Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-56/16: EUIPO/Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, Заключение от 18 май 2017 г.
Неправилно прилагане на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 и член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, доколкото Общият съд е приел, че защитените наименования за произход (ЗНП) могат да се ползват от допълнителна и паралелна на предоставената от правото на Съюза закрила по националното право.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 118м, параграф 2, буква а) от Регламент № 491/2009, доколкото Общият съд е приел, че оспорената марка не използва, нито се позовава на ЗНП Porto/Port и не е необходимо да се преценява известността му.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 491/2009, доколкото Общият съд е приел, че използването на оспорената марка не предполага „злоупотреба, имитация или позоваване“ на ЗНП Porto/Port.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/16: Kubicka, Заключение от 17 май 2017 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква к), член 1, параграф 2, буква л) или член 31 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат отказ да се признаят вещноправните последици на предвидения в приложимия наследствен закон виндикационен завет (legatum per vindicationem), когато този завет се отнася до правото на собственост върху недвижим имот с местонахождение в държава членка, чието право не познава института на завета с пряко вещноправно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/16: I, Заключение от 16 май 2017 г.
1) Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се признава придобито в друга държава членка разрешение за управление на моторни превозни средства, по-специално когато това разрешение е придобито съгласно изискванията на Директива 2006/126?
2) Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се признава удостоверителен документ, издаден от друга държава членка на притежател на разрешение за управление на моторни превозни средства, придобито в тази друга държава членка съгласно изискванията на Директива 2006/126, въпреки че тази държава членка е предвидила, че удостоверителният документ е валиден само за определен срок и само на нейна територия, и въпреки че освен това удостоверителният документ не отговаря на изискванията на Директива 2006/126 във връзка с образеца на свидетелство за управление на моторни превозни средства?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която водачът следва да бъде наказан за престъплението управляване на моторно превозно средство без право за управление, макар че в друга държава членка той е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Директива 2006/126, без обаче да може да докаже това с удостоверителен документ, съответстващ на утвърдения с Директива 2006/126 образец на свидетелство за управление?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, доколкото в тази държава окончателното свидетелство за управление се издава на кандидата веднага след успешното полагане на практическия изпит, следва да се накаже за извършено административно нарушение водачът, който в друга държава членка е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Директива 2006/126, но е управлявал моторно превозно средство, без да носи със себе си окончателно свидетелство за управление като доказателство за придобитата правоспособност, тъй като такова свидетелство все още не му е било издадено поради особеностите на процедурата за издаване на окончателното свидетелство за управление в тази държава членка, върху които водачът не може да влияе, а вместо него е носел административно удостоверение, че е изпълнил изискванията за придобиването на разрешение за управление на моторни превозни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/16: Posnania Investment, Съдебно решение от 11 май 2017 г.
Прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот (вещ) от данъчнозадължено лице:
а) в полза на държавата — за покриване на просрочени задължения за републикански данъци;
б) в полза на общини, окръзи или области — за покриване на просрочени задължения за местни данъци, вследствие от което съответните данъчни задължения се погасяват, представлява ли облагаема сделка (възмездна доставка на стоки) по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива[та] [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/16: HanseYachts, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Когато процесуалното право на държава членка предвижда самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, в рамките на което по разпореждане на съда бъде възложена експертиза на вещо лице, [в частност] „expertise judiciaire по френското право“, и когато в тази държава членка се заведе подобно самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, като впоследствие в същата държава членка въз основа на установеното в самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства се образува исково производство между същите страни:
Представлява ли в този случай документът, с който се образува самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства, „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001
Или едва документът, с който се предявява искът, следва да се счита за „документ за образуване на производството или равностоен документ?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/16: Rīgas satiksme, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Следва ли изразът „е необходимо за целите на законните интереси, преследвани […] от трето лице или лица, на които се разкриват данните“ — съдържащ се в член 7, буква е) от Директива 95/46 — да се тълкува в смисъл, че националната полиция е длъжна да предостави на Rīgas satiksme исканите от него лични данни, които са необходими за предявяването на граждански иск?
