Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Как трябва да се тълкува понятието „натурална минерална вода от един и същ извор“, съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Трябва ли разпоредбата на член 8, параграф 2 от Директива [2009/54] да се тълкува в смисъл, че „натурална минерална вода от един и същ извор“:
а) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто извор е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ];
б) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт;
в) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността;
г) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността, при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
2) В случай че не може да се приеме нито едно от предложенията за отговор на първия въпрос, трябва ли тълкуването на израза „натурална минерална вода от един и същ извор“ да се основава на обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността, хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Противоречи ли национална правна уредба, която забранява на дружество да назначи за свой управител лице, което е било управител на друго дружество с просрочени данъчни задължения, на членове 26, параграф 2, 35 и 56 ДФЕС, когато всички релевантни елементи са ограничени в рамките на една държава членка?
Задължен ли е националният съд да извършва служебна проверка за съответствие на националното законодателство с правото на Съюза или само при изрично позоваване от страна на участник в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Противоречи ли националната правна уредба, която не допуска назначаването на ръководител на дружество въз основа на негово предходно участие в друго дружество с данъчни задължения, на членове 26, параграф 2, 35 и 56 ДФЕС?
Задължен ли е националният съд служебно да провери съответствието на националното законодателство с правото на Съюза при административен спор, или това е възможно само ако страна по производството изрично се позове на релевантната разпоредба на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС регионална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага ограничения върху издаването на разрешения за създаването на нови оптики, като предвижда, че:
— по принцип във всяка географска зона може да се създаде само една оптика на всеки 8000 жители, и
— всяка нова оптика трябва да отговаря на изискването за минимално разстояние от вече съществуващите оптики, което по принцип е 300 метра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Член 211 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска да се поставя допълнително условие (като получаването, през определен период, на сертификат за отложено плащане при условия, определени с наредба на министъра на икономиката и финансите), освен условието за вписване на данни в декларацията по ДДС, за задължените лица, които не дължат ДДС при внос пред митническите органи?
Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 28 ДФЕС, член 30 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат многократни законодателни интервенции, като тези, предвидени в точки 1 и 2 от спешна наредба № 22 от 28 март 2007 г., както и в точка 69 от спешна наредба № 106 от 4 октомври 2007 г., които изменят член 157, параграф 4 от румънския Данъчен кодекс, така че само част от задължените по ДДС лица (тези, които са извършили или се считат за извършили вноса след 15 април 2007 г. и които са получили сертификати за отложено плащане), измежду тези, които се намират в идентични ситуации (притежаващи стоки, които са били предмет на временен внос през предприсъединителния период), да не дължат ДДС пред митницата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 211 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поставя отложеното плащане на дължимия за внесени стоки данък върху добавената стойност в зависимост от получаването на сертификат, какъвто не се изисква съгласно тази директива, при положение че условията за получаването на подобен сертификат зачитат принципа на данъчен неутралитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Трябва ли правото на Европейския съюз в областта на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги да се тълкува в смисъл, че вътрешна правна уредба — в случая член 1 от Закон № 12 от 2004 г. на Автономен регион Сицилия, — която предвижда за откриването на оптики на територията на държава членка (в случая на част от посочената територия) ограничения за гъстота на населението и за разстояние между оптиките, водещи в собствен смисъл до нарушение на горепосочените основни свободи, отговаря на императивно съображение от обществен интерес, свързано с изискването за защита на здравето на човека?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, с оглед на правото на […] Съюза следва ли да се приеме, че предвидените от Закон № 12 от 2004 г. на Автономен регион Сицилия за откриване на оптики на територията на Региона ограничения за гъстота на населението (една оптика на 8000 жители) и за разстояние (300 метра между две оптики) са подходящи за осъществяването на целта във връзка с горепосоченото императивно съображение от обществен интерес?
3) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, с оглед на правото на […] Съюза следва ли да се приеме, че предвидените от Закон № 12 от 2004 г. на Автономен регион Сицилия за откриване на оптики на територията на Региона ограничения за гъстота на населението (една оптика на 8000 жители) и за разстояние (300 метра между две оптики) са пропорционални или че не надхвърлят необходимото за осъществяването на целта във връзка с горепосоченото императивно съображение от обществен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съвместимо ли е с членове 20 и 21 от Регламент № 562/2006 национално законодателство, което позволява на длъжностните лица, отговарящи за наблюдението на границата и контрола на чужденците, да извършват проверки в 20-километрова зона от вътрешната граница с цел установяване на законността на пребиваването, когато тези проверки се основават на обща информация и опит относно незаконния престой и са подчинени на ограничения относно интензивността и честотата им?
Изисква ли член 21 от Регламент № 562/2006 проверките да се основават на конкретни обстоятелства относно всяко лице или допуска те да се извършват въз основа на обща информация и опит относно незаконния престой?
Допустимо ли е съгласно член 21 от Регламент № 562/2006 да се извършват проверки с цел събиране на обща информация и опит относно незаконния престой, ако тези действия се извършват в ограничена степен?
Достатъчно ли е въвеждането на ограничения относно интензивността и честотата на проверките, за да се гарантира, че те нямат ефект, равностоен на гранични проверки, забранени от Регламент № 562/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2012 г.
Допуска ли член 21 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, която предоставя правомощия за контрол в граничните зони с цел борба с незаконното пребиваване, ако са въведени ограничения като тези в член 4.17a от Vb 2000?
Трябва ли контролът спрямо лица във вътрешните граници да се основава на конкретни обстоятелства за незаконно пребиваване или е достатъчно да се основава на обща информация и опит?
Достатъчни ли са ограниченията, въведени в законова разпоредба като член 4.17a от Vb 2000, за да се гарантира, че упражняването на контрол няма ефект, равностоен на граничните проверки, забранени с член 21 от Кодекса на шенгенските граници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.