Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-542/16: Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., Заключение от 21 ноември 2017 г.
По дело T 25‑16
1. а)
Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение да сключва действителен застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
1. б)
В описаното във въпрос 1, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
1. в)
Отново в описаното във въпрос 1, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
По дело T 2761‑15
2. a)
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
2. б)
Когато консултация като описаната във въпрос 2, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива[, освен в обхвата на разпоредбите на Директива 2002/92], или попада в обхвата единствено на [първите посочени] разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/17: Rózsavölgyi, Определение от 21 ноември 2017 г.
Спазени ли са процесуалните изисквания за допустимост и обоснованост на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/15: Robeco Hollands Bezit и др., Съдебно решение от 16 ноември 2017 г.
Трябва ли система, в която участват голям брой фондови агенти и брокери, представляващи при сключването на сделките в рамките на тази система съответно инвестиционни дружества „от отворен тип“ и инвеститори, като фактически системата подпомага само тези инвестиционни дружества „от отворен тип“ при задължението им да изпълняват пласираните от инвеститорите поръчки за покупка и продажба на дялови участия, да се квалифицира като регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от [Директива 2004/39] и ако [трябва да се квалифицира по този начин], кои характерни особености са от решаващо значение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/16: Simma Federspiel, Заключение от 13 септември 2017 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от [Директива 75/363], изменена с [Директива 82/76], и приложението към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност, и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: допуска ли принципът на свободно движение на работници, установен с член 45 ДФЕС, национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/16: UBS Europe и др., Заключение от 26 юли 2017 г.
1.
В контекста по-специално на член 41 от Хартата, закрепващ принципа на добра администрация, обхваща ли изключението за „случаите, обхванати от наказателното право“, фигуриращо както в края на член 54, параграф 1 от Директива 2004/39/ЕО, така и в началото на параграф 3 от същия член 54, случай, който съгласно националното законодателство представлява административна санкция, но разглеждан от гледна точка на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) спада към наказателното право, като обсъжданата в главното производство санкция, наложена от националния регулатор — национален надзорен орган, и състояща се в разпореждане на член на националната адвокатска колегия да престане да упражнява в поднадзорен субект на посочения регулатор функцията на управител или друга функция, за която се изисква одобрение, като същевременно му се нарежда възможно най-бързо да подаде оставка от всички присъщи му функции?
2. Тъй като посочената по-горе административна санкция, считана за такава на равнище национално право, спада към административното производство, доколко задължението за спазване на професионална тайна, на което национален надзорен орган може да се позове въз основа на разпоредбите на член 54 от горепосочената Директива 2004/39/ЕО, е обусловено от изискванията за справедлив съдебен процес, включващ ефективни правни средства за защита като изведените от член 47 от Хартата, разглеждани спрямо изискванията, произтичащи успоредно от членове 6 и 13 от ЕКПЧ за справедлив съдебен процес и за ефективност на правните средства за защита, и спрямо гаранциите, предвидени в член 48 от Хартата, по-специално с оглед на пълния достъп на съответния административноправен субект до административната преписка на органа, наложил административна санкция, който в същото време е национален надзорен орган, с цел защитата на интересите и гражданските права на санкционирания административноправен субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/16: Marcu, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.
При обстоятелства като тези по спора в главното производство, недопустима ли е съгласно [Шеста директива 77/388 и Директива 2006/112] национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която по отношение на лице, подложено на проверка и след нея служебно регистрирано за целите на ДДС, не може да се приложи механизмът за обратно начисляване (мерки за опростяване) — който към съответния момент е задължителен за сделките със земи между данъчнозадължени за целите на ДДС лица — на основание че това лице не е поискало и не е получило регистрация за целите на ДДС преди извършването на сделките или към датата на превишаване на тавана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/16: Uber France, Заключение от 4 юли 2017 г.
1) Член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта, в редакцията му след изменение със Закон № 2014‑1104 от 1 октомври 2014 г. относно такситата и превозните средства за превоз с шофьор, представлява ли нов технически регламент, който не е имплицитен, относно една или повече услуги на информационното общество по смисъла на [изменената Директива 98/34], съгласно която е задължително предварително уведомяване на Европейската комисия за този текст съгласно член 8 от Директивата, или той попада в приложното поле на [Директива 2006/123], която в член 2, параграф 2, буква г) изключва транспорта?
2) При утвърдителен отговор на първата част от въпроса, нарушението на задължението за уведомяване по член 8 от [Директива 98/34] води ли до невъзможност за противопоставяне на член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта на правните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/15: Anisimovienė и др., Заключение от 15 юни 2017 г.
1. Следва ли Директивата за депозитите да се тълкува в смисъл, че средства, прехвърлени със съгласието на съответните лица чрез задължаване на техните сметки, или пък преведени или внесени лично от тях по сметка, открита на името на кредитна институция в друга кредитна институция, могат да се считат за депозити по смисъла на тази директива?
2) Следва ли член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Директивата за депозитите, разглеждани във връзка един с друг, да се разбират в смисъл, че обезщетение по схемата за гарантиране на депозити се дължи, до определения в член 7, параграф 1 размер, на всяко лице, чието вземане може да се установи преди датата на административния акт или на съдебното решение по член 1, точка 3, подточка i) или ii) от Директивата за депозитите?
