Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-542/16: Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение действително да сключва застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
В описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
Отново в описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
Когато консултация като описаната във втория въпрос, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива или попада в обхвата единствено на тези разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/17: Van Gennip и др., Заключение от 19 април 2018 г.
1) Могат ли следните нарушения на белгийското законодателство за пиротехнически изделия да се квалифицират като „тежки нарушения“ по смисъла на член 45 от Директива 2013/29:
a) продажбата на пиротехнически изделия с 2,666 kg [ПТЗ], което е нарушение на член 265, точка 7 и член 257 от Кралския указ за взривните вещества, ко[и]то забраняват продажбата на пиротехнически изделия с повече от един килограм ПТЗ, когато потребителят няма издадено индивидуално административно разрешение за притежаване на по-голямо количество пиротехнически изделия;
б) надхвърляне на определените ограничения за съхранение и неспазване на предвидените във федерално разрешение за фойерверки места за съхранение, въпреки че вече е издадено регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда за съхраняване на съответните по-големи количества на съответните места;
в) временно складиране на малки количества пиротехнически изделия на различни места, които не са специално разрешени за складиране, в обект на търговец на пиротехнически изделия на дребно, който има както федерално разрешение за фойерверки, така и регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда?
2) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2007/23 (понастоящем член 4, параграф 1 от Директива 2013/29), евентуално във връзка с член 10 от Директива[та за услугите], национална правна уредба, която във връзка с търговията на дребно предвижда две изисквания по отношение на местата за съхранение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на [Директива 2007/23], от една страна, да има издадено въз основа на разпоредбите за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества разрешение, а от друга страна, разрешение, издадено въз основа на разпоредбите за разрешения за структури с вредни въздействия с оглед на опазване на околната среда, въпреки че двата разрешителни режима по същество имат една и съща цел (превантивна преценка на рисковете за безопасността) и един от тези разрешителни режими (в случая този по отношение на взривните вещества) предвижда (много) ниско количествено ограничение за съхраняване на фойерверки (от 50 kg ПТЗ, тоест активно вещество)?
3) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2013/29 […] и член 6, параграф [1] от Директива 2007/23 […] (евентуално във връзка с членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС), съчетан с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки (фойерверки от категории 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23), които съдържат повече от един килограм ПТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/17: Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi, Съдебно решение от 19 април 2018 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза (и по-специално с член 3, параграф 3 ДЕС, членове 26 ДФЕС, 56—58 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с Директива 2004/17) тълкуването на вътрешно право, което изключва преразглеждането на цените в договори, отнасящи се до специални сектори, по-специално поръчките, чийто предмет е различен от секторите, посочени в самата директива, които обаче са свързани с тези сектори с функционална връзка?
Съвместима ли е Директива 2004/17 (в случай че се приеме, че изключването на преразглеждането на цените за всички договори, които са сключени и се прилагат в сферата на специалните сектори, е пряко следствие от Директивата), с принципите на Европейския съюз (и по-специално с член 3, параграф 1 ДЕС, членове 26 ДФЕС, 56—58 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз) поради несправедливост, непропорционалност и промяна на договорното равновесие и следователно на правилата на ефективния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/17: Uber, Определение от 12 април 2018 г.
При какви условия висящо преюдициално запитване подлежи на заличаване от регистъра на Съда на Европейския съюз?
Кой орган е компетентен да реши въпроса за разноските при заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/16: Uber France, Съдебно решение от 10 април 2018 г.
Член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта, в редакцията му след изменение със Закон № 2014‑1104 от 1 октомври 2014 г. относно такситата и превозните средства за превоз с шофьор, представлява ли нов технически регламент, който не е имплицитен, относно една или повече услуги на информационното общество по смисъла на Директива 98/34, съгласно която е задължително предварително уведомяване на Европейската комисия за този текст съгласно член 8 от тази директива, или той попада в приложното поле на Директива 2006/123, която в член 2, параграф 2, буква г) изключва транспорта?
При утвърдителен отговор на първата част от въпроса, нарушението на задължението за уведомяване по член 8 от Директива 98/34 води ли до невъзможност за противопоставяне на член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта на правните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/15: Anisimovienė и др., Съдебно решение от 22 март 2018 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 97/9/ЕО и на Директива 94/19/ЕО да се тълкуват в смисъл, че вземанията за парични средства, с които са задължени сметки на частни лица в кредитна институция и са заверени сметки, открити на името на тази институция, във връзка със записването на бъдещи прехвърлими ценни книжа, които последната е трябвало да издаде, но в крайна сметка не е издала, тъй като е обявена в неплатежоспособност, се обхващат от схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9 и/или от схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19?
Следва ли член 2, параграф 3 от Директива 97/9 да се тълкува в смисъл, че когато за дадени вземания е възможно да се приложат както схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19, така и схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9, и националният законодател не е насочил тези вземания към схема съгласно едната или другата директива, сезираният със спора съд може или е длъжен сам да реши от коя схема да се ползват носителите на посочените вземания?
Следва ли член 1, точка 1 от Директива 94/19 и член 1, точка 4, както и член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 97/9 да се тълкуват в смисъл, че частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националния съд в подкрепа на искания за обезщетение, насочени срещу публичното предприятие, което в държава членка отговаря за схемите за гарантиране на депозитите и обезщетяване на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/15: X, Съдебно решение от 30 януари 2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
Трябва ли глава III от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
Трябва ли Директива 2006/123, с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква кметът и заместник-кметовете да бъдат уведомявани за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато кметът и заместник-кметовете не са компетентни да забраняват дейностите, за които са уведомени, но имат право да налагат условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
а) Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], могат ли подлежащите на начисляване [на молителите] разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 да се изчисляват въз основа на прогнозните разходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123, трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
Посочената […] уредба цели да не допуска на територията извън центъра на града определени форми на търговията на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона. Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива уредба, която съдържа подобно правило, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] териториалното и селищно устройство […], които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
а) Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената […], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
б) Допускат ли член 14, точка 5 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинския съвет на уредба като посочената […]?
Попада ли уредба като посочената […] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/16: Simma Federspiel, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 75/363/ЕИО и приложението към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко пет години в системата на общественото здравеопазване на автономна провинция Болцано в рамките на период от десет години след датата на придобиване на специалност, и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на автономна провинция Болцано — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства, ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който административният орган е изплатил отделните вноски?
При отрицателен отговор на първия въпрос: допуска ли принципът на свободно движение на работници, установен с член 45 ДФЕС, национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко пет години в системата на общественото здравеопазване на автономна провинция Болцано в рамките на период от десет години след датата на придобиване на специалност, и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на автономна провинция Болцано — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства, ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който административният орган е изплатил отделните вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Заключение от 12 декември 2017 г.
1. а) Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б): в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и свързана с предприятието информация на поднадзорната институция и по отношение на отнасящите се до тази институция документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган
При отрицателен отговор на втория въпрос: 3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/17: Rózsavölgyi, Определение от 21 ноември 2017 г.
Изисква ли се запитващата юрисдикция да предостави достатъчно точни сведения за фактическия и правния контекст на спора и за причините, поради които е необходимо да се отговори на преюдициалните въпроси?
Допустими ли са за разглеждане от Съда преюдициални въпроси с общ или хипотетичен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.