Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-536/15: Tele2 (Netherlands) и др., Съдебно решение от 15 март 2017 г.
Трябва ли член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че под молби следва да се разбира и молбата на предприятие със седалище в друга държава членка, което иска информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели, които се предлагат в тази държава членка и/или в други държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли доставчик, който предоставя телефонни номера и който по силата на национална правна уредба е задължен да иска съгласието на абонатите за включването [на тези данни] в стандартни указатели и стандартни справочни услуги, да прави съгласно принципа за недопускане на дискриминация разграничение при молбата за искане на съгласие в коя държава членка предприятието, което иска информация по смисъла на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, предлага указател и справочни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/16: Sociedade Metropolitana de Desenvolvimento, Определение от 10 март 2017 г.
Редовно ли е заличаването на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой има компетентност да се произнесе по разноските при такава процесуална ситуация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/15: Pula Parking, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Приложим ли е в конкретния случай Регламент (ЕС) № 1215/2012 предвид естеството на правоотношението между страните в спора?
Отнася ли се Регламент № 1215/2012 и за компетентността на нотариусите в Република Хърватия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/15: Manni, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Следва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок, не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46, транспонирана със Законодателен декрет № 196 от 30 юни 2003 г. — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в Директива 68/151, както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г., която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?
Позволява ли следователно член 3 от Директива 68/151, в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/15: Online Games и др., Заключение от 9 март 2017 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС, съответно член 49 и сл. ДФЕС в светлината на член 6 от [ЕКПЧ] във връзка с член 47 от [Хартата] и с оглед на изискуемата в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (и по-специално с оглед на неговото решение [по дело Ozerov срещу Русия], т. 54) обективност и безпристрастност на съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба, съгласно която доказателствата, които трябва да бъдат представяни в административно-наказателното производство с цел да се обоснове режимът на квази монопол върху националния пазар на хазартните игри, защитен от наказателно-правните норми, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз (и по-специално неговото решение [по дело Pfleger и др.], се установяват и конкретизират най-напред напълно самостоятелно, а впоследствие се изследват и преценяват автономно, като всичко това се извършва независимо от поведението на страните в производството, тъкмо от и по инициатива на съда, пред който е оспорена законосъобразността на посочените в жалбата административно-наказателни мерки (като едно и също лице и една и съща функция), а не от разследващия орган (или от друг държавен орган за преследване) във функцията му на представител на обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/15: Zulfikarpašić, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Съответстват ли разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение във връзка с европейското изпълнително основание на Регламент (ЕО) № 805/2004, и по-специално дали в Хърватия, в производствата по издаване на разпореждане за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, терминът „съд“ обхваща и нотариусите, и освен това могат ли нотариусите да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по влезли в сила и подлежащи на изпълнение разпореждания за принудително изпълнение, издадени от тях въз основа на автентичен документ, след като срещу съответното разпореждане не е подадена частна жалба, а в случай че не могат да издават такива удостоверения, могат ли съдилищата да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по разпореждания за принудително изпълнение, издадени от нотариус въз основа на автентичен документ, ако съответното разпореждане по същество се отнася за безспорно вземане, и кой формуляр трябва да се използва в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/15: W и др., Заключение от 7 март 2017 г.
Допуска ли член 4 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, способ за доказване в областта на отговорността на фармацевтичните лаборатории за произвежданите от тях ваксини, съгласно който при упражняването на суверенното си право на преценка съдът, разглеждащ делото по същество, може да приеме, че изтъкнатите от ищеца факти представляват сериозни, конкретни и непротиворечиви презумпции, които са годни да докажат дефекта на ваксината и причинно-следствената връзка между него и болестта, въпреки констатацията, че медицинските изследвания не установяват връзка между ваксинирането и настъпването на болестта?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 4 от Директива 85/374 система от презумпции, при която причинно-следствената връзка между твърдения дефект на дадена ваксина и претърпяната от увреденото лице вреда ще бъде доказана винаги, когато са налице косвени доказателства за такава връзка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че причинно-следствената връзка — която увреденото лице трябва да докаже — между твърдения дефект на дадена ваксина и претърпяната от това лице вреда може да се счита за доказана само ако тази връзка е установена научно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/15: Eschenbrenner, Съдебно решение от 2 март 2017 г.
Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз (по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент № 492/2011) в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/16: J. D., Съдебно решение от 2 март 2017 г.
Понятието за водноелектрическа енергия като енергия от възобновяем източник, съдържащо се в член 2, втора алинея, буква а) във връзка с член 5, параграф 3 и съображение 30 от Директива 2009/28, трябва ли да се разбира единствено като енергия, произведена от водноелектрически централи, използващи течението на повърхностните води на сушата, в това число течението на реките, или такава е и енергията, произведена във водноелектрически централи (които не са помпено-акумулиращи водноелектрически централи, нито електроцентрали с помпена функция), разположени на мястото на изпускане на промишлените отпадни води на друго предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.