3) В контекста на Директивата за депозитите, от значение ли е определението за „обичайни банкови сделки“ за тълкуването на понятието за депозит като кредитно салдо, произтичащо от банкови сделки
Следва ли това определение да се взема предвид и при тълкуването на понятието за депозит в националните законодателни актове, с които се транспонира Директивата за депозитите?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, как следва да се разбира и тълкува използваното в член 1, точка 1 от Директивата за депозитите понятие за обичайни банкови сделки, и по-точно:
a) кои банкови сделки следва да се приемат за обичайни или въз основа на какви критерии следва да се определя дали дадена банкова сделка е обичайна?
б) следва ли понятието за обичайни банкови сделки да се преценява с оглед на целта на извършените банковите сделки или на страните по тях?
в) следва ли използваното в Директивата за депозитите понятие за депозит като кредитно салдо, произтичащо от обичайни банкови сделки, да се тълкува като обхващащо само случаите, при които всички сделки, водещи до формирането на такова салдо, се считат за обичайни?
5) Когато средствата попадат извън обхвата на понятието за депозит по Директивата за депозитите, но държавата членка е избрала да транспонира Директивата за депозитите и Директивата за инвеститорите в националното законодателство по такъв начин, че и средствата за които вложителят има вземане, произтичащо от задължение на кредитна институция за предоставяне на инвестиционни услуги, също се разглеждат като депозити, може ли депозитите да бъдат гарантирани само ако се установи, че в конкретния случай кредитната институция е действала като инвестиционно предприятие и средствата са ѝ прехвърлени за извършване на инвестиционна дейност по смисъла на Директивата за инвеститорите и на [Директива 2004/39]?
1. В случаите, когато кредитна институция действа като инвестиционно предприятие, на което са преведени средства за придобиването на издадени от същата кредитна институция дългови ценни книжа, но емисията не е извършена и ценните книжа не са прехвърлени в собственост на лицето, предоставило средствата, въпреки че със съответните средства вече е задължена банковата сметка на това лице и е заверена банкова сметка, открита на името на кредитната институция, и те не могат да бъдат върнати, и когато освен това волята на националния законодател, що се отнася до прилагането на конкретна защитна схема в такива случаи, не е ясна, може ли член 1, точка 1 oт Директива 94/19 и член 1, параграф 4 oт Директива 97/9 да бъдат приложени пряко, за да се определи приложимата схема на гарантиране, и дали предвиденото използване на средствата е решаващ критерий за тази цел
Достатъчно ясни, точни и безусловни ли са тези норми, така че да предоставят права на частните субекти, на които те могат да се позоват пред националните съдилища в подкрепа на исковете си за обезщетение срещу държавния гаранционен орган?
2. Трябва ли член 2, параграф 2 oт Директива 97/9, който уточнява вземанията, които са обхванати от схемата за обезщетяване на инвеститорите, да се схваща и тълкува в смисъл, че включва и претенциите за връщане на средства, които инвестиционно предприятие дължи на инвеститори, но не държи от тяхно име?
3. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, достатъчно ясен, точен и безусловен ли е член 2, параграф 2 oт Директива 97/9, който уточнява вземанията, обхванати от схемата за обезщетяване, така че да предостави права на частните субекти, на които те да могат да се позоват пред националните съдилища, за да обосноват исковете си за заплащане на обезщетение срещу държавния гаранционен орган?
4. Трябва ли член 1, точка 1 oт Директива 94/19 да се схваща и тълкува в смисъл, че определението за депозит по тази директива включва и средствата, с които е задължена личната сметка на дадено лице с негово съгласие и е заверена сметка, открита на името на кредитната институция в същата кредитна институция и предназначена за заплащане на дългови книжа на същата институция, които ще бъдат издадени в бъдеще?
5. Трябва ли член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 oт Директива 94/19, във връзка един с друг, да се схващат и тълкуват в смисъл, че обезщетение по схемата за гарантиране на депозити се дължи, до посочения в член 7, параграф 1 размер, на всяко лице, чието вземане може да се установи преди датата на административния акт или решението, посочени в член 1, точка 3, подточки i) и ii) oт Директивата за депозитите
Трябва ли Директивата за депозитите да се тълкува в смисъл, че средства, прехвърлени със съгласието на съответните лица чрез задължаване на техните сметки или пък преведени или внесени лично от тях по сметка, открита на името на кредитна институция в друга кредитна институция, могат да се считат за депозити по смисъла на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-678/15: Khorassani, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.
Представляват ли получаването и предаването на поръчка, която по своето съдържание е управление на портфейл (член 4, параграф 1, точка 9 от Директива 2004/39), инвестиционна услуга по смисъла на член 4, параграф 1, точка 2, първо изречение във връзка с раздел А, точка 1 от приложение I към Директива 2004/39?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/15: X, Заключение от 18 май 2017 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
2) Трябва ли глава III от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
3) Трябва ли Директива 2006/123 […], с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква общинският съвет да бъде уведомяван за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато общинският съвет не е компетентен да забранява дейностите, за които е уведомен, но има право да налага условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
4) Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
5) а)
Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […] се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на пети въпрос, буква а), могат ли в настоящия случай подлежащите за начисляване разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […] да се изчисляват въз основа на прогнозните приходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на пети въпрос, буква а), по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […], трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
1) Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
2) Посочената [в акта за преюдициално запитване] уредба цели да забрани на територията извън центъра на града определени форми на търговия на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона.
Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива правило, което съдържа подобна уредба, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] селищно устройство, […] които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
3) Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
4) Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
5a)
Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената [в акта за преюдициално запитване], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
5б)
Допускат ли член 14, точка 5 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинската администрация на уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване]?
6) Попада ли уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.