Има ли значение за отговора на този въпрос фактът, че — видно от материалите по делото — пътникът в таксито, за когото Rīgas satiksme иска да получи данни, не е навършил пълнолетие към момента на произшествието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/16: Merck, Заключение от 3 май 2017 г.
1) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
2) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин в целия свят, и следователно и в Съюза, чрез едно и също потребителско име, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
3) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
4) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която е направено позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
5) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз уебсайтове с едно и също име на домейн, предявен пред „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн — е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
6) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза — предявен пред „юрисдикция [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на национална марка, която е идентична и валидна за идентични стоки както марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
7) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че при наличие на идентичност на марките от формулировката „когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги“ следва, че „юрисдикцията, сезирана втора“ не е компетентна само доколкото марката на Европейския съюз и съответната национална марка са регистрирани за едни и същи стоки и/или услуги или „юрисдикцията, сезирана втора“ изцяло не е компетентна дори ако марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред този съд, се отнася и за други — незащитени от другата, национална марка — стоки и/или услуги, при които може да има идентичност или сходство на оспорваните действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/16: Andriciuc и др., Заключение от 27 април 2017 г.
1. Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?
2. Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13/ЕИО да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?
3. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, който не е бил предмет на преговори и по силата на който кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/16: Nogueira и др., Заключение от 27 април 2017 г.
Възможно ли е, като се имат предвид: – изискванията за предвидимост на решенията и за правна сигурност, които са били водещи при приемането на правилата за съдебната компетентност и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела в [Брюкселската конвенция], както и в Регламент № 44/2001 […], – особеностите на сектора на европейското въздухоплаване, в който летателният персонал, [предоставен на разположение на или нает от] авиокомпания със седалище [на територията на държава членка], […] ежедневно извършва полети над територията на Европейския съюз, тръгвайки от основна база, която може да бъде разположена, както в разглеждания случай, [на територията на друга държава членка], – особеностите на [споровете по главните производства], – критерият, изведен от понятието „основна база“[, което е определено в приложение III към Регламент № 3922/91, изменен с Регламент № 1899/2006] и използван в Регламент № 883/2004 за определяне на приложимото, считано от [28 юни 2012 г.], за членовете на полетния и на кабинния екипаж законодателство в областта на социалната сигурност, – изводите в практиката на [Съда], понятието „място на обичайно изпълнение на трудовия договор“ по член 19, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува като отъждествимо с понятието „основна база“, което е определено в приложение III към Регламент № 3922/91[, изменен с Регламент № 1899/2006] […], за целите на определянето на [държавата членка], на територията на която работниците обичайно полагат труда си, когато тези работници[, като членове на летателния персонал, са предоставени на разположение или наети от] авиокомпания, за която се прилага правото на една от [държавите членки] и която извършва международен превоз на пътници по въздух на цялата територия на [Съюза], след като този критерий на привързване — изведен от „основната база“, схващана като „действителен център на трудовото правоотношение“, доколкото всички работници системно започват и приключват работния си ден на това място, организират там ежедневната си работа и за времето на трудовото правоотношение, […] реално са се установили да живеят в близост до него — е едновременно най-тясно свързан с държава [членка] и гарантира най-подходяща защита на по-слабата страна в правоотношението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 26 април 2017 г.
Спазени ли са изискванията на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО при разрешаването на изграждането на въглищната електроцентрала в Морбург, като се гарантира, че проектът няма да засегне целостта на зоните от мрежата „Натура 2000“?
Длъжни ли са националните органи да вземат предвид кумулативните последици от проекта за електроцентралата в Морбург и други съществуващи или планирани проекти при оценката на въздействието върху защитените зони?
Следва ли да се разглеждат условията по член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, когато разрешението за проекта е издадено въз основа на оценка, според която няма значително въздействие върху защитените зони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.