Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-109/16: Indėlių ir investicijų draudimas, Определение от 13 април 2016 г.
Условията, при които може да се приложи ускорена съдебна процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на ЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/14: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 23 февруари 2016 г.
Допустимо ли е националното законодателство да изключва клоновете на дружества, учредени в други държави членки, от възможността да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместими ли са с правото на Съюза изискванията за специфична правно-организационна форма и произход по унгарското право на групите дружества, които могат да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничението, според което само банки и други кредитни институции могат на практика да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Допустимо ли е въвеждането на изискване за наличие на място на стопанска дейност в Унгария като условие за издаване на картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС създаването на монопол в полза на публични образувания за издаването на ваучери „Erzsébet“, които могат да се използват за закупуване на храна и се предоставят като възнаграждение в натура при изгодни данъчни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/15: Anisimovienė и др., Определение от 15 февруари 2016 г.
Обосноваването на необходимостта от ускорена процедура при наличието на голям брой засегнати лица или значим обществен интерес
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/14: Hiebler, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.
Изключена ли е съгласно член 2, параграф 2, буква и) от Директива 2006/123 от приложното поле на тази директива цялата стопанска дейност на коминочистач, когато той изпълнява и задачи на „пожарната полиция“ (проверки за осигуряване на пожарна безопасност, експертизи в строителството и т.н.)?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с член 10, параграф 4 и член 15, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 2006/123 разпоредба от националното право, според която разрешението за упражняване на дейност като коминочистач по принцип важи за определен район на почистване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Допуска ли член 5 от Директива 2005/36 ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/14: Banif Plus Bank, Съдебно решение от 3 декември 2015 г.
Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф 1, точка 2 (инвестиционни услуги и дейности) и точка 17 (финансов инструмент) от Директива 2004/39, както и раздел В, точка 4 (фючърси, договори за деривати) от приложение I към нея, предлагането на клиента на (валутна) операция в правната фигура на договор за заем във валута, която се изразява в спот покупко-продажба в момента на предоставянето и фючърсна покупко-продажба в момента на погасяването, осъществена чрез конвертиране във форинти на сума, записана във валута, като по този начин заемът на клиента е изложен на въздействието и рисковете (валутен риск) на капиталовите пазари, представлява финансов инструмент?
Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф1, точка 6 (търгуване за собствена сметка) от Директива 2004/39 и раздел A, точка 3 (търгуване за собствена сметка) от приложение I към нея осъществяването на дейност по търгуване за собствена сметка по отношение на финансовия инструмент, описан в първия въпрос, представлява инвестиционна услуга или дейност?
Трябва ли финансовата институция да извърши проверка за адекватност съгласно член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39], като се има предвид, че фючърсната валутна операция, която представлява инвестиционна услуга, свързана с деривати, е предложена като част от друг финансов продукт (а именно договор за заем), и че дериватът сам по себе си представлява комплексен финансов инструмент
Следва ли да се приеме, че не е приложим член 19, параграф 9 от [Директива 2004/39], поради факта че, тъй като рисковете, които поема клиентът по отношение на заема и на финансовия инструмент, по същество са различни, е необходима оценка на адекватността, доколкото операцията включва дериват?
Заобикалянето на член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39] основание ли е за обявяването на договора за заем, сключен между [Banif Plus Bank] и [заемателите], за нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/14: Trijber, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открит рибарски кораб по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или корабът се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123, като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за услугите в областта на транспорта?
От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешенията е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешенията, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на лицето, стопанисващо витрини за проституция, да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват с него на разбираем за него език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Заключение от 1 октомври 2015 г.
1) Член 5 от Директива 2005/36 допуска ли ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
2) При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
3) При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/14: Banif Plus Bank, Заключение от 17 септември 2015 г.
1) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф 1, точка 2 (инвестиционни услуги и дейности) и точка 17 (финансов инструмент) от [Директива 2004/39], както и раздел В, точка 4 (фючърси, договори за деривати) от приложение I към нея, предлагането на клиента на (валутна) операция в правната фигура на договор за заем във валута, която се изразява в спот покупко-продажба в момента на предоставянето и фючърсна покупко-продажба в момента на погасяването, осъществена чрез конвертиране във форинти на сума, записана във валута, като по този начин заемът на клиента е изложен на въздействието и рисковете (валутен риск) на капиталовите пазари, представлява финансов инструмент?
2) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф1, точка 6 (търгуване за собствена сметка) от [Директива 2004/39] и раздел A, точка 3 (търгуване за собствена сметка) от приложение I към нея осъществяването на дейност по търгуване за собствена сметка по отношение на финансовия инструмент, описан в първия въпрос, представлява инвестиционна услуга или дейност?
3) Трябва ли финансовата институция да извърши проверка за адекватност съгласно член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39], като се има предвид, че фючърсната валутна операция, която представлява инвестиционна услуга, свързана с деривати, е предложена като част от друг финансов продукт (а именно договор за заем) и че дериватът сам по себе си представлява комплексен финансов инструмент
Следва ли да се приеме, че не е приложим член 19, параграф 9 от [Директива 2004/39], поради факта че, тъй като рисковете, които поема клиентът по отношение на заема и на финансовия инструмент, по същество са различни, е необходима оценка на адекватността, доколкото операцията включва дериват?
4) Заобикалянето на член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39] основание ли е за обявяването на договора за заем, сключен между банката и клиента, за нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.