Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-215/17: NKBM, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98/ЕО, с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013, по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98/ЕО не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
Следва ли Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/17: Barba Giménez, Определение от 25 октомври 2018 г.
Трябва ли преюдициално поставените въпроси да имат пряко отношение към предмета на висящото пред националната юрисдикция производство, за да бъдат допустими съгласно член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/17: Barba Giménez, Определение от 25 октомври 2018 г.
Компетентен ли е Съдът на ЕС да отговаря на преюдициални въпроси, които са явно ирелевантни за главния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/17: Deutsche Post, Заключение от 17 октомври 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA представено на 17 октомври 2018 година ( 1 ) Дело C‑496/17 Deutsche Post AG срещу Hauptzollamt Köln (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) „Преюдициално запитване — Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство — Статус на одобрен икономически оператор — Въпросник — Защита на личните данни — Данъчен идентификационен номер — Компетентна за облагането с данък върху доходите на физическите лица данъчна служба — Обработване на данни, необходимо за спазването на правно задължение — Принцип на ограничение на целите на обработването на личните данни“ 1. Германската митническа администрация изисква предоставянето на определени лични данни на ръководителите и служителите в предприятията, които искат да получат или запазят статус на одобрен икономически оператор (наричан по-нататък „ОИО“), чрез който те се ползват от по-благоприятно третиране в сравнение с останалите вносители или износители. 2. Преюдициалният въпрос се отнася до предвидените от правото на Съюза граници за тези искания както в митническата област, така и в областта на защитата на личните данни. I. Правна уредба А. Правото на Съюза 1. Митническа правна уредба а) Митнически кодекс 3. Член 38 от Регламент № 952/2013 ( 2 ) предвижда: „1. Икономически оператор, който е установен на митническата територия на Съюза и който отговаря на критериите, предвидени в член 39, може да подаде заявление за получаване на статус на одобрен икономически оператор. […] 2. Статусът на одобрен икономически оператор се състои от следните видове разрешения за: а) одобрен икономически оператор за митнически опростявания, което ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/17: ING-DiBa Direktbank Austria, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли член 4, точка 14 от Директива[та за платежните услуги] да се тълкува в смисъл, че онлайн спестовна сметка, по която клиентът може да внася и съответно от която може да тегли парични средства чрез дистанционно банкиране (без да се съобразява с определен падеж и без особена намеса от страна на банката), посредством прехвърляне на средства от и към водена на негово име референтна сметка (разплащателна сметка в Австрия), също се обхваща от понятието „платежна сметка“ и следователно попада в приложното поле на Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/17: Van Gennip и др., Съдебно решение от 26 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Директиви 2006/123/ЕО, 2007/23/ЕО и 2013/29/ЕС — Пускане на пазара на пиротехнически изделия — Свободно движение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на тези директиви — Национална правна уредба, която предвижда ограничения за съхраняването и продажбата на посочените изделия — Наказателни санкции — Двоен разрешителен режим — Директива 98/34/ЕО — Понятие за технически регламент“ По дело C‑137/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) с акт от 17 май 2016 г., постъпил в Съда на 20 март 2017 г., в рамките на наказателно производство срещу Van Gennip BVBA, Antonius Johannes Maria ten Velde, Original BVBA, Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger (докладчик) и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Van Gennip BVBA и Original BVBA, от B. Deltour, advocaat, – за Antonius Johannes Maria ten Velde и Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, от J. Surmont, advocaat, – за белгийското правителство, от P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от J.‑F. de Bock и J. Moens, advocaten, – за гръцкото правителство, от T. Papadopoulou, M. Vergou и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/16: UBS Europe и др., Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2004/39/ЕО — Член 54, параграфи 1 и 3 — Обхват на задължението за професионална тайна на националните органи за финансов надзор — Решение, констатиращо загубата на професионална репутация — Случай, обхванат от наказателното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 47 и 48 — Право на защита — Достъп до преписката“ По дело C‑358/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour administrative (Въззивен административен съд, Люксембург) с акт от 21 юни 2016 г., постъпил в Съда на 24 юни 2016 г., в рамките на производство по дело UBS Europe SE, по-рано UBS (Luxembourg) SA, Alain Hondequin и др. в присъствието на: DV, EU, Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), Ordre des avocats du barreau de Luxembourg, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, A. Tizzano, заместник-председател на Съда, E. Levits, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юни 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за UBS Europe SE, от M. Elvinger и L. Arpetti, адвокати, – за г‑н Hondequin и др., от V. Hoffeld, P. Urbany и E. Fronczak, адвокати, – за DV и EU, от J.‑P. Noesen, адвокат, – за Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), от A. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/17: NKBM, Заключение от 5 септември 2018 г.
1. Трябва ли член l, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98, изменен с Директива 2013/37 (консолидиран текст), с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на правилата за оповестяването на информация, и по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98 не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
2. Трябва ли Регламент № 575/2013, разглеждан в светлината на правилата за оповестяване на информация във връзка с търговската дейност на банките, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/17: ING-DiBa Direktbank Austria, Заключение от 19 юни 2018 г.
Следва ли член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за платежните услуги“) да се тълкува в смисъл, че онлайн спестовна сметка, по която клиентът може да внася и съответно от която може да тегли парични средства чрез дистанционно банкиране (без да се съобразява с определен падеж и без особена намеса от страна на банката), посредством прехвърляне на средства от и към водена на негово име референтна сметка (разплащателна сметка в Австрия), също се обхваща от понятието „платежна сметка“ (член 4, точка 14) и следователно попада в приложното поле на Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
1) а)
Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган?
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции?
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б):
в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна
i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или
ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или
iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и [предадена му от поднадзорното предприятие] информация и по отношение на отнасящите се до [това предприятие] документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни?
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.