Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-179/14: Комисия/Унгария, Заключение от 17 септември 2015 г.
Нарушение на член 14, точка 3 от Директива 2006/123/ЕО, доколкото клоновете на чуждестранни дружества са изключени от възможността да издават електронната карта „Széchenyi“
Нарушение на член 15, параграф 1, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО, доколкото се запазва възможността за издаване на тази карта само за групи от дружества, чиито членове са учредени под правно-организационната форма на дружества, предвидени в унгарското право
Нарушение на член 16, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123/ЕО, доколкото се предвижда изискване за постоянно място на стопанска дейност в Унгария за издаване на картата „Széchenyi“
Нарушение на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, доколкото се предоставят изключителни права за издаване на ваучерите „Erzsébet“ на публична организация без съответен преходен период или необходимите преходни мерки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Заключение от 3 септември 2015 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от [Директивата за изпирането на пари]:
a) Във връзка с член 7 от Директивата: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от Директивата: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
a) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на [Директивата за изпирането на пари] им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от [Директивата за платежните услуги], в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
a) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с [Директивата за личните данни] задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/14: Trijber, Заключение от 16 юли 2015 г.
1) Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открита рибарска лодка по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или лодката се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива [2006/123], като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за транспортните услуги?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос, приложима ли е глава III от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
3) Ако на втория въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че се предвижда услугите да се предоставят основно на лица с местоживеене в Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да предоставят същите или подобни услуги?
4) От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешителните е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешителните, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
1) Приложима ли е глава III от Директива [2006/123] към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
2) Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че съдържателят на съответния обект предоставя услуги на самонаети проституиращи лица от други държави членки, различни от Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да открият витрини за проституция в Амстердам?
3) В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на собственика на витрини за проституция да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват със съдържателя на съответния обект на разбираем от него език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/14: Hiebler, Заключение от 16 юли 2015 г.
1. Изключена ли е съгласно член 2, параграф 2, буква и) от Директива [2006/123] от приложното поле на тази директива цялата стопанска дейност на коминочистач, когато той изпълнява и задачи на пожарната полиция (проверки за осигуряване на пожарна безопасност, експертизи в строителството и т.н.)?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с член 10, параграф 4 и член 15, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива [2006/123] разпоредба от националното право, според която разрешението за упражняване на дейност като коминочистач по принцип важи за определен „Kehrgebiet“ (район на почистване)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/14: Hotel Sava Rogaška, Съдебно решение от 24 юни 2015 г.
Как трябва да се тълкува понятието „натурална минерална вода от един и същ извор“, съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/14: Hotel Sava Rogaška, Заключение от 14 април 2015 г.
1) Трябва ли разпоредбата на член 8, параграф 2 от Директива [2009/54] да се тълкува в смисъл, че „натурална минерална вода от един и същ извор“:
а) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто извор е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ];
б) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт;
в) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността;
г) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността, при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
2) В случай че не може да се приеме нито едно от предложенията за отговор на първия въпрос, трябва ли тълкуването на израза „натурална минерална вода от един и същ извор“ да се основава на обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността, хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/14: Szabó, Определение от 4 септември 2014 г.
Противоречи ли националната правна уредба, която не допуска назначаването на ръководител на дружество въз основа на негово предходно участие в друго дружество с данъчни задължения, на членове 26, параграф 2, 35 и 56 ДФЕС?
Задължен ли е националният съд служебно да провери съответствието на националното законодателство с правото на Съюза при административен спор, или това е възможно само ако страна по производството изрично се позове на релевантната разпоредба на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/14: Szabó, Определение от 4 септември 2014 г.
Противоречи ли национална правна уредба, която забранява на дружество да назначи за свой управител лице, което е било управител на друго дружество с просрочени данъчни задължения, на членове 26, параграф 2, 35 и 56 ДФЕС, когато всички релевантни елементи са ограничени в рамките на една държава членка?
Задължен ли е националният съд да извършва служебна проверка за съответствие на националното законодателство с правото на Съюза или само при изрично позоваване от страна на участник в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/11: Ottica New Line di Accardi Vincenzo, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС регионална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага ограничения върху издаването на разрешения за създаването на нови оптики, като предвижда, че:
— по принцип във всяка географска зона може да се създаде само една оптика на всеки 8000 жители, и
— всяка нова оптика трябва да отговаря на изискването за минимално разстояние от вече съществуващите оптики, което по принцип е 300 метра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/12: Mora IPR, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Член 211 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска да се поставя допълнително условие (като получаването, през определен период, на сертификат за отложено плащане при условия, определени с наредба на министъра на икономиката и финансите), освен условието за вписване на данни в декларацията по ДДС, за задължените лица, които не дължат ДДС при внос пред митническите органи?
Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 28 ДФЕС, член 30 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат многократни законодателни интервенции, като тези, предвидени в точки 1 и 2 от спешна наредба № 22 от 28 март 2007 г., както и в точка 69 от спешна наредба № 106 от 4 октомври 2007 г., които изменят член 157, параграф 4 от румънския Данъчен кодекс, така че само част от задължените по ДДС лица (тези, които са извършили или се считат за извършили вноса след 15 април 2007 г. и които са получили сертификати за отложено плащане), измежду тези, които се намират в идентични ситуации (притежаващи стоки, които са били предмет на временен внос през предприсъединителния период), да не дължат ДДС пред митницата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.