освен когато:
a) доставката е извършена в рамките на първото обитаване или преди това;
б) между първото обитаване и доставката на сградата, строежа или на част от тях е изтекъл срок, по-кратък от 2 години,
доколкото член 2, точка 14 [от Закона за ДДС] определя, че първото обитаване е отдаването за ползване при изпълнение на облагаеми доставки на първоначалния приобретател или ползвател на сградата, строежа или част от тях, след тяхното:
a) завършване, или
б) подобряване, ако разходите за подобренията по смисъла на разпоредбите относно подоходното облагане представляват не по-малко от 30 % от първоначалната стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/15: E.ON Biofor Sverige, Съдебно решение от 22 юни 2017 г.
Трябва ли понятията „масов баланс“ и „смес“ в член 18, параграф 1 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са задължени да разрешат търговия с биогаз помежду си посредством взаимосвързана газова мрежа?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е в такъв случай посочената разпоредба с член 34 ДФЕС, макар да е налице вероятност нейното прилагане да доведе до ограничаване на търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.