Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-549/15: E.ON Biofor Sverige, Заключение от 18 януари 2017 г.
1. Трябва ли понятията „масов баланс“ и „смес“ в член 18, параграф 1 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са задължени да разрешат търговия с биогаз помежду си посредством взаимосвързана газова мрежа?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е в такъв случай посочената разпоредба на Директивата с член 34 ДФЕС, макар да е налице вероятност нейното прилагане да доведе до ограничаване на търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/15: Hummel Holding, Заключение от 12 януари 2017 г.
При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/16: Комисия/Испания и др., Определение от 21 декември 2016 г.
Право на встъпване на трето лице в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз при съединяване на дела, когато във всяко от тях участват различни видове страни, включително институции на Съюза и държави членки.
Дефиниране и преценка на понятието „интерес от изхода на спора“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/16: Комисия/Испания и др., Определение от 21 декември 2016 г.
Препятства ли член 40, втори параграф от Статута на Съда на Европейския съюз интервенцията на трето лице в производство с натрупване на дела между институция на Съюза и държава членка, и между институция на Съюза и физическо или юридическо лице?
Как следва да се тълкува и прилага понятието за „интерес в решаването на спора“ по член 40, втори параграф от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/15: TDC, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Изключва ли Директивата за универсалната услуга, и по-конкретно член 32, възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които предприятията нямат право на възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че реализираната от предприятието печалба от доставката на други услуги, обхванати от задълженията на предприятието за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директива, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които предприятията имат право на възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, единствено когато нетните разходи създават несправедливо затруднение за тези предприятия?
При отрицателен отговор на втория въпрос, държавата членка може ли да прецени, че не е налице несправедливо затруднение в резултат от предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от Директивата за универсалната услуга, ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на всички услуги, във връзка с които носи задължение за предоставяне на универсална услуга, включително от предоставянето на услуги, които предприятието би извършвало дори ако не беше определено за оператор на универсална услуга?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на дадено предприятие във връзка със задължението му за предоставяне на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива следва да се изчисляват като разликата между всички приходи и всички разходи във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които предприятието би реализирало дори ако не беше определено за оператор на универсална услуга?
Ако въпросните национални правила (вж. въпроси 1—4) се прилагат за допълнителните задължителни услуги, които трябва да се предоставят не само в Дания, но и в Гренландия, която съгласно приложение II към Договора за функционирането на ЕС е отвъдморска страна или територия, отговорите на въпроси 1—4 прилагат ли се и за отнасящата се до Гренландия част от задължението, когато това задължение е възложено от датските органи на установено в Дания дружество, което не извършва друга дейност в Гренландия?
Какво значение имат член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение [2012/21] за отговора на въпроси 1—5?
Какво значение има за отговора на въпроси 1—5 принципът за минимално нарушаване на пазара, споменат в частност в член 1, параграф 2 и член 3, параграф 2, в съображения 4, 18, 23 и 26, както и в част Б от приложение IV към Директивата за универсалната услуга?
В случай че разпоредбите на Директивата за универсалната услуга не допускат национални режими като посочените във въпроси 1, 2 и 4, имат ли директен ефект тези разпоредби и ограничения?
Какви конкретни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали определеният на национално равнище срок за подаване на заявление като описаното [в акта за преюдициално запитване] и самото му прилагане са в съответствие с принципите на лоялно сътрудничество, равностойност и ефективност в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/15: Länsförsäkringar, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Има ли отражение върху изключителните права на притежателя на марка на [ЕС] фактът, че в петгодишния срок след регистрацията той не я е реално използвал в Съюза за стоките или услугите, обхванати от регистрацията?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви обстоятелства и по какъв начин това засяга изключителните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/15: Vervloet и др., Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че:
a) възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, по същия начин както гарантират депозитите;
б) не допускат държава членка да възложи на институцията, която отговаря частично за гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100 000 EUR — дяловете на физически лица, членове в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация?
Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации, с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, то е съвместимо, ако се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Комисията все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме, без да уведоми предварително Комисията, мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/15: The Trustees of the BT Pension Scheme, Заключение от 21 декември 2016 г.
1) Като се има предвид, че в отговора си на четвъртия въпрос в решение от 12 декември 2006 г. по дело [Test Claimants in the FII Group Litigation (C–446/04 EU:C:2006:774)] Съдът е приел, че членове 43 и 56 от Договора за ЕО — понастоящем членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз — не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава на дружества — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с чуждестранен произход, да изберат режим на облагане, който им позволява да получат обратно авансово платения корпоративен данък, но първо, задължава тези дружества да платят този авансов корпоративен данък и да поискат възстановяване впоследствие и второ, не предвижда данъчен кредит за техните акционери, макар тези акционери да биха имали такъв в случай на разпределение, извършено от дружество — местно лице, въз основа на дивиденти с национален произход: предоставя ли правото на Съюза права на тези акционери на основание член 63 ДФЕС или на друго основание, когато те получават дивиденти, които дружеството е избрало да бъдат изплащани по този режим, по-специално когато акционерът е местно лице в същата държава членка като разпределящото дивидентите дружество?
2) Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
3) Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
4) Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
a) акционерът не дължи данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C–46/93 и C–48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/15: Stichting Brein, Заключение от 8 декември 2016 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?
2) От значение ли е за този въпрос:
— дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,
— дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители,
— дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?
3) Трябва ли член 5 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директивата […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.