всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Дело C-195/16: I, Заключение от 16 май 2017 г.

съдия докладчик: Rosas

генерален адвокат: Bobek

ECLI:EU:*:**:***

CELEX:**********


Анотация

Въпроси

1) Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се признава придобито в друга държава членка разрешение за управление на моторни превозни средства, по-специално когато това разрешение е придобито съгласно изискванията на Директива 2006/126?

2) Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се признава удостоверителен документ, издаден от друга държава членка на притежател на разрешение за управление на моторни превозни средства, придобито в тази друга държава членка съгласно изискванията на Директива 2006/126, въпреки че тази държава членка е предвидила, че удостоверителният документ е валиден само за определен срок и само на нейна територия, и въпреки че освен това удостоверителният документ не отговаря на изискванията на Директива 2006/126 във връзка с образеца на свидетелство за управление на моторни превозни средства?

3) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която водачът следва да бъде наказан за престъплението управляване на моторно превозно средство без право за управление, макар че в друга държава членка той е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Директива 2006/126, без обаче да може да докаже това с удостоверителен документ, съответстващ на утвърдения с Директива 2006/126 образец на свидетелство за управление?

4) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, доколкото в тази държава окончателното свидетелство за управление се издава на кандидата веднага след успешното полагане на практическия изпит, следва да се накаже за извършено административно нарушение водачът, който в друга държава членка е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Директива 2006/126, но е управлявал моторно превозно средство, без да носи със себе си окончателно свидетелство за управление като доказателство за придобитата правоспособност, тъй като такова свидетелство все още не му е било издадено поради особеностите на процедурата за издаване на окончателното свидетелство за управление в тази държава членка, върху които водачът не може да влияе, а вместо него е носел административно удостоверение, че е изпълнил изискванията за придобиването на разрешение за управление на моторни превозни средства?

Отговори

Член 2 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства не може да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да признават документи, удостоверяващи придобиването на правото за управление в друга държава членка, които са различни ...

Отговорите на въпросите са достъпни само за нашите абонати.

Основни изводи

В анализа се прави ясно разграничение между „право за управление“ и „свидетелство за управление“. Правото за управление възниква при изпълнение на всички законови изисквания, докато свидетелството за управление е официален документ, удостоверяващ това право. Директива 2006/126 хармонизира и стандартизира формата на свидетелството за управление, но не създава задължение за държавите ...

Основните изводи са достъпни само за нашите абонати.

Текст

... запитване — Транспортиране — Свидетелство за управление — Взаимно признаване — Приложно поле — Временно удостоверение, издадено от друга държава членка, за правото за управление на нейна територия — Наказателно производство за непредставяне на свидетелство за управление — Разграничение между понятията за право за управление и свидетелство за управление — Естество на санкциите — Административни или наказателни санкции)

I. Въведение 1. I (наричан по-нататък „обвиняемият“) е положил успешно във Франция изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. До издаване на окончателното свидетелство за управление му е издадено временно удостоверение, доказващо придобиването на право за управление на моторно превозно средство. Месец по-късно той е задържан, докато управлява лек автомобил в Кел, Германия. Временното френско удостоверение, което представя, не е приет за признат съгласно германското право документ. Той е обвинен в извършването на престъплението управление на МПС от неправоспособен водач.

2. В контекста на тази фактическа обстановка националният съд в първоинстанционното наказателно производство —Amtsgericht Kehl (Районен съд Кел, Германия) — отправя до Съда две групи въпроси: първо, съгласно първичното и вторичното право на Съюза какви видове документи са длъжни да признават държавите членки като доказателство за съществуването на правото за управление? Трябва ли да се приемат само окончателни, стандартизирани свидетелства за управление? Или трябва да се признават и временни удостоверения, издадени от компетентните органи на друга държава членка? Второ, какъв вид санкция има право да налага държава членка на лица, които, макар да са придобили право за управление на МПС, все още не могат да докажат с издадено ...

Модул "СЕС"

Съдебният акт, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Инструменти

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form